Какво трябва и не трябва да правим, когато сме болни?

Често четете в женските списания – 5 ефикасни начина да оздравеем по-бързо, 6 начина да се справим с грипа и т. н. Е, сега на практика проверих, че всъщност не работят.

Свързани статии

10 бабини съвета при настинка

5 прости правила срещу детските настинки

С джинджифил и мента срещу настинка и грип

Иначе добре звучат като заглавия и като си здрав кликаш и казваш – браво, браво, имат право.

Първа точка – Трябва да се пият повече течности.

Е, да, но като си с 39 градуса и не можеш да се вдигнеш от леглото я стани да стигнеш до чешмата или до хладилника? С много воля, може, но… когато човек е сам и сам се лекува, често не спазва тази точка и съответно се обезводнява и много по-трудно оздравява.

Снимка: GettyImages.com

Та тази точка, е най-елементарната, какво остава за следващите добри препоръки – да се пият сокове, да се яде пилешка супа и да не се преповтарям, защото сигурно вече ги знаете наизуст и ги четете поне по веднъж месечно някъде под някаква форма… Щом не можеш да станеш да си направиш чай или да си сипеш вода, всички останали препоръки вече са съвсем непостижими.

Да не говорим, че за да се сдобиеш с антибиотик трябва да изминеш някакво разстояние... но когато си болен всяко разстояние ти се вижда голямо. И се чудя не може ли това положение да се облекчи?

На фона на толкова голяма безработица би могло всеки болен да се сдобие с болногледач. Зле ти е. Звъниш... идват, преглеждат те, установяват какво лечение ти е необходимо и ако си сам вкъщи ти оставят дежурен болногледач… който се грижи да ядеш, да пиеш лекарства, течности и всичко, което е необходимо?

Да, най-вероятно тези писания са следствие на температурата, никога не ми е било толкова трудно да нацелвам буквите... знам, че не е възможно в България, но пък би било прекрасно.

Вирусите наистина могат да те извадят от строя за доста дълго време, но могат и направо да си те убият, ако няма адекватни грижи и не се вземат предвид и странични заболявания. Проблемът е, че като отидеш болен при личния лекар той си измива ръцете с един антибиотик и един болничен и с това лечението приключва.

И ако такова е положението с временно болните, какво да кажем за онези, които са хронично болни или лежащо болни? Само този, който не е търсил човек да гледа болния му роднина, само той не знае колко е трудно да се намери качествен такъв.

Обикновено искат няколко минимални заплати за гледане на болен, а на среща не предлагат почти нищо, освен да стоят и да дават вода и храна. Това наистина е много ценно, особено, ако е с позитивно човешко отношение към тежко болния.

Ако ви се е налагало да търсите подобни услуги сигурно сте се питали защо искат толкова много пари, като на среща не предлагат кой знае какво? И аз съм се чудила и накрая установих, че най-вероятно е така, защото в България само най-богатите се ползват от тази услуга да наемат човек да стои с болния им роднина или да го пратят в хоспис. Онези, които нямат такава възможност просто слизат още по-надолу по стълбичката на бедността, като се отказват и от своята заплата, напускат работа, за да гледат роднината. Защото съгласете се, че няма как да платиш на някой 600 или 800 лева да гледа болния, като ти вземаш също толкова, ако не и по-малко?

И в крайна сметка се завърташ в един порочен кръг на страдание.

Би било много по-добре, ако тези така наречени болногледачи не работеха на черно, бяха обучени да извършват минимални медицински услуги (слагане на система, правене на превръзка, мерене на кръвно и т. н.), може да има една обща база данни, в която да фигурират проверени хора (защото съгласете се, че по линия гледане на болен можеш да си вземеш какъв ли не мошеник). А България е една болна застаряваща нация и има нужда от точно такъв тип медицински и социални работници.

Чудя се защо никой не е видял тази нужда? Или може би я виждат само такива, от които така или иначе нищо не зависи. Че само такива ли боледуваме? Трябват ти само три дни на легло, за да прозреш някои истини за здравеопазването у нас.