Снимка: Sxc.hu
Развенчаване на 4-те мита за рака е темата на Световния ден за борба с коварната болест, който отбелязваме на 4 февруари. Инициативата е на Световната здравна организация към ООН, а целта е да повиши обществената ангажираност към опасната болест, която е един от основните фактори, причиняващи смърт в световен мащаб.
Д-р Венета Котева, медицински онколог в „Централ Онко Хоспитал“ – Пловдив, първата частна онко болница в страната, посочва аргументи от дългогодишната си лекарска практика, с които развенчава 4-те основни погрешни схващания за болестта:
Мит 1: „Ние не трябва да говорим за рак“.
Неговоренето е свързано с народопсихологията. Българите са суеверни и смятат, че когато споменат злото, то идва. Властва и принципът „това на мен няма да ми се случи“. А трябва да се коментира това социално значимо заболяване, защото ракът е на второ място в ЕС като причина за смъртност след сърдечносъдовите заболявания и честотата му тревожно нараства. С най-голяма честота са злокачествените заболявания на млечната жлеза при жените – засягат всяка 8-ма жена и ракът на простатната жлеза и белите дробове при мъжете. Следват туморите на дебелото и правото черво и гинекологичните злокачествени заболявания при жените.
Ние трябва да говорим за рака, подчертава д-р Котева, защото говоренето включва превенцията му. Трябва да говорим за рака като за хронично заболяване, трябва да се знае, че открити в ранен стадий много от злокачествените тумори могат да бъдат лекувани ефективно.
Избягването на темата за рака предизвиква негативни вярвания, нагласи и поведения, които увековечават митове за болестта, предизвиква страх и дори възпрепятства превенцията, пречи на хората да търсят ранно диагностициране и лечение.
Какво би могло да помогне: Психологическата помощ при този тип заболявания е необходима, както за болния, така и за близките, казва д-р Котева. „Централ Онко Хоспитал“ е първата болница в страната, която въведе безплатната психологическа консултация като част от процеса на диагностициране и лечение.
Мит 2: „Няма признаци или симптоми на рак“.
Това не е вярно и фактите го доказват. Много пациентки идват при нас след като са открили бучки на млечната жлеза при опипване, когато са били под душа или в легнало положение, посочва д-р Котева. При примес на слуз и кръв в изпражненията задължително трябва да се потърси лекар-специалист, защото може да са симптоми за тумор на дебелото черво. Нормално е всеки човек да се самоизследва. Има признаци за болестта, за които можем да прочетем дори в интернет.
Самонаблюдението е част от превенцията, то е най-важното за по-ранната диагноза. Превенцията включва скрининг на най-честите локализации на рака. При мъжете над 45 години е задължителен тест на простатно специфичния антиген PSA, при жените цитонамазка на всеки 6 месеца, независимо от възрастта, а след 50 години – мамография на всеки 2 години ако има показания.
Мит 3: „Нищо не мога да направя, за да се предпазя от рак“.
Медицината не е безсилна – има карциноми, които са абсолютно лечими, особено когато са хванати в ранен стадий. Това е свързано с превенцията. Фамилните лекари трябва да се включат и да просвещават пациентите.
Рискът за развитие на болестта може значително да бъде намален ако: Спрете тютюнопушенето и избягвате помещения, където може да станете пасивни пушачи, не злоупотребявате с алкохол и по-специално с концентрирани напитки, избягвате прекомерното излагане на слънце, редовно ходите на профилактични прегледи, наблягате на физическата активност и нямате наднормено тегло.
Мит 4: „Аз нямам достъп до лечение и превенция на рака“.
Всеки може да си осигури превенция с адекватното съдействие на фамилния лекар. В седмиците около големите християнски празници болница „Централ Онко Хоспитал“ винаги прави безплатни консултации, за които медиите информират предварително. В пресата може да се научи и за специалните национални програми за профилактика на определени туморни локации.
Всеки има достъп до лечение – има достатъчно болници и пътеки, които обхващат оперативното лечение, химиотерапията, лъчелечението.
Онкологията е най-бързо развиващата се медицинска специалност. За няколко десетилетия сме свидетели на появата на терапевтични възможности, които позволяват да се увеличи продължителността и да се подобри качеството на живот при това хронично заболяване.