Петя Георгиева. Снимка: личен архив.
Петя Георгиева е психолог, семеен и брачен консултант. За себе си споделя, че е посветена да оказва подкрепа на хора, които изпитват болка и проблеми в отношенията си, които искат да са по-удовлетворени, по-щастливи, уверени и целеустремени. Петя Георгиева води рубрика в Az-jenata.bg „Вашият въпрос – нашият съвет“, която дава възможност на читателите ни да отправят въпрос, който ги терзае, а психологът да им отговори.
Днешният ни разговор с Петя Георгиева е посветен на психологическото здраве и как му се отразява есенно-зимният сезон. Денят става по-кратък, стъмва се рано, прекарваме все повече време на закрито и всичко това неминуемо се отразява на настроението ни. Как да разпознаем депресивните състояния и какви методи можем да приложим, за да ги неутрализираме, ще разберем от разговора с Петя.
Ще обърнем внимание и на психологическото здраве на децата и младежите, как им се отрази ковид пандемията и за какви притеснителни знаци в поведението им да следим. Няма как да не поговорим и за паник атаките, които в последните години се оказват често срещано явление при все повече хора. Важните съвети на психолог Петя Георгиева четете в следващите редове.
Вече сме в есенния сезон, денят се скъсява, все по-малко време ще прекарваме на открито и това неминуемо рефлектира на настроението ни. Какви са твоите препоръки в посока да разнообразим деня си и да не се поддаваме на есенната меланхолия?
Въпреки че често имаме предпочитания от гледна точка на сезоните, препоръката ми е да се фокусираме върху това какви ползи носи есента, дори и да ни се струва, че едва ли не, няма такива. Истината е, че всяко нещо в живота ни съдържа в себе си дуалност - плюсове и минуси, всеки сезон носи своите „подаръци“ и недостатъци и от нас зависи ние върху кое от двете ще изберем да се фокусираме. Ако се научим да бъдем отворени към и да виждаме красивото в есента и съзнателно вземем решението да се съсредоточим върху това, то тогава ние ще можем да се радваме на всеки един сезон и да се възползваме от предимствата, които той носи.
След отминаване на ковид периода, завръщането към нормалния живот е вече факт, но с една голяма разлика – психическото и емоционално състояние на много хора се промени вследствие на пандемията. Говори се сякаш повече за депресивните състояния, паник атаките, които много хора отключиха, включително и деца, и младежи. Какво показва твоят опит в тази посока, наблюдаваш ли увеличаване на този тип състояния след отшумяване на пандемията и какви са твоите съвети в тази посока?
Да, точно така. За съжаление този период в действителност промени много аспекти от живота ни, най-вече нашите вътрешни процеси, психика и емоционален свят. В световен мащаб тенденцията стига дори още по-далеч, а именно, че дори години след края на пандемията този тип тревожни и депресивни състояния предстои да се увеличава.
Но моята препоръка, за да променим тази тенденция, е да наблегнем върху превенцията и грижата за нашето психично здраве. За мое щастие наблюдавам, че все повече организации, платформи, хора и институции отделят внимание и важност на тази тема и полагат все повече усилия в тази посока. Забелязвам, че и все повече хора избират съзнателно да се погрижат за себе си – било то самостоятелно или като потърсят подходящ специалист, на който да се доверят.
За какви признаци на депресията да следим, за да можем да реагираме навреме, преди да ни е завладяла?
Преди да отговоря на въпроса, бих искала да направя едно важно уточнение, а именно разликата между клиничната депресия и депресивните състояния. В първия случай става дума за психично заболяване, при което се налага медикаментозно лечение. Клиничната депресия е различна от другите видове депресия, защото е по-тежка и продължава по-дълго.
Другите видове депресия не са толкова тежки и могат да бъдат причинени от различни фактори като загуба на работа или проблеми в отношенията. Важно е да знаем, че всеки има своите трудни периоди, изпитва тъга и има лоши моменти в живота си и това не трябва да означава непременно, че страдаме от депресия. Когато обаче тези чувства продължават повече от няколко седмици или затрудняват извършването на ежедневните ни дейности, това може да е признак на клинична депресия.
При нея говорим за постоянно състояние, което може да продължава с години, да се засилва или утихва, но да е винаги налице. Част от симптомите са постоянна тъга, загуба на интерес към дейности, липса на мотивация, промени в съня, теглото и апетита, гняв, постоянна умора, болка без конкретна медицинска причина и затруднено функциониране. Също може да се наблюдава чувство на безнадеждност, безполезност или безпомощност.
Паник атаките също са много често срещано състояние, за което сме писали и в сайта неведнъж. Макар това да е обширна тема, която изисква комплексни методи за справяне, би ли споделила някои от най-ефективните подходи за справяне с тях?
Да, паник атаките и като цяло тревожните състояния стават все по-често срещани, особено при по-млади хора и юноши. Има много техники за моментно облекчаване и справяне, но истината е, че за да има дълготрайно решение и изход трябва да се работи по-надълбоко. Обикновено ПА са сигнал за промяна, можем да ги възприемем като сигнална лампа, че нещо в нашия живот изисква нашето внимание и действия, и се налага да се промени, или нещо не правим по добър за нас начин. А кое е това нещо изследваме в процеса на терапия.
Ако трябва да споделя ефективни подходи – това са най-вече бавното и дълбоко коремно дишане, също физическото движение помага за активиране на антистресовите хормони, които неутрализират хормоните на стреса, т.е. буквално ние можем да променим биохимичния състав на тялото си и да си върнем контрола върху него. Разбира се, това са много общи подходи, всеки случай е индивидуален, но биха могли да повлияят добре и да облекчат първоначалните симптоми.
Използвам възможността да напомним чрез разговора ни, че рубриката „Вашият въпрос – нашият съвет“ е активна и очакваме с интерес писмата на читателите ни. Какво бихте казали на онези от тях, които имат въпрос, но изпитват притеснение да го зададат на професионален психолог като вас?
Не е срамно да потърсиш помощ и да се погрижиш за себе си, срамно е да не го направиш и да живееш в болка и съжаление. А това разболява както нашата психика, така и нашето физическо тяло, така че препоръката ми е да си позволите да се погрижите за най-важния човек във вашия живот – самите вие! Само тогава ще можете да се грижите и за вашите близки и любими хора по възможно най-добрия начин!
* * *
Рубриката на Az-jenata.bg „Вашият въпрос – нашият съвет“ ви дава възможност да отправите въпрос, който ви терзае, на имейл info@az-jenata.bg, а психолог Петя Георгиева ще ви отговори. Периодично ще публикуваме отговорите на вашите въпроси. За да запазим анонимността на читателите, ще публикуваме въпросите само с инициали.