Бягането като начин на социализация

Не можех да повярвам, че по света има локални квартални клубчета, където хората отиват, за да се социализират тичайки. Покрай здравословния начин на живот, те общуват. Събират се, за да тичат, а след това и да поприказват и може би да изпият по някое питие.

Свързани статии

Кой спорт ви отива според зодията?

Спорт и релакс на работното място

Здравите хора се нуждаят от спорт

У нас също има такива форми – събираме се на нещо (представяне, концерт, четене, изложба, по интереси), като всъщност за общността около въпросната сфера е по-важно къде ще се отиде „след“, а не какво ще стане „на“ – това си е поведенчески феномен. 

И направо си е безсмислено да отидеш само за нещото и после да си тръгнеш... та ти си бил само на аперитива за вечерта.

Мисълта ми беше да попитам – все пак може и тук да има и неформални клубове по бягане. Дали се нуждаем от такъв тип социализация?

Или българите сме си социализирани идеално – по роднинска линия, приятелска линия, колегиална, футболна...

Нямаме време от роднини да се видим с никого другиго, защото всяка неделя трябва да видим я тази баба, я другата, я чичо, я вуйчо... все някой от родата има някакъв празник и трябва да го уважим – че това лошо ли е да имаш щастливо и голямо семейство?
Приятели от работата – много хора завързват социални контакти на работното си място и уплътняват колегиалния дух, материализират го в нещо приятно и забавно. И може би работата спори доста повече!

Приятели от училище – стига да не сте били най-мразеният в класа, най-големият подляр или зубър, сигурно ви канят чат-пат на ученически сбирки, дори и да сте станали на по 50 години.

Събираме се против някого – в това сме идеални. Просто няма по-добри от българите в играта стани да седна, да потопим и Гошо в казана, нека и на Вуте да му е зле и други подобни мъдрости. По-лесно се събираме, за да сме против, отколкото да подкрепим някого. Ще си умра така, без да разбера откъде идва този специфичен талант. Все пак трябва да има оптимизъм – важното е, че сме най-добрите.

Ако изброя още една две неформални групи, които се зараждат ей така от въздуха и то кръчмите се напълниха за цял месец. Както се казва поводи за купони винаги могат да се намерят. И другари за чашката не е трудно да си намериш – трябват ти пари и свободно време. И да ти е широко около врата. Всичко друго се нарежда от само себе си.
Така че, по всичко личи, че българинът няма време за подобна социализация като бягане, за да си намери приятели. Отделен въпрос е, че приятелите могат да се организират да тичат, да играят футбол, да ходят на планина и т. н. Важното е да имаш приятели.

Защото, ако нямаш става по-трудно, пък и няма квартални клубове по бягане. А все си мисля, че бягането у нас е занимание самотно. Ако нямаш приятели, с които да отидеш на танци, на футбол или на нещо – бягаш сам в парка или си вземаш куче. Тук спор няма – за разлика от хората, кучетата какъвто и да си – винаги ще те обичат.

Автор: Вергиния Генова