Снимка: thinkstock
Проф. д-р Веселка Дулева, дм, е началник отдел „Храни и хранене“ към Националния център по обществено здраве и анализи, национален консултант по хранене и диететика към Министерство на здравеопазването.
Представител е на България в СЗО по хранителна политика. Тя е сертифициран експерт по международно законодателство за храни и е специализирала във водещи университети в чужбина. Има редица научни публикации, както и покани и участия в научни форуми.
Екипът на Az-jenata.bg се срещна с професор Дулева, която беше така любезна да ни разкаже малко повече за това как трябва да се храним и как може да избегнем някои сериозни заболявания.
Проф. Дулева, какви рискове за здравето крие затлъстяването?
Затлъстяването е рисков фактор за редица хронични неинфекциозни заболявания като сърдечносъдови болести (инфаркти и инсулти), атеросклероза, хипертония, някои видове рак, например на дебелото черво, диабет тип 2, остеопороза, жлъчно-каменна болест, болести на опорно-двигателния апарат и др. Наднорменото тегло и затлъстяването създават сериозни здравни и психо-емоционални проблеми и са свързани с дълготрайни последици върху здравето през целия живот.
Индивидите с наднормено тегло и затлъстяване са с увеличен риск за развитие на инсулинова резистентност и диабет тип 2, астма, нарушения в кръвните липиди (повишен лош холестерол и триглицериди, понижен добър холестерол), високо кръвно налягане, ортопедични проблеми, нарушения в съня, натрупване на мазнини в черния дроб (чернодробна стеатоза).
Затлъстяването може да предизвика психо-социални проблеми като ниска самооценка, депресия, лоши отношения с връстниците и отчужденост, хранителни разстройства. Децата с наднормено тегло са с голяма вероятност да останат с наднормено тегло, включително затлъстяване в по-късна и зряла възраст, те са с по-висок риск от ранно развитие на заболявания, свързани със затлъстяването.
Крие ли риск за здравето пропускането на едно или две хранения за деня?
Освен разнообразно, препоръчително е храненето да бъде редовно, 3-5 пъти дневно. Редовното хранене предотвратява приема на големи количества храна наведнъж и допринася за по-добро храносмилане.
Закуската е важен хранителен прием, който не трябва да се пропуска, тъй като подобрява умствената и физическа работоспособност в сутрешните часове. Вечерята е препоръчително да не е по-късно от 2-3 часа преди лягане, тъй като късната вечеря натоварва храносмилателната система през нощта и създава риск за увеличаване на теглото.
Липсата на режим на хранене и пропускането на основен хранителен прием, който най-често е закуската, нарушава разпределението на дневния енергиен прием, което води до повишена консумация на храни в останалите приеми, включително и до прием на високоенергийни храни между храненията.
Установено е, че сред лицата, които пропускат хранителен прием, честотата на наднормено тегло и затлъстяване е по-висока, по-често при тях се срещат и хранителни дефицити, намалена е работоспособността им в рамките на деня.
Балансираното и здравословно хранене осигурява необходимите за съответната възраст енергия, белтъци, въглехидрати и хранителни влакнини, мазнини, витамини и минерали. Няма хранителен продукт или група храни, които да включват всички хранителни вещества в нужните количества.
Ето защо за постигане на балансирано хранене е добре да се консумират разнообразни храни през целия ден.
Кои са най-важните витамини и минерали за женското здраве?
Важни хранителни вещества за бременната и кърмеща жена са витамините и минералите. По време на бременност и кърмене са повишени потребностите на хранителни вещества.
Жените, които имат намерение да забременеят, бременните и кърмещи жени е необходимо да приемат достатъчно количество фолиева киселина чрез консумиране на храни, богати на фолати – листни зеленчуци, цитрусови плодове, пълнозърнести храни, ядки, мюсли.
Витамин D и калцият са други важни елементи, от които бременните и кърмещи жени имат нужда. Киселото, прясното мляко и сиренето са най-добрите източници на високоусвоим калций. Бременните жени трябва да консумират поне две-три чаши нискомаслено кисело или прясно мляко или сирене (около 100 г) всеки ден.
Витамин D е необходим за усвояването на калция от храната. Той се съдържа в мазни риби, например сардина, в обогатени с витамина зърнени закуски, млякото и маргарина (необходимо е да се избират маргарини, произведени с нови технологии на естерификация, а не хидрогениране.).
Основен източник на витамин D все пак е образуването му в кожата под въздействие на ултравиолетовите лъчи на слънцето. Желязото също е сред минералите, от които се нуждаят бременните. То е съставна част на хемоглобина, който доставя кислород до всички тъкани в организма.
Богати на желязо са червените меса (телешко, говеждо, свинско, агнешко, овче, козе), птичето месо и рибата. Желязо се осигурява, но в по-малки количества и по-трудно усвоима форма и от пълнозърнест хляб, зелени листни зеленчуци (коприва, спанак, лапад, салати), бобови храни (боб, леща, соя), яйца и сушени плодове.
Как трябва да се храни една бременна или кърмачка, за да бъде в добро здраве?
Периодът на бременността и след това кърменето са изключително важни за нормалния растеж и развитие на детето, но и за здравето на майката. Органите на бебето започват да се оформят още преди бъдещата майка да разбере, че е бременна.
Затова е важно да се храни пълноценно и разнообразно още преди зачеването, а също по време на бременността и кърменето. Основен принцип на здравословното хранене е балансиран и разнообразен прием на храни.
По време на бременността и кърменето е добре в менюто да присъстват представители на основните групи храни: зърнени храни или картофи, плодове и зеленчуци, храни, които са богати източници на висококачествен белтък – мляко и млечни продукти, месо, риба, яйца и техните растителни алтернативи – бобови храни и ядки. Разбира се някои съставки в храните трябва да се ограничават – сол, захар и мазнини (наситени и трансмастни киселини).
Здравословен избор са пълнозърнестите видове храни, прием на плодове и зеленчуци поне 400 грама на ден, кисело мляко, постни меса, 1-2 пъти седмично леща или боб, риба. Потребностите от белтък по време на бременността се увеличават.
Растежът на плода, плацентата и матката зависи от достатъчния прием на белтък. Допълнителното количество може да се получи от около 50 г месо или 1 и ½ чаша мляко. Добър източник отново са постните червени меса (телешко, агнешко, говеждо, свинско, козе), птичето месо, рибата, яйцата, бобът, лещата, ядките и сиренето са добри източници на белтък.