Снимка: Reuters
Една от най-известните жени, живели някога, красива, харизматична, едновременно срамежлива и самоуверена, остроумна и изискана, това е Мерилин Монро. 50 години след смъртта й, мислите й, свързани с характера и съзнанието на жените, са все още валидни.
„Като малка, никой никога не ми е казвал, че съм красива. На едно момиче трябва да се казва, че е красиво, дори да не е.“ – Портретните фотошоп произведения на изкуството, толкова често срещани в социалните мрежи, водят борба с природата и нейното мнение за естетика. Представете си колко по-красиво и душевно и физически би расло едно момиче, ако има някой, който да му казва, че е хубаво. Позитивното отношение към някого окрилява духа му и му придава съвсем различен външен вид.
„Нямам против да живея в мъжки свят, стига да мога да съм жена.“ – Напук на противоречията, свързани с привилегиите, които носи полът в днешното ни общество, Мерилин Монро е открила своето място сред влиятелните и амбициозни за власт и положение мъже. Може би се е облякла в красиви рокли и диаманти, благодарение на аферите си и холивудската си слава, но поне го е направила с финес, чар, талант и класа.
„И аз имам чувства. И аз съм човек. Искам само да бъда обичана заради мен самата и заради таланта си.“ – Стигаме до момента, в който заговаряме и за фактора „външен вид“. Разполагайки с него, ние се превръщаме в майстори на собственото си аз. Можем да изберем да подчертаем тялото си, да изразим чрез него съществото си, можем и да скрием цялата си същност в него. Бидейки красиви и желани, някои жени се превръщат от субект в обект. Вероятно точно това е провокирало Мерилин да изрече горните думи. Една жена, независимо от външния си вид, има качества, които са не по-малко ценни.
„Нямам нищо против шегите, стига аз самата да не съм смешка.“ – Достойнството на жената е едно от най-силните й оръжия. Мерилин е знаела до каква степен да си позволява да се приближава до ниската граница на достойнството си, за да създава атмосфера в компанията, но не си е позволявала да изневери на себе си. Колкото повече си служи една жена с хумора, толкова повече рискува да си създаде различен имидж, но и спечелва много симпатии, ако шегите й са уместни и остроумни.
„Ако бях обърнала внимание на всички правила, до никъде нямаше да стигна.“ – Правилата са свързани с поставянето на бариери – физически и психически. Ако предразсъдъците ни и сляпото спазване на неписани и писани правила са по-силни от нас самите, развитието ни чисто като човешко същество ще върви бавно, ако въобще върви. Не става въпрос за пропаганда на хаоса, а за алтернативно мислене, за преиначаване на правилата, за вкарването им в нови граници, за гъвкавостта на мисленето. Една жена трябва да разчита най-напред на себе си. Най-голямата ни конкуренция, това сме ние самите.