Според най-новите изследвания е установено, че наистина аутизмът е генетично заболяване, но не както се е смятало преди, че се дължи на натрупване на геномни мутации в рода, а по-скоро на нови мутации, настъпили при родителите. Ако у един от двамата родители има мутирал ген, у детето се проявява липсата му и то е обречено да живее само с гена, предаден му от другия родител. Тези гени произвеждат определен вид протеини и когато конкретният ген липсва, тогава се синтезира по-малко от въпросния протеин. Мутациите може да са предизвикани от химикали, лъчения и според учените ситуацията е подобна на раковите заболявания.
Но с аутизъм се оцелява. Аутистите не са антисоциални типове, те са по-скоро асоциални, вглъбени в себе си, с крехка и ранима душевност, както и слаба познавателна способност. Понякога те се държат все едно околните не съществуват, не гледат хората в очите, не участват в разговори, не откликват на повикване. Но въпреки това интелектуалните им способности не са увредени, а разграничаването им на цветовете и запаметяването са свръхразвити.
Определено децата аутисти се нуждаят от по-специални грижи и от по-специални занимания от страна на квалифицирани психолози и педагози, но те могат успешно да бъдат интегрирани в обществото и да развиват своите умения и таланти.
България може да бъде страна, която да даде шанс на различните. В днешно време в помощ на родители, чийто деца страдат от това заболяване се създават все повече специализирани кабинети. Децата аутисти, макар и по-различни от другите са преди всичко Деца, които се нуждаят от грижи и внимание. Само защото не по своя вина, те са родени различни, не би било хуманно и ние като общество да ги изолираме допълнително. Те могат да живеят в семейна среда и обществото би трябвало да им окаже подкрепа, на тях, на техните родители, така че те заедно да се справят с това житейско предизвикателство.
Вглеждайки се и опитвайки се да разберем техния по-пъстър свят, може би има на какво да се научим и ние – на повече търпение и повече отзивчивост.