Снимка: Sxc.hu
В България има около 426 000 жени с остеопороза, като едва 4% от тях се лекуват.
На всеки 3 секунди се случва по една остеопорозна фрактура в света. С най-драматични последици е счупването в областта на бедрената шийка, тъй като 20% от пациентите загиват до шестия месец поради обездвижване и като последващ проблем – развитие на пневмония. Голяма част от пациентите остават трайни инвалиди с необходимост от чужда помощ и грижи.
Тази информация обяви проф. Златомир Коларов, председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза (БМДОО), на пресконференция по повод Световния ден на остеопорозата – 20 октомври.
Остеопорозата е заболяване, което се характеризира с намаляване на масата на костното вещество и влошаване на костната тъкан. Тя е известна още като „Тихата болест“, тъй като загубата на костна маса най-често е безсимптомна. Първи симптом обикновено е фрактурата – предимно на прешлените, бедрената шийка и китката. Данните сочат, че 55% от хората над 50 години са изложени на повишен риск от фрактура поради намалена костна маса.
Остеопорозата е най-честото костно заболяване, за което се предполага, че през 2020 г. ще стане втората социално значима болест в света. Данните сочат, че приблизително една от всеки три жени на възраст над 50 години е с остеопороза. В България има около 426 000 жени страдащи от заболяването, а едва около 15 000 (по-малко от 4%) от тях се лекуват. Този факт поставя страната ни на последно място в Европа по лечение на остеопорозата.
България е на последно място в Централна и Източна Европа и по отношение на нивото на реимбурсация на лечението на това заболяване, тъй като НЗОК поема едва 25% от необходимите средства. „Ограниченият достъп до медицински грижи е основната причина за ниското ниво на лечение в България“, каза проф. Коларов.
Същевременно разходите за лечение на усложненията от остеопорозата в България всяка година са десетки милиони. По данни на НЗОК за 2008 г. 25 млн. лв. са платени за лечение на фрактури в болничната помощ по клинични пътеки, 4,3 млн. лв. са били разходвани за изкуствени стави, а едва 1,1 млн. лева са били отделени за реимбурсация на лечението на заболяването, което би профилактирало тежките усложнения.
Данните сочат, че минималните директни годишни разходи за остеопорозата в България през 2008 г. са близо 42 млн. лв., от които 75% са публични средства, а 25% са частни – за доплащане на лечението, дензитометрии и др. „Индиректните разходи – пропуснати ползи, социални помощи, инвалидност, осигуровки, възнаграждения по болест и т. н. са многократно по-големи. Влошеното качество на живот, мъките, болките и страданията са неоценими“, каза д-р Пламен Попиванов – секретар на Българското научно дружество по клинична дензитометрия.
„Остеопорозата има финансови, физически и психологически последици, които значително засягат личността, семейството и обществото“, каза д-р Родина Несторова – секретар на БМДОО. Според статистиката рискът от остеопорозна фрактура е по-голям от риска от развитие на инфаркт, инсулт и рак на гърдата, взети заедно.
Проф. д-р Михаил Боянов, председател на Българското научно дружество по клинична дензитометрия представи рисковите фактори за възникване на остеопорозата: