Доц. Илия Карагьозов: От заразяване с HPV до поява на рак може да минат 10 години

Доц. д-р Илия Карагьозов е специалист акушер-гинеколог и коремен хирург, председател на Българската асоциация по онкогинекология, завеждащ отделение по Оперативна гинекология и тазова хирургия в МБАЛ ВИТА-София и ръководител на Вита дисплазия център. Приоритет в професионалната му дейност са ранната диагностика на предраковите състояния на женските гениталии и онкогинекологичната хирургия. Доц. Карагьозов е сред учредителите на Коалиция HPV, чиято цел е превенция на заболяванията, свързани с човешкия папилома вирус.

Разговаряме с доц. Карагьозов за превенцията на причинените от HPV онкологични заболявания. Интервюто е част от информационната кампания „Защити бъдещето им!“.

Доц. Карагьозов, кои са типовете човешки папилома вирус (HPV), които предизвикват рак на маточната шийка? Какви други ракови заболявания се причиняват от HPV?

Това са основно тип 16 и 18. Наричаме ги високорискови типове, защото причиняват над 90% от рака на шийката на матката, влагалището и вулвата. Причиняват още рак на ануса, пениса и гърлото.

Може ли да усетим, когато сме се инфектирали с HPV? Колко време приблизително е необходимо, за да се стигне до предраково и до раково заболяване?

Вирусоносителството няма симптоматика. Човек приема вируса основно по полов път. Най-често организмът се самоочиства от него, в по-редки случаи инфекцията е продължителна и причинява клетъчни промени, от които водят началото си предраковите изменения, наречени дисплазии. Дисплазиите също не причиняват оплаквания. Времето от заразяването до развитие на дисплазия и рак не може да се дефинира точно. Най-общо отнема между 5-10 и повече години, а това е интервал, достатъчен за ранно откриване и локално лечение. Важно е да се подчертае, че ранната диагностика и правилното лечение на дисплазиите водят до пълно излекуване в почти 100% от случаите.

Как може да се предпазим от свързани с HPV онкологични заболявания? В какво се състои профилактиката?

Срещата на всеки човек на планетата с вируса е почти неизбежна. Отговорът е в профилактиката. Тя се състои от три взаимно допълващи се елемента. Първият – първичната профилактика се осъществява с анти-HPV ваксина. Когато е поставена преди началото на сексуалния живот, ваксината подготвя имунната система за среща с вируса и когато това се случи, създадените от нея антитела го елиминират, преди да промени клетките в лоша посока.

Вторият елемент – вторичната профилактика се извършва чрез скринингова система, която изследва периодично всички здрави жени, част от които могат да покажат съмнителни резултати и да бъдат насочени към гинеколог за уточняване. Най-важният диагностичен метод е колпоскопското изследване, което открива дисплазията. С биопсия се определя нейната тежест и се избира най-подходящият лечебен метод.

Отстраняването на дисплазията преди да се превърне в инвазивен рак се нарича третична профилактика и това е третият елемент от системата.

Защо профилактиката е за предпочитане?

Защото първичната, вторичната и третичната профилактика работещи продължително, системно и синхронно в единен скринингов алгоритъм, са в състояние да елиминират напълно HPV-свързания рак на шийката на матката. Говорим за процес, който отнема години, но води до постепенно трайно понижаване на честотата на заболяването. Такава система например работи в Австралия от 1990 година и благодарение на нея до 10-20 години се очаква заболеваемостта там да спадне до 1/100 000 жени, което на практика означава изчезване на болестта.

Свързани статии

Доц. д-р Йорданка Узунова: Ваксината срещу HPV е ефективна във всяка възраст

Най-иновативната защита срещу HPV вече е достъпна и в България

Какви тестове се правят за наличие на канцерогенни типове HPV в организма? Възможно ли е изчистването им с антивирусни средства?

Съвременните тестове обединяват детекцията на основните онкогенни типове – 16 и 18, както и на още 12 високорискови типове с по-малък онкогенен, но реален потенциал. С помощта им се определя носителството на най-високорисковите типове и освен това те дават възможност за определяне на индивидуалния риск от развитие и наличие на дисплазия. Това е така нареченият триаж с биомаркери или цитология. Триажът отсява вирусоносителите без риск от прогресия от тези с висок риск от прогресия и насочва именно тях към гинеколозите за колпоскопия. С такива клинично валидирани и официално одобрени за употреба тестове и с подходяща организация ще се извършва скринингът за рак на маточната шийка в близко бъдеще. Това вече се случва във Великобритания, Германия, Полша, Австралия, Нидерландия, Франция и др.

По отношение на лекарственото лечение обобщено може да се каже, че до момента няма универсално антивирусно лекарствено средство. С много добър ефект се прилагат имуномодулатори, които подпомагат имунната система в процеса на вирусна ерадикация (изчистване на вируса). За съжаление и те нямат вълшебен ефект и не работят при всички пациенти, но определено са от полза при персистиращите инфекции.

Какво трябва да предприеме пациент с HPV инфекция за профилактика на онкологичните заболявания? Когато има положителен тест за канцерогенен тип HPV при жената, какво следва от това за нея и какво за нейния партньор?

Трябва съвсем ясно да се каже, че носителството на онкогенен тип папиломен вирус не означава задължително рак и няма място за паника. Това, което жената трябва да направи, е да посети гинеколога си и той ще направи нужното за откриване или отхвърляне на дисплазия. Добре е да се знае още, че съвременното лечение на дисплазиите не изисква постъпване в болница и посещение на операционна зала. Извършва се с локална упойка и изключително прецизно под колпоскопски контрол и реално отнема няколко минути. Ако жената е позитивна за високорисков тип, партньорът също се приема за позитивен и е силно препоръчително имуностимулиращото лечение да се проведе и от двамата по една и съща схема. Контролен вирусен тест е добре да се направи не по-рано от 1 година, защото ерадикацията е процес, който отнема време.

Идеалният вариант за защита е ваксиниране на момичетата и момчетата в подходяща възраст, редовно участие в национална скринингова система и улеснен достъп до квалифициран гинеколог, когато това се налага от скрининговият резултат. Надявам се бъдещият антираков план в България да осигури такава възможност на регионален принцип за всички жени в страната, за да се избегне излишен медицински туризъм и претоварване на здравната система с необосновани изследвания и неиндицирани лечебни процедури. Обществеността трябва да бъде наясно, че само адекватно работеща профилактична система е в състояние да намали заболеваемостта и смъртността от HPV-свързаните ракови заболявания.