Хигиена, здраве и красота през Средновековието и Ренесанса

Хигиена и здраве. Едното понятие е неразривно свързано с другото. Това важи и за двата пола. Поне според днешните критерии.

Преди векове обаче не е било така. В някои епохи къпането било смятано дори за опасно. Например по време на чумната пандемия. Тогава хората си внушили, че заразата прониква в кожата чрез водата. Така хората били принудени да измислят различни начини, за да се справят с неудобствата, причинени от пълната липса на хигиена. Те носели ленено бельо, тъй като ленът попивал потта и нечистотията от кожата, и с това се приемало, че тялото е „ прочистено“. Чак през XVII век бил измислен парфюмът, за да прикрие поне малко неприятната телесна миризма.

Интересното е, че с разпространяването на християнската религия започва негативното отношение към хигиената. Наистина съществува страх от водата заради чумната пандемия, но и свещениците се обявяват против телесната чистота. Това още повече затвърждава страха у хората. Мръсотията била възприета като белег на святост, а болестите и епидемиите – като божие наказание. Определено трудно е било оцеляването, в буквалния смисъл, сред подобни порядки и вярвания. Освен, че чумата почти обезлюдява Европа, модерната тогава нечистоплътност прави положението още по-тежко. . Не само хората, но и градовете тогава са били еднакво неподдържани и мръсни, без канализация и елементарни хигиенни условия. Дори и в Лувъра нямало нито една тоалетна. Благородниците извършвали нуждите си, където им падне. Ролята на канализация изпълнявали уличните канавки . Градовете били потънали в зловоние.

Медицината също не е била на кой знае какво ниво. По принцип средновековните лекари са смятали, че тялото се състои от четири субстанции – черна жлъчка, жълта жлъчка, храчка и кръв. Те трябвало да са в баланс, за да може тялото да функционира правилно. В резултат, лечението на много болести се основавало на възстановяването на този баланс и съответно много случаи завършвали трагично. Другата практика на средновековните медици било пускането на кръв, тъй като битувало схващането, че причина за болестта е излишък на кръв. Този метод се прилагал за почти всяко неразположение. Понякога, поради прекаленото изтичане на кръв, пациентите умирали. Операциите, като последна надежда за спасение, са били болезнени и също често завършвали със смъртни случаи – било поради лошо анестезиране, било поради лоша хигиена. Епидемиите, мръсотията, фанатичната религиозност, натрапвана от църквата, били лицето на средновековното общество.

Все пак красотата продължавала да привлича хората, дори и със странните критерии и методи за разхубавяване. Това поражда въпроса за ролята на жената в обществото. През Средновековието тя е била напълно доминирана от мъжете в семейството си. Очаквало се е да бъде покорна и послушна. Неподчинението се разглеждало като престъпление срещу религията. Бракът се възприемал като тайнство между двама души християни, а изневярата и извънбрачните връзки били смятани за грях. Показването на сексуално желание било смятано за неморално. Сексът преди брака бил абсолютно забранен от църквата. Идеалът за красота на средновековната жена съответствал на тесногръдото схващане за любовта и брака. Слабо тяло с малки гърди, тънка талия, тесен ханш, с много бяла кожа – това бил портретът на една красавица според тогавашните критерии. Русата коса била на почит. Гримът бил строго забранен, разбира се, от църквата – според Библията, той бил приоритет на проститутките. Дрехите били широки, за да скриват тялото. Хигиената, както споменахме, също не е била на кой знае какво ниво. Разбира се, проституцията процъфтявала.

С идването на Ренесанса положението се променя коренно. Аскетичният и девствен средновековен идеал изчезва. На почит идва закръглената женска фигура с голям бюст, с бяла кожа и златисточервеникава коса – мода, заимствана от венецианските куртизанки. Красотата става култ и стремеж за мъже и жени. Около XVI-XVII век Франция била разглеждана като водеща в техниките на разкрасяването. Поради лошата хигиена, хората все още използвали сухи парфюми, но за сметка на това гримът станал много популярен. Изкуствени бенки от кадифе и коприна, руж, яркочервено червило – гримирането било показно. Мъжете също носели грим. Революцията от 1789 г. сваля този грим и налага други критерии за външност, общество и начин на живот.

През XVIII век хигиенните навици се завръщат, появява се и сапунът. С развитието на медицината се оценява ролята на хигиената за здравето на човек, за да стане в крайна сметка абсолютно задължителна. Хигиена – здраве – красота – постепенно става ясно, че това са взаимнозависими брънки от една верига.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• Интимната хигиена
• Мъжете били по-мръсни
• Чудесата на парната баня