Проф. Гази Яшаргил: Туморите се лекуват, защото 60% от тях са доброкачествени

„Мозъкът има една област, която има нужда да се наслаждава.“ – проф. Гази Яшаргил

Известният неврохирург проф. Гази Яшаргил след 60-годишна практика и пребиваване в чужбина се завърна в Турция. Продължава своите дейности в болницата на Университета Йедитепе. Разработените от него методи поставят началото на нова ера в неврохирургията.

Лекарят, който е основател на микроневрохирургията, наред със стотиците награди, е обявен от списание „Neurosurgery“ за неврохирург на столетието. Ето какво споделя той за мозъчните заболявания и лечението им.

Кои заболявания се увеличават напоследък?

Никои заболявания не са се увеличили. Сега се диагностицират повече, защото преди нямаше такъв напредък в диагностиката.

Намаляват ли случаите на смърт при мозъчни заболявания?

Смъртните рискове при операциите на аневризма, съдовите възли и доброкачествените тумори спаднаха до 0,5 на сто. С апаратите, които разработихме, рисковете са на нивото на операциите на апендицит. Рискът при инсулт е близо до нулата.

Разпространено е разбирането, че щом един тумор се появи някъде, то той ще се появи и на други места. Във връзка с този проблем съм написал шест книги. Тезата ми е, че туморът, където се появява, там си остава. Мястото, за което казват, че се е пренесъл туморът, всъщност е един съвсем друг свят. Туморите се лекуват, тъй като 60% от тях са от доброкачествен характер, но независимо дали са доброкачествени или злокачествени, всички тумори трябва да се отстранят.

5% от пациентите със злокачествен тумор се възстановяват, 5% от тях преживяват три-четири години. 90% след една-две години ни напускат. Преди при заболяване, срещано при 1 на сто от пациентите, частта от мозъка, причиняваща гърчове се отстраняваше с хирургическа операция. Аз открих метод, при който се отстранява само съдовият възел или тумора, без да се засяга тъканта.

Всички тези хирургически интервенции трябва да се извършват от хирурзи, много добре познаващи микроневрохирургията.

Колко са лекарите в Турция, които могат да правят тези операции?

В страната ни и в света има талантливи лекари, но не мога да кажа колко са. Това, което знаем, го споделихме с много свои колеги. Тук в Турция например работи проф. д-р Угур Тюре, който извършва отлични операции.

Изисква се много време, за да се изучат невроанатомията и микрохирургията. Много са малко тези, които имат търпение да работят в лабораторията. Освен това няма систематично обучение. Така е и в света. На много места не може да се осигури и нужната лабораторна среда.

Според мен студентите всеки месец трябва да се подлагат на изпит. Аз все още чета анатомията и физиологията. Чел съм ги много пъти и пак ще ги препрочитам.

Допринасят ли за здравето на мозъка физическите упражнения, решаването на кръстословици, научаването на чужди езици?

Упражненията са много важни, защото допринасят за развитието на мускулите. Мускулите пък произвеждат хормони за мозъка.

На този етап в Турция ли ще се установите?

Върнах се в края на месец август 2013 г. Вече съм тук. От 1995 година насам, всяка година най-малко два пъти идвах и правех операции в Турция.

Вече не оперирате. Какво изпитвате, като наблюдавате операцията отстрани?

Чувствата ми може би са подобни на това, което изпитва един музикант, който дълго време не е свирил на инструмента си. До края на 2013 г. извършвах операции, вече не оперирам, занимавам се основно с новата ми книга. Но не съм далеч от професията си, макар че не оперирам, често влизам в операционната зала.

Можете ли да издържите без да се намесвате?

Понякога трудно спирам ръцете си. Правя движения, като че ли аз оперирам. Затова обикновено държа ръцете в джобовете си.

Много хора ви виждат като герой. Имате редица награди, носител сте на званието „Мозъчен хирург на века“. Как се чувствате от всичко това??

Човек се засрамва, казва си: „Можех и повече“. Като чуя добри неща, разбира се, че се радвам. С методите и инструментите, които развих, хиляди хора по света получават медицинска помощ. Но всъщност всички сме прашинка във Вселената.

Колко операции сте направили досега??

Вие сметнете. 60 години работя като мозъчен хирург. Ако за една година са извършени 300 операции...

Колко от пациентите ви, които сте оперирали, са загубили живота си?

Тези случаи са под 1%.

Какво става в мозъка ни, когато спим?

Мозъкът спи на области, някои негови части остават будни, затова можем да се събудим внезапно. Правят се много изследвания, свързани със съня, а има и много неща за осветляване, свързани със сънищата.

Какво според вас става в мозъка ни, когато се влюбваме?

Един ден нервно-хормоналните изследвания ще осветлят по-добре този въпрос. Засега няма много информация за това. Но знаем, че мозъкът има една област, която има необходимост да се наслади и да се обвърже.

Това не е задължително да става между хората, човек може да се влюби и в едно произведение на изкуството. Но и голямата обвързаност не е добра. Прекомерното влюбване може да прерасне в мания и заболяване.