Жасмина Гевезиева – от преяждането до златните медали

Всеки има своите слабости. Да се изправиш пред тях и да успееш да надделееш е въпрос на воля. Силна воля, каквато притежава нашата гостенка в рубриката ни „Тя, звездата“. Това е Жасмина Гевезиева. Жаси е усмихната млада дама, занимаваща се с маркетинг, обичаща да пътува, амбициозна. Историята, която днес ще ви разкажем, ще накара може би много от вас да се припознаят в нея. Ние също се разпознахме.

Това е история за емоционалното хранене или хиперфагията. Хранителна зависимост, за която много хора не предполагат, че владее живота им или нямат смелостта да споделят, да признаят пред себе си, че имат този проблем. Войната с хранителната зависимост може би е най-сериозната битка и победа на Жаси. Споделя че, освен спортът, музиката и дълбокото дишане, което практикува ѝ помагат да противодейства на емоциите, които биха я подвели да преяде.

Преди дни Жаси доказа, че е и най-силната жена в България, явявайки се на Републиканско първенство по силов трибой в категория до 52 килограма, на което спечели четири златни медала. Какво има да ви разкаже за личната си победа над хиперфагията, вижте в следващите редове. Вярваме, че те ще вдъхновят много от вас да се замислят дали обичат достатъчно тялото си и как биха могли да се грижат по-добре за него.

Кога и как започна всичко с преяждането?

Сериозните епизоди започнаха в училище, на 16 години, след като пазех много строга диета, изключваща големи групи храни. Нямах цикъл няколко месеца, което наложи захранване с дробчета и други, богати на минерали храни. Самото захранване, съчетано с хормоналните проблеми отключи първия голям епизод, който продължи един месец и имам „бяло петно“ за него. Помня само, че от 43 кг станах 54 кг за един месец.

Кога разбра, че имаш проблем и как настъпи промяната?

Наричах циклите на преяждане „омазване“. Бяха досадни, потискащи и отвратителни, най-вече заради подуванията и постоянните флуктуации в теглото, но мислех, че всеки има такива моменти и е сравнително нормално. Ами, не е така. Винаги съм се интересувала от спорт и правилно хранене и по време на един блог пост за гъвкава диета отпреди 2 години попаднах на думата „хиперфагия“. Странна е, не я бях чувала. Google-нах я, прочетох за състоянието и бях поразена от видяното. Абсолютно същите симптоми, без изключение.

Бях идеалният пример за човек с това състояние. Оттам нататък започнах да се интересувам конкретно за заболяването, срещах се с треньори, психолози, психотерапевти, все повече се откривах пред обкръжението си, че имам проблем. Изключително разочарована останах от „вещите“ лица по темата, треньорите буквално не знаеха какво да ме правят като изпадна в криза, случвало се е и да ме потискат още повече с коментари.

На психолога при когото ходех пък трябваше да обяснявам какво е хиперфагия и безсмислено протакваше сеансите. Промяната настъпи окончателно в началото на тази година, благодарение на научнообосновани техники, които съм изучавала и прилагам за поведенческа промяна, гъвкава диета и подкрепата на сегашния ми треньор д-р Владислав Андонов и приятеля ми.

                             Жасмина с личния си треньор д-р Владислав Андонов

Колко време ти бе необходимо, за да постигнеш здравословно тегло?

Винаги съм обичала спорта и съм била активна, така че дори при наличието на епизоди през последната година, не съм спирала да тренирам. По този начин изглеждах мазна в много случаи, да, но качвах сила, което ми помагаше да изглеждам по-добре и оформена, въпреки излишните килограми. Бързо влизам във форма, проблемът е и че бързо излизам, заради епизодите. Вярвам, че този цикъл вече приключи.

Хиперфагията борба за цял живот ли е?

Човешкият мозък е особено пластичен. Може да заучава изцяло ново поведение, стига да има достатъчен брой интензивни повторения на новите навици. За мен хиперфагията е въпрос на неправилно заучени компенсаторни навици след определени биологични фактори (лептинова резистентност, глад, стрес). Доказано е, че даден вкоренен навик не може да бъде изтрит или забравен, мозъкът помни. Но със сигурност може да бъде потиснат достатъчно и да бъдат изградени нови, устойчиви и здравословни навици.

Как се отразява на социалния живот?

Свежда го до минимум в повечето случаи. Подут си, нямаш желание да излизаш, не се чувстваш добре в кожата си. Оставаш вкъщи, евентуално с още храна. Като цяло заради хиперфагията можеш да пропуснеш много, ама много хубави моменти, които всъщност те карат да се чувстваш жив. Затова е и хубаво да има познаваемост за състоянието и да се вземат мерки незабавно, защото това е състояние, което афектира всекидневно социалния живот, ума и здравето на човек.

Кое те мотивира да не се откажеш след първия месец? По пътя срещна ли и негативно мнение, винаги има някой, който ти казва „не се занимавай с глупости“?

Нямах избор и бях ангажирала твърде много хора. В момента, в който си „изгориш мостовете“, пътят е само един – напред. Беше ясно, че трябва да отида на Републиканското, беше ясно, че трябва да вляза в категорията, в която имам най-големи шансове за злато – до 52 г. Трябваше да отслабна с 8 кг за един месец, докато силата ми прогресира, при това натурално. Това беше огромно предизвикателство, тъй като при голям калориен дефицит силата намалява. Затова и бодибилдърите правят различни фази на покачване на мускулна маса с калориен излишък, след което „кътват“. При мен се случи едновременно и в екстремни условия. За щастие успешно.

Относно негативното мнение – човек, който не го е преживял не може да го проумее и разбере. Срещала съм коментари тип „това са лигавщини, хапвай каквото ти се хапва, всичко е въпрос на воля“. Ами, не е съвсем така. Това е хранително разстройство и има нужда от познаване и специфично лечение.

Преди дни спечели златни медали на Републиканското по силов трибой. Какво се крие зад тази победа, предполагам смисълът за теб е много по-дълбок?

Видя колко екстремна беше подготовката. По време на подготовката срещнах и други препятствия – разтегнати китки, болки в коленете, възпален нерв от дисковата херния, която по принцип имам. Тепърва заучавах движенията, до януари никога не бях правила лежанка. В момента я правя с 50 кг. Всички пречки биваха овладявани максимално бързо и по време на самото състезание бях без болки. Само със сополив нос. Осъзнах едно – много по-силна и можеща съм, отколкото съм си мислила. Наистина те изгражда психически едно такова преживяване. Препоръчвам. Цялото участие беше с цел преборване на собствените демони и показване на положителен пример на хората с това състояние.

В момента отзвукът е много по-голям, отколкото очаквах като за мен най-ценното е, че непознати дами се свързват с мен, че съм ги вдъхновила, припознали са се в проблема и търсят съвети как да се излекуват. Силно се надявам да успея да им помогна.

В положителна посока, как се промени твоят живот, след като започна да спортуваш, да се храниш здравословно?

Накратко имам силите, мотивацията и увереността да живея пълноценно и да създавам. До момента хиперфагията е била най-голямата ми слабост и изключително определяща живота ми. В момента няма какво да ме спре.

Читателите ни със сигурност се вълнуват да разберат, как се храниш днес, колко пъти седмично тренираш, пресмяташ ли калориен прием.

На гъвкава диета съм (IIFYM – If it fits your macros). Знам точно колко калории са ми необходими, за да поддържам, качвам или свалям тегло. Следя си протеина най-вече и мазнините в повечето случаи. Въглехидратите са ми буфер до направата на калорийния прием. Тренирам често, почти всеки ден. Просто обичам да спортувам и съм в лошо настроение, ако не съм имала активност през деня. Тренировките ми са специфични спрямо целите. Предстоят ми и състезания в други дисциплини, така че съм ентусиазирана да разбера каква е следващата ми програма.

Десертите обикновено са тези, които развалят диетата ни. Ти какво хапваш, когато ти се прииска нещо сладичко?

Скир или извара, разбъркани с шоколадов протеин, с плодове. Обичам да добавям настъргани ябълка и банан с канела или манго. Огромен фен съм на мангото, въпреки че е доста по-калоричен спрямо други плодове. Но виж, с добавяне на ягоди никога не можеш да сбъркаш.

Диетичната закуска на Жаси

В България няма статистика колко хора страдат от хиперфагия. Какво би казала на тези, които преяждат?

Проверете симптомите в DSM-5, което е наръчника за диагностициране на ментални болести на Американската психиатрична асоциация. Ако се припознаете, вземете мерки незабавно.

Какво би посъветвала тези, които „нямат време за спорт, „ще започнат здравословно хранене от утре, понеделник“, „за тях фитнесът е забранен“ и т. н., но не се чувстват добре в тялото си?

Оправданията не довеждат до резултати. Действията го правят.

Какво би казала на предишната Жаси?

По-силна си, отколкото си мислиш.

Сега какво предстои за теб?

Годината е разписана, като платформата, която разработвам в помощ на хора с това състояние Binge OFF ми е основен приоритет. Предстои да действам по плана.

Твоето послание към читателите на Az-jenata.bg

Гонете си целите, не се предавайте и се обградете от положителни хора, които Ви подкрепят.

Снимки: Йордан Йовков