Белтъчините и тяхната роля за здравето ни

Името на белтъчините или протеините произлиза от гръцкото „протон“, което означава първичен, изконен, най-съществен. Протеините са комплексни образувания на 22 аминокиселини и изграждат всички органи и системи. Органите и тъканите се развиват чрез постоянно обновяване и относително равновесие на градивни и разрушителни процеси (т. нар. хомеостаза).

Затова чрез храненето в организма трябва непрекъснато да се включват растителни и отчасти животински белтъчини: например за човек с тегло около 70 кг са нужни дневно около 56 г белтъчини. При децата нуждата от протеини във фазата на растежа е най-голяма и постепенно спада с възрастта (0,8 г протеини за килограм телесно тегло). Най-малко 50% от протеините трябва да са от растителен произход. Енергетично 1 г белтък доставя 4,1 килокалории. Богати носители на растителни белтъчини са бобовите и житните растения, особено соята – с протеини почти равностойни на животинските.

Увеличаването на внасяните в организма белтъчини крие известни рискове. При разграждането им се получават токсични продукти, изискващи съблюдаване на известни хранително-физиологични норми, особено при някои заболявания на черния дроб и бъбреците, които налагат бедни на белтък хранителни режими. Значителната недостатъчност на белтъчини обаче пък може да причини отслабване на защитните сили, на физическите и психическите способности.
Бебетата, кърмени в първите седмици след раждането с богато на белтъчини мляко, имат по-голям шанс да бъдат предпазени от алергии. Белтъчините са фундаментални за живата материя, но същевременно отделят много повече токсични отпадъци с обмяната на веществата, в сравнение с мазнините и въглехидратите, и могат да създадат проблеми за бъбреците.

Бъбреците филтрират отровните вещества и обменните продукти от кръвта и ги отстраняват с урината. Основните регулиращи субстанции в урината, които имат диагностично значение за функционирането на бъбреците са:

• Креатинин – краен продукт от обмяната на веществата, повишаващ се при мускулна работа. Повишените стойности говорят за намалена бъбречна функция. Ниски стойности се появяват при млади хора, страдащи от диабет или при много малка мускулна маса.
• Урея – получава се при белтъчната обмяна след междинния продукт амоняк. Повишените й стойности показват намалена бъбречна дейност или се проявяват при треска, изгаряния, тежки наранявания или при еднотипно, богато на белтъци хранене. Ниски стойности се наблюдават при нискобелтъчно хранене.
• Пикочна киселина – получава се от т. нар. пурини, съдържащи се в човешкото тяло при хранене предимно с месо и други животински продукти. Първично повишени стойности (подагра) са резултат на кристални соли на пикочната киселина (урати), които могат да причинят възпаления в ставите. Вторично повишени стойности са следствие на функционални смущения в бъбреците, например при екстремна гладна терапия или нулева диета. Ниските стойности са резултат от лекарствено въздействие (противоревматични препарати, аспирин и др.)

Докато мазнините могат да се образуват от внесените въглехидрати, протеините са зависими предимно от вноса на храна. Клетките съдържат до 70% протеини, които при кисела (ензимна) хидролиза, се разпадат на основните си алфа-аминокиселини.

Обработката на аминокиселините е приключена до 80% три часа след вноса им. Протеините от животински произход се резорбират по-бързо, отколкото от растителен произход, защото целулозните обвивки забавят този процес.

Внесените в кръвта аминокиселини се транспортират до органите. Главен регулатор е черният дроб, чиито механизми изглаждат колебанията на аминокиселинната концентрация.

Концентрацията на аминокиселините е най-голяма в клетките и тъканите най-вече в скелетната мускулатура. Крайните продукти на обмяната им – карбамид, амоняк, пикочна киселина и креатинин – се отстраняват с урината. Нерезорбируемите, внесени с храната протеини и отделените в червата белтъци се отстраняват през дебелото черво. Минимални количества азот се губят през кожата, с падането на косите, носните секрети, при менструация и чрез спермата. Азотното равновесие се поддържа посредством храненето. Нуждата от есенциални аминокиселини при малките деца (до 6 месеца) е 43%, при децата от 10 до 12 години – 36%, а при възрастни – 20%.

Д-р Райна Стоянова е главен диетолог и експерт по хранене във Fine Line.

Прочетете още:

• Диетата на Пиер Дюкан на мода и у нас
• Защо се образуват бръчките?
• Вегетарианство – за и против
• 5 мита за калориите