Печете ли се по монокини?

Интересно защо когато говорим за монокини, говорим като за някаква вещ. Много по правилно ще е да се попита: „Печете ли се без сутиен?“ или „Печете ли се без горнище на банския?“, което е всъщност все тая защото горнището си е именно вид сутиен.
Но виж монокини? На български, тази чуждица, звучи като някакъв вид дреха. Жалко, че тази дума много бързо влиза в полезрението на децата и няма как да си направим социален експеримент с подрастващото поколение като ги попитаме: „Родителите дават ли ви пари за монокини?“, „Колко бихте похарчили за монокини?“ или някакъв друг такъв шеговит въпрос.
Е, много може да объркат монокините със силикона! И от тук може да произлезе друг въпрос терзаещ голяма част от нежната половина на човечеството – дали трябва да имаш силикон, за да се печеш по монокини? Много млади момичета не харесват гърдите си и може би не биха ги изложили на показ, без достатъчно количество силиконови подплънки.
Та ето такива интересни мисли ми се въртят, около иначе прозаичния и вече не много актуален въпрос: Печете ли се по монокини? Кое би ви накарало да свалите горнището на банския? И какво да го облечете? Определено има твърди поддръжници както за монокините, така и за горнището, но ако трябва да дадете съвет на някого – например на дъщеря ви как бихте я посъветвали?

Прочетете още:

• Бански костюми лято 2011 – екзотика и ярки цветове
• С грим на плажа
• Лято без маска и без грим
• Сутиен на точки – само за смели жени