Национален хепатитен план и в България

На 5 юли 2012 в Народното събрание се проведе кръгла маса на тема: „Национален хепатитен план в България – постижения и перспективи“. Форумът бе организиран по инициатива на Комисията по здравеопазването към 41-вото Народно събрание съвместно с Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA). Повод за събитието е стартирането на Европейска кампания за отбелязване на Световния ден за борба с хепатита 2012 г. Той се провежда за втора поредна година на 28 юли, когато ще е кулминацията на инициативите, свързани с отбелязването му тази година.

На кръглата маса присъстваха д-р Даниела Дариткова – председател на Комисията по здравеопазването, г-жа Десислава Атанасова – министър на здравеопазването, представители на отговорните институции в сферата на здравеопазването, лечебни заведения, съсловни, синдикални и пациентски организации, както и изтъкнати български медицински специалисти и европейски експерти в лицето на г-жа Никола Роуан – Национален координатор на програмата за вирусен хепатит на Шотландското Правителство, д-р Джон Дилан – консултант хепатолог и гастроентеролог, старши лектор в Института за биомедицински изследвания в Университета в Дънди, г-н Ахим Каутс – заместник-председател на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания и г-н Чарлс Гор – президент на Световния хепатитен алианс, които споделиха своя опит и добри практики.

В рамките на кръглата маса бе обсъдена концепция за създаване на Национален хепатитен план в България, която ще послужи за добър пример в Европа. България е третата държава в рамките на Европейския съюз (след Шотландия и Франция) и първа в Източна Европа, която предприема стъпки за създаване на Национален хепатитен план.

Участниците във форума се обединиха около идеята в разработването на Националния хепатитен план да участват представители на изпълнителната власт, медицински експерти, специалисти по фармакоикономика и национално представените пациентски организации. Целта е планът да обхваща всички аспекти на заболяването – профилактика, скрининг, адекватно и навременно лечение, обучение на медицинските специалисти, пациенти и широката общественост.

„Националният хепатитен план е една от първите стъпки на правителството и Министерство на здравеопазването към реализирането на цялостна концепция за ограничаване на най-разпространените заболявания, в унисон с усилията на Световната здравна организация и Европейския съюз“, каза г-жа Десислава Атанасова, министър на здравеопазването.

Според г-жа Никола Роуан, национален координатор на програмата за вирусен хепатит на Шотландското правителство, вирусните хепатити (B и C) на глобално ниво са едни от най-сериозните и застрашаващи публичното здраве болести на нашето поколение. Тя допълни, че специализираните програми, ресурсите и координираната активност са от ключово значение както за предотвратяване на бъдещо разпространение на инфекцията, така и по отношение на лечението и грижите за тези, които вече живеят с болестта.

България бе посочена за добър пример и от президента на Световния хепатитен алианс – г-н Чарлс Гор. „Световният хепатитен ден е нещо повече от „ден“ – това е кампания, която цели да фокусира вниманието на обществеността върху вирусните хепатити и се радвам, че днес ЕLPA започва тази кампания в Европа. България е известна с изключителната си креативност в провеждането на кампании за превенция на хепатита и наистина е лидер в акцентирането на важността на това пациентските организации да се включват активно в подобни мероприятия. Би било добре, ако повече държави по света се поучат от този опит и разберат, че партньорството между държава и гражданско общество е именно това, което води до реални резултати“, коментира г-н Гор.

Той посочи, че е изключително важно да се повишава информираността по темата за вирусните хепатити, но това е само първата стъпка в справянето с този проблем. Важно е управляващите органи да развият и приложат една подробна стратегия за действие. Г-н Гор допълни, че в много малко държави тази крачка е направена и поздрави българското правителство за тяхната ангажираност в започването на този процес.

„Целта ни е да насърчаваме повече европейски правителства да разработват и осъществят свои хепатитни планове. Горд съм, че България е третата държава в Европейския съюз и първата в Източна Европа, която развива свой Национален хепатитен план. Смятам, че това е добър пример за всички европейски държави като израз на добра политическа воля и съпричастност към темата, както и ефективна дългосрочна стратегия за борба с хепатита“, каза д-р Станимир Хасърджиев, изпълнителен директор на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA).

България отдавна работи в посока ограничаване разпространението на хепатит у нас. Добър пример за това е ваксинационната програма за хепатит B, която обхваща всички, родени след 1992 г. Превенцията, изследванията, ранното диагностициране и достъпът до лечение могат да спасят много хора от необратимите и дълготрайни ефекти на вирусния хепатит. Само в Европа заболелите от хепатит B и хепатит C възлизат на 14 милиона души, като годишно 122 хиляди от тях умират.

Обща информация за хепатита:

Думата „хепатит“ идва от гръцки език и буквално означава „възпаление на черния дроб“. Съществуват множество причини за чернодробни възпаления, например употреба на алкохол или други токсини, наличието на метаболитни и автоимунни болести или възпаления. Вирусните инфекции са обичайните причини за възникване на хепатит. Най-значимите и опасни вирусни хепатити са хепатит B и хепатит C, които могат да станат хронични. Тези два вируса засягат милиони души по целия свят.

Повече от 500 милиона са хората, живеещи с вируса на хепатит B и хепатит C – число, което 10 пъти надскача броя на хората, болни от СПИН, в световен мащаб. Хепатит B и хепатит C могат да доведат до хронично възпаление на черния дроб – хроничен хепатит.

Поради липсата на ясни симптоми, мнозина не знаят, че са заразени. Хроничните хепатити B и C крият сериозни рискове от тежки усложнения: ако не бъдат третирани, могат да доведат до цироза и рак на черния дроб. Усложненията, вследствие на цирозата, могат да бъдат смъртоносни, a ракът на черния дроб е почти винаги фатален. Само в Европа заболелите от хепатит B и хепатит C възлизат на 14 милиона души, като годишно 122 хиляди от тях умират.

Според неофициални данни, тъй като в България няма официална статистика за броя на инфектираните с хепатит, болните от хепатит B в страната възлизат на около 450 000, а тези от хепатит C – на 100 000 души.

Много от хората, заразени с хепатит B или C, не разпознават симптомите с години, тъй като черният дроб не усеща болка. Дори и при липса на симптоми, годините на хронично възпаление могат незабелязано да рушат черния дроб. За цироза говорим в случаите, когато черният дроб е силно и необратимо увреден. Усложненията от цирозата могат да бъдат животозастрашаващи, като включват асцит, рак на черния дроб, усилено кървене, чернодробна недостатъчност и кома. Хроничните хепатити B и C са основната причина за цироза на черния дроб. Превенцията, изследванията, ранното диагностициране и достъпът до лечение могат да спасят много хора от необратимите и дълготрайни ефекти на вирусния хепатит.

Хепатит B

Хепатит B се предава по полов и кръвен път или чрез други телесни течности. Основните пътища за заразяване с вируса са заразените сексуални партньори и заразени майки, които при раждане предават хепатит b на своите деца. Нестерилните спринцовки, инструментите за маникюр, игли за татуиране или друг тип медицинско оборудване също са източник на вируса. Ваксината може да предпази здрав човек от заразяване с хепатит B.

През първите шест месеца след заразяването, хепатит B може да се самоизлекува, но ако това не се случи, може да се развие като хронично заболяване за цял живот. Хроничният хепатит B може да причини цироза на черния дроб, както и рак на черния дроб след десетилетия, а в някои случаи – само след 5 години. Въпреки това, съществуват лечебни методи срещу хроничния хепатит B. Обикновено заболяването не може да бъде излекувано, но е възможно неговото контролиране и предпазването на черния дроб. По данни на Световната здравна организация, хората, които са имали пряк контакт със заболяването, възлизат на около 2 милиарда души, а тези, които живеят с хроничен хепатит B, са 350 милиона.

Хепатит C

Хепатит C се предава по кръвен път. В миналото, а дори и сега, в някои развити държави най-често заразата се предава от заразени кръвни продукти, наркозависими, които споделят игли или друг вид медицински консумативи, както и нестерилни медицински процедури. Въпреки че хепатит C може да се предава по полов път или от майка на дете, тези случаи са доста по-рядко срещани, в сравнение със случаите на заразяване с хепатит B. Срещу хепатит C не съществува ваксина. Организмът рядко се самоизлекува през първите месеци и често заболяването се превръща в хронично. В почти една трета от случаите на пациенти, болни от хепатит C, хроничният хепатит C може да доведе до цироза и рак на черния дроб след 20 до 30 години. Лечението на хепатит C има странични ефекти, но болестта може да се излекува. Живеещите с хроничен хепатит C по света възлизат на 120 до 170 милиона души.

Превенция и профилактика

Най-добрата превенция на заболяването остава навременната ваксинация срещу хепатит A и B, като в България всички, родени след 1992 г., са ваксинирани срещу хепатит B по задължителната ваксинационна програма на Министерство на здравеопазването, а за всички, които не са, ваксинацията е силно препоръчителна, поради сравнително лесното предаване на вирусите – по фекално-орален път за хепатит A и полов и кръвен – за хепатит B.

Въпреки, че за хепатит C все още не съществува ваксина и тъй като заболяването се предава основно по кръвен път, защитата от него става чрез избягване на контакт със съмнителни кръвни продукти.

Прочетете още:

• Една истинска история как се оцелява с хепатит C в България
• Хепатит А - как да се предпазим, симптоми и лечение
• Кубрат Пулев и Андреа са лица на кампания против хепатит C