Ваксинирането - най-добрата профилактика срещу грип

Съдържащите се във ваксината вирусни елементи не могат да причинят заболяване – тяхната цел е да “подтикнат” човешкото тяло към изграждане на антитела. В следствие на това, когато от околната среда в организма попадне същински щам на вируса, то той е готов да се пребори с него, докато в случаите, когато заразеният не е ваксиниран е необходим допълнителен период, през който да се произведат антитела, които да унищожат вируса. В следствие на ваксинирането заболяването се предотвратява още в самото начало. Противогрипната ваксина не е лекарствено средство от класически тип, а наподобява слаба вирусна инфекция, която не е болестотворна, а има за цел да предизвика в имунната система на човека производство на антитела, които да унищожат инфекцията. При попадане в организма на тези “слабо активни” вирусни белтъци лимфоцитите бързо ги разпознават и започват да произвеждат противогрипни антитела. През 40-те години на XX век по настояване на Военното ведомство на САЩ започва разработването на
първите ваксини
срещу грип, тъй като грипните епидемии се смятали за сериозна заплаха за боеспособността на армията. въпреки че първите ваксини се отличавали с висока ефективност – приблизително при около 75% от ваксинираните, имунизацията проявявала ефективност, при много от тях се появявали странични реакции (висока температура, главоболие и болки в мястото на инжектиране) В следствие на голямото количество белтък в култивираните върху кокоши ембрион инактивирани с формалин вирусни частици.

В следващите няколко десетилетия ваксините постоянно се усъвършенстват, Като същевременно голямо внимание се отделя на изискването да бъдат възможно най-пречистени. През 1966 г. започва да се прилага зоналното центрофугиране (технологичен метод за пречистване), благодарение на което ваксината се пречиства от яйчния белтък, а също и от отделни клетъчни компоненти на вируса, като по този начин се цели намаляване на страничните реакции от ваксинирането. Основна отличителна черта на този нов тип ваксина е, че тя е по-слабо реактогенна. Благодарение на голямото количество вирусни компоненти при новата имунизация, организмът изработва интерферон в същата степен както при заразяването с “див” вирус. Следващото поколение имунизации са така наречените
сплит-ваксини
(split – англ. разцепвам). При приготвянето на тази ваксина вирусните частици се разцепват с помощта на органични разтворители или детергенти. Основна разлика между сплит-ваксините и целовирионните е, че при първите рискът от странични реакции е значително намален в следствие на разрушаването на пространствената структура на вируса. У нас са регистрирани и разрешени за разпространение две чуждестранни сплит-Ваксини: “Ваксигрип” (Франция) и “Флуарикс” (Англия).

През 70-те години се доказва, че най-важните антитела за осигуряване на противогрипна защита са специфичните антитела срещу повърхностните антигени на вирусите, а не вътрешните белтъци на вируса. В следствие на това откритие от ваксината, съдържаща само повърхностни антигени и лишена от компонентите на вируса, се очаква да намали страничните си реакции, запазвайки ефикасността си. Субединичните ваксини са най-новото

поколение противогрипни ваксини. Първата от тях се появява през 1980 г. Тя съдържа само два повърхностни антигена и в най-висока степен е пречистена от белтъчни структури. При доказана еднаква имуногенност с целовирионните и сплит-ваксините,
субединичните ваксини
имат значително по-малка реактогенност. Доказват го и резултатите от проучванията. Поради високата ефективност и ниската си реактогенност тази ваксина може да се прилага при деца от 6-месечна възраст нагоре. Наложително е съставът на ваксината да се променя ежегодно. В зависимост от прогнозите на СЗО тя съдържа различни Вирусни антигени – равни на три вирусни антигена: два от тип A и един от тип B. Всичко това се прави с цел да се осигури по-ефективна защита от грипния вирус. “Инфлувак” е единствената разрешена за употреба субединична ваксина в България, която се произвежда от фармацевтичната фирма Солвей Фарма (Холандия).

От ваксините на бъдещето се очаква да подобрят имуногенността си, в тази връзка през последните години се извършва целенасочена научноизследователска работа за откриването на нови ваксини със значително по-добра имуногенност. В следствие на използваните нови революционни биологични подходи е разработена нова вирозомална субединична ваксина Инфлувак +. През последните години бе подчертана необходимостта от създаване на такива ваксини, които биха могли да се окажат средство за бърза реакция при опасност от пандемия – подобен тип са ваксините от култивирани клетки. В този случай се дава възможност за създаване на ваксини, чийто антигенен състав от една страна е максимално близък до циркулиращите щамове, а от друга – притежават по-добра имуногенност. Вече е създадена субединична ваксина, извлечена от клетките МDСК. Клиничните изследвания установяват, че по ефикасност и имуногенни характеристики тази ваксина не се различава от класическите, отгледани върху кокоши ембриони. Основното й предимство, освен бързото производство е фактът, че при нейното производство не се използват кокоши ембриони и тя може да бъде използвана при хора, които проявяват алергии към яйчен белтък.

Тридесет години след най-страшната грипна епидемия, която преживява човечеството, СЗО полага основите на противогрипна програма с цел предотвратяване на епидемии в големи размери. Поради сходни причини се налага създаването на международен център, който да поеме грижата за координация между противогрипните лаборатории. По този начин е направен опит да се създадат планове за борба срещу възможни пандемии, а също така откриване на методи за локализиране на болестта и свеждане до минимум на страданията и последствията.

Поради факта, че грипните вируси ежегодно се модифицират – всяка пролет Световната здравна организация публикува съвети за ваксиналните щамове на вируса през настъпващия сезон, базирани на установените изменения на антигените. Данните се основават на изследвания от световен мащаб. От направените проучвания от СЗО през последните години се забелязва, че в повече от 90% от случаите прогнозите са с висока степен на надеждност и точност – само в по-малко от 10% – антигените не съвпадат.

Интересен за отбелязване е фактът, че въпреки голямото количество данни, които доказват високата ефективност на съвременните противогрипни ваксини, все още значителен процент от хората в рисковите групи не се ваксинират. От една страна обяснението за това явление се базира на погрешното интерпретиране на фактите и масово налагащото се погрешно мнение, че ваксинирането не е безопасно. От друга – ако направим съпоставка между останалите видове ваксини и противогрипните, ще забележим драстична разлика в периода на имунитет, които те създават. Например, имунизациите срещу различните шарки се поставят в ранна детска възраст и предпазват човек през целия му живот, докато срещу грип трябва да се ваксинираме всяка година. Масово е наложено погрешното мнение, че качествените ваксини се поставят веднъж в живота. Ако се замислим по-сериозно ще забележим, че при ваксините срещу тетанус се налага реимунизация, т.е. не всички имунизации се правят еднократно. Причината за ежегодното ваксиниране е високата степен на модифициране на грипния вирус от един сезон до следващия. Следователно съвсем естествено е човек да се имунизира всяка година срещу грип.

По принцип при ваксините не се използват активни болестопричинители, така че евентуално заразяване в следствие на ваксиниране не е възможно да настъпи. Понякога през есента, когато най-често се извършва ваксинирането срещу грип съществува вероятност имунизираният да се разболее от респираторно заболяване.

Ваксиниране се препоръчва при всички лица над 6-месечна възраст, защото това е най-успешният начин за предотвратяване на евентуално заразяване и произтичащите от него усложнения. Необходимо е да се отбележи, че същевременно има ред специфични групи, при които поради здравословни, професионални или други причини е наложително те да бъдат ваксинирани преди всички останали.

Групите с най-висок риск от усложнения са възрастните хора над 65 години, Като при тях отчетената заболеваемост е между 5-10 пъти по-голяма отколкото при другите индивиди. Най-висока е степента на риск от заразяване при хората, пребиваващи в домове за социални грижи или болнични заведения, поради Възможността от бързо разпространяване на грипните вируси. На задължителна ваксинация подлежат възрастните и децата над 6-месечна възраст с хронични сърдечно-съдови или белодробни заболявания (вкл. бронхиална астма), също така и хронични метаболитни заболявания (най-вече диабет), бъбречни заболявания (вкл. болни на хемодиализа), хемоглобинопатии, вродени и придобити имунодефицитни заболявания, органна трансплантация, хронични стафилококови инфекции. Важно е да се вземе под внимание фактът, че при деца и юноши, които се лекуват дълго време с аспирин съществува риск от синдром на Рей след грип. Горещо се препоръчва да се ваксинират лекарите, медицинските сестри и други лица, работещи в болнични заведения и имащи пряк контакт с вирусоносители и болни.

За предотвратяване на грипни заболявания сред новородените и децата до 6-месечна възраст е задължително да бъдат имунизирани лицата, които са в тесен контакт с тях.

Добре е да се подложи на имунизиране икономически активното население, лицата от сферата на обслужването, децата, посещаващи ясли, детски градини, училище и студенти, Които през по-голямата част от деня са в затворени помещения и едновременно са в пряк контакт с много хора.

Важно е да се знае, че най-подходящото време за ваксиниране в Северното полукълбо е в периода

септември-ноември

(времето за изработване на антитела е между 15 и 30 дни), поради това, че в тази част от света грипните вируси са активни през периода ноември – март. Високото ниво на имунитет при противогрипните ваксини е с продължителност около 6 месеца след ваксинирането.

Усложненията след прекарване на грип са много опасни и рискови при бременните жени. Те основно се изразяват в – ускорено сърцебиене, намаляване на количеството усвоен кислород, съкращаване на вместимостта на белите дробове, а също и изменение на имунните функции. Едно от най-страшните следствия от грипа може да бъде преждевременно прекъсване на бременността.

Консултативният комитет по проблемите на ваксинациите (Атланта, САЩ) препоръчва на бременните да се ваксинират преди началото на грипния сезон, а онези, които попадат в рискова група, е необходимо да бъдат имунизирани също преди началото на епидемията. При извършване на ваксинации е необходимо да се обърне внимание на три основни фактора, от които зависи ефектът от ваксинацията: възраст, имунна реактивност на пациента и степен на антигенно сходство между ваксиналния и циркулиращия грипен вирус.

В съвременния динамичен свят всеки от нас има затруднения при продължително отсъствие от работа, защото боледува от грип, а в последствие още дълго време трябва да се възстановява. Още по-лошо е да се разболее и от друго заболяване като резултат от прекарания грип. Така че, противогрипната ваксина е най-доброто профилактично средство, което със сигурност ще ни спаси от множество излишни проблеми.