Снимка: istock
Модни тенденции – независимо дали ги харесваме или не, те дълго време са били част от нашия живот. Ако си мислите, че повечето сегашни трендове са налудничави, то ще видите, че модните тенденции от миналото са още по-объркващи и странни. В следващите редове ще ви запознаем с някои от тях.
Разширени зеници
Ефект от процедура, позната ни от посещенията при очния лекар, се е считал за изключително привлекателен през Едуардовата епоха във Великобритания. Този постоянен ефект се постига с помощта на растението беладона. Неслучайно е наречено така, защото в превод от италиански името се превежда като „красива жена“.
Младите дами в този период са слагали капки от сока на растението в очите си с надеждата, че зениците им ще се харесат на някой потенциален обожател. Сега знаем, че беладона е силно токсично растение и допира му с очите може да причини сериозно увреждане на зрението, но в онзи период е бил част от разкрасителните ритуали на някои дами.
Пиърсинг на зърната
Оказва се, че този вид аксесоар съвсем не е ново явление. Викторианските жени намирали бижутата, висящи от зърната им за изключително красиви и пиърсингът там бил доста модерен. Някои дами носели рокли с толкова ниско деколте, че гърдите им изцяло били открити, за да се виждат ясно любимите им продупчени зърна.
Боядисване на зъбите
През епохата на Мейджи (44-годишен период в японската история от 1868 до 1912 г., когато страната е била под управлението на великия император Муцухито, наричан още император Мейджи), сред японските жени се зародила практиката охагуро – почерняване на зъбите.
Ефектът се постигал като смес от желязо с оцет се нанасяла по зъбите с четка веднъж на ден. Това карало зъбите да изглеждат катраненочерни. Тази мода била запазена само за най-заможните в обществото, защото изразявала техния статут. Също така показвала верността към съпруга.
Огромни френски перуки
Популяризирани от френската кралица Мария-Антоанета, високите перуки се превърнали в знак за буржоазията. Визуално изглеждали впечатляващо и може би се питате как са успявали да ги моделират толкова добре без помощта на спрей за коса. Отговорът е лесен – свинска мас. Да, изисканите френски особи използвали животинска мас, за да оформят перуката си. Да не говорим, че навремето поради липсата на хигиена косите на повечето от тях били особено мръсни, а въшките били често явление. За да прикрият този проблем били използвани грандиозните перуки, които всеки е виждал в картини и филми.
Бялата кожа
Ренесансовите жени смятали, че бледата кожа е белег за красота, който показва заможност и чистота. Естественият цвят на кожата не бил достатъчно атрактивен и дамите се стремели към смъртоносно бяло. Постигали го с помощта на обилно напудряне на лицето. Когато и това не било достатъчно, се подлагали на дълги процедури с пиявици.
Връзване на пръстите на краката
Този болезнен процес се е практикувал в Китай. В миналото съществувал ритуал, според който момичета от заможни семейства се подлагали на тази изтезаваща процедура. За нея подготовките започвали още от петгодишна възраст като палецът на крака се оставя, а всички останали пръсти се подгъват навътре към ходилото и се увиват в марля. Така се спирал естественият растеж на пръстите и стъпалата оставали по-малки.
Лотосовите ходила, както ги наричат, били символ, че жената е достатъчно заможна да не работи. За жалост, ходенето с вързани крака било голямо мъчение и причинявало страдание на жените.
Голямо чело
По време на Ренесансовата епоха големите чела се считали за изключително атрактивни. Дамите, които не са дарени с тях отдръпвали линията на косата си сами. Освен това бръснели и веждите си. Целта била жената да си придаде невинен вид.
Дълги нокти
По време на династията Цин сред китайската аристокрация били характерни дългите нокти, които достигали до удивителните 25 сантиметра. С тях те показвали своя социален статус. Най-популярни били сред жените на императора, които оставяли дълги ноктите на безименния и малкия си пръст. За да предотвратят счупването им, използвали специални златни предпазители, украсени с различни скъпоценни камъни.
Автор: стажант Ивелина Беркова.
Снимки: istock