С боровинки срещу Алцхаймер

Боровинките (Vaccinium) са от семейство пиренови (Ericaceae). Това семейство включва около 450 вида храсти. Разпространени са в по-високите части на планините и предимно в северното полукълбо.
В България основно се срещат 4 вида боровинки:

Червена – Ясно е, че се казва така заради червения цвят. Може да я срещнете над 700 метра надморска височина и представлява малко храстче. Червената боровинка не е така сочна, както останалите и зрее доста по-късно от останалите видове. Листенцата й не опадат през зимата.

Черна – Черната боровинка обаче не е с мастилено черен цвят, а по-скоро тъмносин, листенцата и са назъбени и през есента опадат. Също представлява малко храстче. Черната боровинка най-често се среща над 1000 метра надморска височина. Не отстъпва по вкусови качества на синята боровинка.

Синя – Синята с чиста съвест можем да я обявим за най-популярната и най-вкусната боровинка. Среща се най-високо над 1700 метра надморска височина, пак като храстче.

Кавказка – Идва от Кавказ, където се отглежда като дръвче. У нас този сорт стига големината на храст и вирее на доста по-ниско в сравнение с другите си събратя – между 150 и 300 м. н. в. Среща се в Странджа планина, но някои хора може успешно да я отглеждат и в градините си.

Всеки който е бродил по нашите високи планини може би се е отклонявал неведнъж от маршрута, за да похапне няколко шепи от този невероятен плод. Преживяване е да откриеш полянка с боровинки и да заровиш ръце в тях. И си казваш още една шепичка, още само ей тази по-голямата и водачите на групата почват да ти се карат, че заради теб изоставате от графика. Но в крайна сметка боровинките са истинската награда, за това, че сте се качили толкова нависоко.

Запалените планинари ще ви кажат по-добре, но в Рила като че ли има предимно сини боровинки.
Боровинките обаче не само имат великолепен вкус, но са и изключително полезни. На пазара са и доста скъпи, така че само за да си похапнете боровинки си струва да се качите високо в планината – спестявате пари и печелите здраве.

Всички знаем, че от боровинките стават прекрасни сладка, сладкиши, коктейли и сиропи, но пък и най-полезни са необработени – така че, ако сме дали толкова пари – най-добре да ги консумираме в най-полезния им вид.

Сега разбира се следва частта колко са полезни.

Боровинките са най-известни като антиоксидант. Те се борят с вредното действие на свободните радикали и по този начин забавят процеса на стареене и противодействат на инфекциите.
Боровинките се борят и с лошия холестерол и така намаляват риска от сърдечносъдови заболявания.
Всеизвестни са, че подобряват зрението, увеличават концентрацията, борят се срещу болестта на Алцхаймер.
 

Напоследък са първи в списъка за борба и с рака.

Списъкът с полезните вещества в боровинките е дълъг и който се интересува може да ги изучи по-подробно, за да не отегчаваме останалите, няма да ги изреждаме.
Но се чудя каква файда – не казвам полза, за да не става повторение – ако не ги пазим. Знаете, че в планините боровинките растат свободно и са част от нашето природно богатство. Не съм виждала как мечка яде боровинки, но може би мечките ги опазват повече, отколкото хората.

И винаги когато пиша подобни редове си напомням, че от еднократни действия няма никаква полза. Днес прочитаме, че боровинката е полезна за очите и отиваме купуваме си един килограм. Утре обаче прочитаме, че доматите са много полезни или... всичко, което е създадено в природата е много полезно за нещо. Случайни неща няма – освен при грешките на хората.
Идеята е, че трябва да ни е ясно, че за да имаме положителни резултати трябва да консумираме ежедневно и по повече. А ако хапваме по една шепичка на година или няколко пъти по една, въобще не бива да си правим илюзиите, че променяме нещо.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• Овесени сладки с червени боровинки
• Освежаваща напитка от боровинки
• Коледно руло с боровинки