Как да работим без да си вредим?

Офисът е работното място на голям процент от съвременните, образовани хора. Всички смятат, че офисната работа е по-лека и по-високо платена, но и тя крие много подводни камъни, които рушат здравето.

жизненоважно значение е хората да подобряват работната си среда, защото в противен случай качеството им на живот пада. Не бива да позволяваме на работодателите да злоупотребяват.

Свързани статии

Типовете служители в офиса

Детски сандвичи „Русалка“

Упражнения в офиса за здрав и изправен гръб

Кои са най-вредните компоненти в офиса. Може би всички ги знаем, но какво правим по въпроса?

Компютрите

Компютрите са неизбежно зло. Малко хора успяват да си намерят доходоносно занимание, без помощта на компютър. Ще кажете ама те вече мониторите са нови – не вредят. Може, не споря. Аз не съм група руски или американски учени с огромна дотация, която може да прави изследвания и статистики и накрая да излезе с експертно мнение. Аз съдя по себе си и околните. Който не вярва да пробва да седи пред компютъра поне по 8 часа на ден месеци и години наред и после да ми се обади. Ако не го болят очите и главата на първата седмица значи е свръх човек или може би извънземен и ще е интересно да се запознаем. И тук в повечето случаи служителите са си виновни, в разписанието винаги се упоменава, че работниците имат право на почивки.

Мобилните телефони

Още едно необходимо зло за съвременния човек. Продължителното говорене направо ти стопява мозъка. Тук даже човешката раса е доста издръжлива, в това число мисля, че българите държат рекорд. Наблюдавала съм хора, които в продължение на 40-50 минути, пътувайки в автобус, говорят ли, говорят... и ти ги слушаш и слушаш... ами какво да им кажеш, нали трябва да си изговорят „безплатните“ минути и да си уплътнят времето. Платили са си хората. Може би мобилните оператори е крайно време да помислят за здравето на народа – лошото е, че нямат сметка да информират относно вредата от електромагнитните излъчвания. И да оставим настрана хората, които просто скучаят и искат да си изговорят „безплатните“ минути, какво да кажем за онези, които имат да вършат работа по телефона и постоянно са притеснявани от кого ли не. Все повече стационарните телефони се използват единствено за украса и за част от офис оборудването.

Столът

Колко от вас могат да се похвалят с качествен, ортопедичен стол на работното ви място? И шефовете се изключват от класацията. Ето, ако се направи едно такова проучване би било много интересно и много показателно за организациите, които имат отношение към здравето на служителите си. Дори да ви е по-високо платена работата, ако няма качествени условия за работа е напълно безсмислено, защото е абсолютно сигурно, че вредите, които ще ви нанесе ще са повече от временните ползи. У нас никой не мисли за бъдещето, всеки гледа да върже двата края за момента и да задели нещо за черни дни. И ако се съгласяваме да работим при лоши условия на труд за малко пари, как смятаме, че бъдещето ни ще бъде светло и здраво. Няма да сме нито здрава, нито дълголетна нация.
Обездвижването въобще не мисля да го коментирам тук, то си е по условие.

Бюрото и мишката

Още не съм схванала коя е най-оптималната поза и положение между височината на бюрото, клавиатурата и мишката, но определено като пишете по-дълго ви заболява китката. Или аз не съм попадала на удобно бюро, или това си е част от цивилизацията – не знам, но определено и мишката и клавиатурата натоварват ръцете. Особено дясната.

Въздухът в стаята

Чистият въздух е все по-голям дефицит в големите градове. В малките, задушни офиси липсата на свеж въздух е още по-голям. А наличието на климатиците е една голяма измама – основно те въртят един и същи въздух, който охлаждат или затоплят. По-вероятно е да ви докарат пневмония или алергия по избор на случайността, отколкото свеж въздух. Всички вносители на климатици сега ще скочат и ще кажат – не, не е така, те новите климатици имат висококачествени филтри. И така да е. Колко обаче работодатели осигуряват на работниците си висококачествени климатици и добра поддръжка. Да не се лъжем излишно.

Енергоспестяващите крушки и неоновото осветление.

Честно казано още не мога да разбера защо беше необходимо насилствено да спират крушките с нажежаема жичка. Не можеше ли просто да правят просветни кампании за пестене на енергия и всеки сам да си вземе решение. Вече никъде не могат да се намерят такива, но точно сега ни заляха с умозаключения, че енергоспестяващите крушки излъчват толкова много ултравиолетова радиация, че поразяват човешките тъкани и могат да причинят дори рак. Е, не можеше ли първо да се направят тези изследвания и след това да се внедряват тези крушки на пазара? Хубаво, че съм си интуитивно умна и съм се бях запасила с нормални крушки, но вече няма откъде да си купим.

Неоновите крушки и тяхното ужасно влияние върху очите и зрението, въобще пък не мисля да коментирам.

Офисът депресира

Хората в офисите обикновено се дебнат като хиени, кой работи повече, кой е по-голям натегач. И дори да няма никаква смислена работа пред компютъра зяпа и цъка до откат, да не би колегите да го изкарат най-големия мързеливец или ако шефът влезе да види, че липсва и да попита къде е. Страхуваш се да станеш от бюрото, защото ще си черната овца, която е най-големият хаймана и постоянно виси в пушкома. И тази нездравословна конкурентна среда в крайна сметка подтиска и депресира. Устата ти могат да залепнат от мълчание и старание да си перфектен. Вечерта се прибираш уморен и изнервен... така хората остават без приятели, без семейство и умират самотни, взирайки се в най-близкия им приятел – монитора.

Снимка: Sxc.hu

Ако помисля още малко, още вреди може да измисля. И ще кажете, какво е спасението? Ами няма такова. Или се възползваме временно от цивилизацията, или отиваме в дън гори тилилейски и живеем целесъобразно, пасейки овце.

Другият вариант е да си направим равносметка и да се опитаме да компенсираме вредата с полезни неща – разходки на чист въздух, повече движение, по-малко работа на лампи, повече почивки, повече разговори.

Всъщност самите работодатели трябва да се замислят върху вредите на офиса и да помислят как да запазят работниците си по-дълго физически и психически здрави. Ако им пука за тях, разбира се? Но, ако човек сам не цени здравето си, колкото и добри да са ни работодателите, нищо няма да се промени.

Като цяло българите не сме свикнали да мислим за здравето си и да спортуваме, а само да се оплакваме.