Хроничната умора

Често се оплакваме, че сме уморени, че ни се вие свят, постоянно ни боли глава и дори след като сме се наспали пак се чувстваме отпаднали. Трудно се съсредоточаваме, трудно запомняме, трудно заспиваме и все не успяваме да си починем.

За първи път това състояние е определено като болестно през 1980 г. и е познато като синдром на хроничната умора или по-сложно казано: миалгичен енцефаломиелит. Миалгия означава болки в мускулите, а енцефаломиелит – възпаление на главния или гръбначния мозък.

Специалистите спорят относно причините за тази модерна болест, която е хронична и все още не се лекува пълноценно. От една страна я разглеждат като психологически проблем, от друга като физическо заболяване. Обаче въпреки че няма единно мнение по въпроса, все повече хора страдат от постоянна умора и преумора, като жените са по-засегнати от мъжете.

Синдромът може да се наблюдава след прекарана инфекция, дори настинка, или ако преживяваме стрес.

Звучи не толкова стряскащо, на пръв поглед – преумора. Какво толкова – ние сме свикнали с постоянното бързане и недоспиване. Храним се тичайки, вършим по няколко неща едновременно, възпитаваме децата си докато шофираме, работим дори на плажа, постоянно се квалифицираме и преквалифицираме, за да сме в крак с времето и постоянно нямаме време.

Да, но е време да намалим темпото, ако искаме да не преминем на галоп през следващите няколко фази на хроничната преумора.

Леката форма, в която се чувстваме отпаднали и не може да работим пълноценно.

Умерената, когато преставаме да сме толкова пъргави, сънят ни е нарушен и обикновено не можем да изкараме целия ден, ако не поспим на обяд. На този етап е много вероятно да загубим работата си.

Тежката форма протича с минимални двигателни дейности, които се ограничават само до миене на зъбите, обикновено пациентите използват инвалидна количка, а съсредоточаването им е много трудно.

И вече съвсем тежката, когато пациентите прекарват деня на легло, често имат фотофобия и непоносимост към шумове.

Диагнозата синдром на хронична умора се поставя на принципа на изключването. Проявява се със симптоми, характерни за много заболявания, а това затруднява и обърква всеки лекар. Необходимо е да се направят лабораторни и други видове изследвания с цел отхвърляне на евентуални заболявания, като например анемия, хипотиреоидизъм, хронични бъбречни и чернодробни заболявания и др. Трябва да се мисли и за депресивни състояния и хранителни разстройства, алкохолна или друга злоупотреба.

Ако се окаже, че не е нито едно от познатите заболявания, тогава се стига до извода, че боледуваме от чумата на 21 век – стресовата преумора.

Звучи доста стряскащо, дотолкова, че ако дори сме само в първата фаза на хроничната преумора, трябва да намалим темпото и да си вземем отпуск от градската шумотевица и суета. И именно това са препоръките на лекарите, които все още не са открили хапчето против стрес.

• повече почивка
• по-малко тежки физически натоварвания
• по-малко стресови ситуации
• балансирано хранене
• повече течности
• по-малко вредни навици (кафе, цигари)
• достатъчен сън
• умерено спортуване
• хармонични връзки
• повече любов

Спазвайки тези елементарни здравословни навици, бихме се оттласнали от заплахата, която носи със себе си хроничната преумора.

Бихме били по-ведри, по-работоспособни и много по-щастливи.

Шоколадът понижава кръвното налягане