Ето една рецепта, която ще придаде гладкост и енергия на вашата кожа:
Смесете в купа 4 чаени лъжици мед, 120 грама вода, 6 чаени лъжици зехтин и 2 чаени лъжици пресен сок от нар. С получената смес масажирайте цялото тяло и я оставете да действа 30 минути, след което вземете душ.
Наровете стимулират също така дейността на ензимите, предотвратяващи клетъчното рушене. Сокът от нар се използва като антисептик, а плодът е богат източник на фолиева киселина. Един нар осигурява 40% от необходимото ежедневно количество витамин C на човека.
Енергиен шейк от нар:
Съставки: лимон, манго и нар. Нарежете плодовете на мангото на парченца и ги поставете в миксер. Добавете лимонов сок и миксирайте сместа в шейкър. Енергийната доза съдържа: витамините A, C, B1 и D.
ЛАЙКА
Лайката е широко използвано растение, заради своите активни елементи и антивъзпалителни, заздравителни и омекотяващи свойства. Цветовете на лайката се използват главно във вид на отвара – за очите, кожата на лицето и косата.
Компресите с отвара от лайка имат благотворен ефект, ако се поставят за 5-10 минути върху зачервени, подути или раздразнени от грим клепачи. Подходящи са за преуморени очи с тъмни кръгове или торбички.
Лайката омекотява кожата, придавайки й копринен вид, поддържа я изящна и млада. Това се дължи на нейните очистващи, дезинфекционни и омекотяващи свойства. Маслото от лайка се препоръчва в случаи на слънчево изгаряне, когато кожата почервенява. При третиране на дехидрираната кожа, е хубаво лицето да се измива с отвара от лайка вместо с обикновена вода. Косата също се ползва от качествата на лайката.
Рецепта за маска за светла коса – с лайка:
В 600 мл вода сложете две чаени лъжици изсушени цветове от лайка и оставете да заври 20 минути. Преди да измиете косата си, намокрете я с част от лайковия чай, масажирайте я добре и разресвайте с гребен с широки зъбци. След това използвайте обикновен шампоан. Изплакнете косата с останалото количество чай и ще забележите ефекта само след няколко седмици.
Канела
Това е вечнозелено дърво, което може да достигне до 7 метра височина, с ароматна кора и ъгловати клони. Листата са продълговати и удължени, наподобяващи копие. Цветовете на канелата са малки и жълти. Тя расте в тропически климати, едновременно в плантации и като диво дърво. Кората се отрязва от ствола и се суши на прави ленти или рула. Канелата е със силен горчиво-сладък аромат и е стипчива.
Произходът на канелата не е много ясен, като съществуват различни теории за това. Предполага се, че може да бъде свързана с народа на Khasi, древно племе от северозападната част на Индия и Бангладеш. Дълго време те са мислили, че трябва да заселят по-големи области, включително и Бирма, за да започнат търговия с канела. В момента канелата се среща главно на юг от Китай, в Бирма, Лаос и Виетнам.
Английското название “канела” идва от гръцкия термин “kassia”, който вероятно е взаимстван от семитските търговци.
В Китай канелата е съществен елемент от известния микс подправки, наречен “five spices powder” (пет подправки на прах), често използван към много традиционни ястия. Освен кулинарна употреба, канелата има специален ефект за цвета на косата, придава й яркост и осигурява трайна защита.
Рецепта за вкусен канелов сладолед