Какво трябва да зная за имплантирането на яйцеклетка?

Разбираемо всяка жена, която иска да забременее да се вълнува от въпроса за това как се случва имплантацията на оплодена яйцеклетка и какво точно представлява този процес. Всъщност имплантирането на вече оплодена  яйцеклетка е много важен биологичен процес, който се явява показател за наличие на бременност. Именно от имплантацията и зависи възникването на един нов живот.

В IVF клиника в Истанбул - Турция ще получите нужните професионални грижи за да стане това възможно.  

Какво е имплантиране на яйцеклетка?

Според общото вярване  за начало на зачеването се счита момента, когато сперматозоидът достигне до яйцеклетката. Зачеването се дели на две фази-оплождането на яйцеклетката от сперматозоид и загнездяването на оплодената яйцеклетка към стената на матката.

Моментът на зачеване всъщност се случва, когато оплодената яйцеклетка се прикрепя към маточната стена. Точно това прикрепяне се назовава с името “имплантиране на яйцеклетка” и то съпътства и самото зачеване. 

Всъщност имплантирането може да крие в себе си повече проблеми отколкото самото оплождане.
Според медицински изследвания при приблизително повече от две трети от оплодените яйцеклетки не може да се осъществи успешно  имплантиране. Оттук заключението е, че преди първото клетъчно делене на всеки ембрион му е зададено да оцелее или да умре.

Ако една яйцеклетка не може да осъществи успешно имплантиране в матката, то в резултат ще имаме негодно оплодено яйце. Следователно  е невъзможно да настъпи успешна бременност, тъй като женският организъм ще отхвърли това негодно яйце. Вместо бременност ще настъпи месечен цикъл.

Как се случва процесът на имплантиране?

Да приемем например, че една жена е имала полов акт в един от  дните преди настъпване на овулация. Тъй като овулацията се съпровожда с отделянето на яйцеклетка, един от сперматозоидите, които  попадат във фалопиевите тръби, я опложда. Така при оплодената яйцеклетка започва процес на делене, който се случва, докато тя се придвижва по фалопиевите тръби към матката. Когато я достигне, съответно тя започва да се загнездва/ имплантира в маточната стена. 

На имплантирането е трудно да се повлияе външно с цел промяна във вероятността за бременност. Процесът на имплантиране на яйцеклетката се случва между 8-мия и 10-тия ден след овулацията.

След края на процеса по имплантиране ембрионът започва да синтезира човешкият ЧХГ хормон на бременността  известен с името хорионгонадотропин. Производството на този хормон започва само когато имаме завършено имплантиране на яйцеклетката. Всъщност дори след края на имплантирането, за да се повишат нивата на ЧХГ до необходимото ниво за засичане от тестовете за бременност, са необходими няколко дни.

Следователно, една жена не може да усети определени симптоми на бременност в период от 10 дни преди датата, на която обикновено настъпва следващия ѝ цикъл.

Хормонът ЧХГ  от своя страна сигнализира на организма да не променя нивата на произвежданото количество прогестерон. Високото ниво на прогестерон и хормонът хорионгонадотропин способстват успешното имплантиране на яйцеклетка в матката и началото на бременността.  Нивата на прогестерон обикновено спадат при менструален цикъл, когато нямаме установена бременност.

При високи нива ролята на прогестерона е да поддържа здрава структурата на маточната лигавица. Когато нивото му започне да намалява, то това дава началото на менструацията и съответно разрушаването на удебелената лигавица на матката.

Имплантацията на оплодена яйцеклетка зависи от това каква е продължителността на месечния цикъл на една жена, както и кога ще е следващата овулация.

Кои са симптомите на имплантиране  на яйцеклетка?

Имплантирането  на яйцеклетка е свързано с редица промени на клетъчно ниво, които са почти неосезаеми.  

Оплакванията по време на имплантирането на  яйцеклетка са редки, като те могат да се изразяват в болка или леко вагинално кървене, за което не е доказано, че има връзка с имплантирането.Едни от възможните признаци за бременност са изменение в сърдечния пулс и повишение в телесната температура. Но не при всяка жена се получава телесна реакция към намаленото производство на прогестерон, и съответно симптомите са различни при всяка жена. 

Снимка: Pixabay