Умеем ли да разчитаме етикетите на храните?

Почти всички храни, които купуваме вече са прилежно опаковани и надписани. Всяка от тях има етикет, но успяваме ли да видим добре какво пише и умеем ли правилно да го разшифроваме?...

В бързината понякога дори не поглеждаме срока на годност на продукта или пък толкова сме запленени от опаковката, че забравяме да прочетем какво пише с малките букви. А именно те се оказват жизнено важни за нашето здраве.

Европейската комисия се е заела да въведе нови унифицирани правила за етикетите на храните. Изискването е информацията за хранителните съставки да бъде изписана най-малко с три милиметров шрифт и да има контраст между цвета на буквите и този на фона.

На всяка опаковка трябва ясно да се вижда дали тя съдържа алергени. Най-популярните от тях ще бъдат обозначавани специално. В тази категория влизат: сусам, горчица, мляко, фъстъци. Но това едва ли ще ни промени към по-здравословно хранене, ако не можем правилно да разчитаме етикетите.

И в момента много от фирмите обозначават хранителните съставки, но за много от нас това е без значение, защото не умеем да ги разшифроваме правилно.

Ето някои от основните тайни обозначения на етикетите.

Лецитин – например, ако купуваме кренвирши и на етикета основния хранителен продукт, с най-голямо съдържание е лецитин, то трябва да сме наясно, че продуктът е основно от соя. За пояснение – лецитинът е свързваща субстанция, която подобрява структурата на храните. Лецитинът се съдържа и в яйцата.

Натриев глутамат – звучи полезно и е най-разпространения вкусов подобрител, познат към момента в света, но далеч не е най-полезния. Малцина знаят, че е забранено да се слага в храни предназначени за бебета и малки деца. Въпреки това той е предпочитан за овкусяване на всякакви храни, предпочитани от деца: снаксове, чипсове, ядки, хрупкави картофки и т. н. Особено популярен е в китайската кухня. Учените го определят като опасен за здравето.

Хидрогенирани растителни мазнини – те също са много често срещани. Ако се зачетем в етикетите на бисквитите, кексчетата, соленките, пържените продукти, пуканките за микровълнова, чипсовете и т. н. непременно ще ги намерим. Те представляват течни растителни мазнини, които се топят при по-висока температура, по-дълготрайни са и с приятен вкус. Такава мазнина е например маргаринът. Той е създаден по време на гладните години през Втората световна война като алтернатива на кравето масло. В течния си вариант са полезни, но при хидрогенерирането те се превръщат в наситени мастни киселини, с които се свързват редица сърдечно съдови проблеми – като например запушването на кръвоносните съдове, което води до инфаркт. Те увеличават нивата на така наречения лош холестерол и подтискат нивото на добрия холестерол.

Краве масло, какаово, кокосово и палмово масло – те са наситени мазнини и са вредни в големи количества, защото увеличават лошия холестерол. В разумни количества са полезни, защото увеличават и добрия холестерол. Основната мастна киселина в палмовото и кокосовото масло е лауриновата киселина, която е основна съставка на майчиното мляко и има антимикробно действие. В какаовото масло пък има естествени антиоксиданти, които предотвратяват гранясването.

Слънчогледово, сусамено, палмово, соево и памучно олио – те намаляват нивата на лошия холестерол, но не бива да се прекалява с тях. В нашата култура най-използвано е разбира се, слънчогледовото.

Зехтини и фъстъчено олио – започват да се използват все по-често и от все повече българи. Те са най-здравословните мазнини и са препоръчвани от лекари и диетолози.

Хидролизирани растителни протеини – които на етикетите фигурират под кодовото Е621. Учените са доказали множество негативни странични ефекти върху човешкия организъм.

Сушен яйчен меланж – белтък или жълтък – използва се като по-евтин и дълготраен заместител на суровите яйца, но има високи нива на оксидиран холестерол и предизвиква риск от развитие на атеросклероза.

Сухо мляко – според последни изследвания и при него има опасност от развитието на атеросклероза.

Хомогенизираното мляко – според някои изследвания разбитите мастни капки на млякото стимулират ензими, които предизвикват запушването на кръвоносните съдове.

Бяла захар – прекалената консумация се свързва с най-различни и разнообразни болести като диабет, поява на зъбни кариеси, затлъстяване. Но според учените тя не е опасна в малки количества. За сметка на това пък нейните заместители, които обещават 0 калории и присъстват на етикетите под звучните имена: аспартам, захарин, цикламати са истински опасни за здравето.
Най-полезна е нерафинираната или позната ни като кафява захар. В нея се съдържат повече полезни съставки като желязо, калий, калций и магнезий.

Високофруктозен захарен сироп – използва се в сладкарската промишленост и при производството на плодови сокове. Въпреки че не е толкова безразсъдно вреден като аспартама, отново се свързва с диабета и затлъстяването.

Нишесте – на етикетите е отбелязано като Е1401. Използва се като втвърдител и стабилизатор. Към момента не е доказано да има негативни влияния върху човешкия организъм, за разлика от генно модифицираното нишесте, което се прави от растения, които са били генно модифицирани.

* * *

За етикетите “Био” и “Еко”
Студено пресованият зехтин
Безопасни ли са добавките към храната взимани за отслабване?
Медът – храна на боговете
Дебел и гладен – как да излезем от омагьосания кръг?
Фибрите и нашето здраве
ЕС съветва: пийте сок от моркови!
Здравословно хранене
Холестерол
Суровите плодове и зеленчуци – укрепват имунитета
Внимавайте с опасните оцветители и подсладители
Мистериозните Е-та в храните