Снимка: Sxc.hu
Всяка година вследствие на диабета в България умират над 8000 души и се правят близо 5000 ампутации на долен крайник. Броят на починалите хора вследствие на диабета е още по-голям, ако отчетем и смъртните случай, предизвикани от усложненията на диабета – сърдечносъдови, бъбречни, неврологични и др.. Данните за контрола на съпътстващите диабета заболявания и състояния сочат, че 80% от пациентите с диабет тип 2 страдат от хипертония, 87% от затлъстяване и 60% от микроалбуминурия.
Какво може и трябва да се направи?
Първична профилактика (която да попречи заболяването да се развие) и вторична профилактика, която цели да се предотврати появата и развитието на усложнения на заболяването при вече поставена диагноза. В случая със захарен диабет тип 2, това означава да не се появят неврологичните, очни, бъбречни и останалите многобройни и тежки инвалидизиращи последици. Това изисква активно проследяване и активно терапевтично поведение. Диабетът е хронично прогресиращо заболяване, и това налага честа адаптация на лечебния режим, както и мотивация и обучение на пациентите. Днес медицината разполага с повече възможности, отколкото в миналото. Статистика от САЩ показва, че хората, диагностицирани със захарен диабет тип 1 през периода 1965-1980 г. живеят с 15 г. повече от тези, диагностицирани през периода 1950-1964 г.
Наред с възможностите на съвременните качествени медикаменти и средства за самоконтрол много важно е пациентите да измерват редовно стойността на кръвната си захар и гликиран хемоглобин, както и да посещават редовно своя ендокринолог. Държавна политика трябва да бъде създаването на диабетен регистър на всички болни с диабет тип 1 и тип 2 така, че да се осигури контрол на пациентите, да се следи непрекъснато състоянието на болните и да се прецизира прилаганата терапия. По този начин пациентите ще бъдат проследявани и контролирани, а отделяният обществен ресурс ще може да бъде по-добре планиран.