Защо трябва да намалим скоростта, с която се храним?

Сядаме на масата и се озоваваме пред купчина вкусотии, истински произведения на кулинарното изкуство, ястия по бабини рецепти, изкушаващи десерти... и понеже домакинята постоянно дава зор и ни предлага нещо ново, бързаме да изпразним чинията си, за да опитаме от всичко.

Е, угодихме на вкусовите си рецептори, но знаете ли, че ако се храните бързо, може да напълнеете?

Свързани статии

Отървете се от неприятния махмурлук

Енергия по празниците – как да засилим тялото и здравето

Фаст фууд – 9 практически съвета как да стане полезна за здравето

Едно изследване на Университета в Атина доказва, че при бързо хранене, изпреварваме отделянето на хормоните в червата, които създават усещане за ситост, вследствие на което успяваме да поемем повече храна и напълняваме. Това се оказват лоши новини за спринтьорите на маса.

Направен бил експеримент, при който известен брой пациенти изяждат с различна скорост 300 мг сладолед. Веднага след това им били направени кръвни проби, които показали че ялите най-бавно имат в организма си най-голяма концентрация на интестинални редуктори на апетита. Заключението е, че бързият начин на живот и хранене, води до поемане на излишъци от храни и затлъстяване.

Според едно изследване в САЩ, гъсто разположените и многообразни заведения за бързо хранене веднага привличат младите и бързо създават вредни навици у тях докато още растат и се оформят като личности. Неизменна част от този тип хранене са газираните напитки, които са също богати на въглехидрати, оцветители и подсладители.

Изследването доказва, че тези които посещават няколко пъти в седмицата заведения за бързо хранене, са много по-застрашени от болести като диабет и затлъстяване. Но не само наличието на заведения като гореспоменатите изкушава посетителите към вредни за здравето храни. В Швеция наскоро е доказано наличие на субстанцията галанин, която обуславя предпочитанията към мазни храни и алкохол. Тя е в по-значими количества у европейската раса и се произвежда от хипоталамуса, който контролира апетита.

Едното обяснение на учените е, че исторически и климатични предпоставки са довели до тази генетична особеност. Но не трябва да се забравя, че средата на живот оказва влияние. Ако например един азиатец живее дълго според европейската или американска култура на хранене, той ще придобие и съответните хранителни навици с техните последствия за здравето.