Комплексният подход е бъдещето на лечението на рака

27 български и 6 чуждестранни лектори представиха новостите в онкологията пред 150 делегати на първата Научна конференция, посветена на съвременното лечение на рака на гърдата, (7 и 8 юни). Събитието е лицензирано от Европейското дружество по медицинска онкология и се организира от Института за изследване лечението на рака на гърдата с председател доц. Желязко Арабаджиев.

Водещи онколози дадоха брифинг за медиите на тема „Предизвикателствата и постиженията в лечението и профилактиката на карцинома на гърдата“.

„Ако допреди 15 години имаше дефицит на лекарства, не бяха въведени модерни оперативни техники и качествени апарати за лъчелечение, то сега имаме излишък от лекарства за един и същ тип рак на гърдата, но няма ясно разграничение кое лекарство е по-добро и при какви пациенти. Новостите в съвременното лечение на рака на гърдата са в използването на биомаркери, които ни позволяват да изберем най-ефективното лекарство или комбинация от лекарства за конкретния пациент. Сред последните открития в онкологията са РНК-ваксините срещу рака на гърдата. В клинични проучвания се тестват както терапевтични ваксини върху пациенти, така и профилактични ваксини върху жени с висок риск от рак на гърдата, и резултатите са обнадеждаващи“, съобщи доц. Желязко Арабаджиев – началник на Клиниката по медицинска онкология към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“ и председател на Управителния съвет на създадения преди година Институт за изследване лечението на рака на гърдата.

Съвременното лечение на рака, включително и на рака на гърдата, е комплексното лечение – обясни доц. Ася Консулова – началник на Клиниката по медицинска онкология на УСБАЛО „Проф. Черноземски“ и председател на научния комитет на конференцията.

„Медицината еволюира, всяка седмица и месец. Целта ни е да представим на нашите колеги новостите и те да бъдат въведени рутинно в клиничната практика. Но това, което прави лечението на рака на гърдата съвременно, е неговата комплексност. Това означава, че ракът не се лекува само от онколог, фокусиран върху медикаментозната част от терапията, нито само от лъчетерапевт, нито само от хирург. Комплексното лечение изисква екипност, много специалисти, които да обсъждат и решават коя е най-добрата стратегия за лечение на конкретния пациент във всеки етап от терапията. Комплексността изисква да включим и грижи за психическото здраве на пациента, да вземем под внимание социалния му статус, дали е склонен да се придържа към предписаното лечение. Комплексното лечение е реална практика в много онкологични звена в България, но за съжаление не се прилага навсякъде“, обясни доц. Консулова.

Поради проблема с липсата на контрол, сертифициране и следване на стандарти в терапията на рака у нас на конференцията в София е лектор и проф. Изабела Рубио – председател на Европейското сертифициращо дружество на експертните центрове за лечение на рак на гърдата (от 2020 г. до 2022 г.).

„В много от съществуващите 45 онкологични клиники в България не се прилага комплексното съвременно лечение на рака. Пациентката попада например на хирург, който ѝ казва, че има нещо в гърдата, че ще го премахне и това е всичко. Не се прави биопсия, нито лъчетерапия, нито химиотерапия. И после тези усложнени случаи стигат до водещите клиники в София. В Швейцария колегите не са нито по-умни, нито по-работливи, но са сертифицирани, следват стандарти и постигат качество в лечението“, обясни опита си лъчетерапевтът д-р Калоян Йорданов – началник на Клиниката по лъчетерапия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, който е работил и в Швейцария.

На това как се съобщаваше диагнозата рак преди десет години и сега обърна внимание д-р Елиз Тазимова – председател на организационния комитет на конференцията и онколог в Клиниката по медицинска онкология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

„Преди 10 г. на пациента се съобщаваше набързо диагнозата рак на гърдата, която нерядко звучеше като присъда, и нямаше разяснение какви изследвания и последващо лечение ще се приложат и каква е прогнозата. Днес във водещите клиники разговорът с пациента е обстоен, с разяснения какво ще претърпи в процеса на лечението – лекарствено, хирургично, лъчетерапевтично и др. И този разговор не е еднократен, а се случва регулярно и зависи от динамиката на заболяването. Съвременните терапевтични подходи значително промениха прогнозите за тези пациенти. Удължи се значително не само животът им, преживяемостта, но се подобри и качеството им на живот. Имаме пациенти и в ранни, и в късни стадии на рака, с които се срещаме десетки години напред“, заяви д-р Тазимова.

На брифинга своята пациентска история сподели Вероника Бенчева, която преди пет години е била в четвърти стадий на рак на гърдата с метастази.

Вероника Бенчева.

„Много месеци наред ходех при различни специалисти и всички ми казваха, че е невъзможно да е рак, защото съм прекалено млада. Тогава бях на 34 години и имах дете на 3 години. Но имам фамилна обремененост, моята майка се е лекувала от рак на гърдата и още е жива. Накрая стигнах до столична болница, в която много бързо ми направиха всички изследвания и след няколко седмици имах назначено лечение. Получих и психологическа подкрепа, от която имах силна нужда. Качеството ми на живот беше много добро. Между моите химиотерапии работех, гледах си детето, водех пълноценен живот“, сподели Вероника Бенчева.

Свързани статии

Проф. д-р Кенет Александър: Ракът на маточната шийка има младо лице

Изкуственият интелект предвижда риска от инсулт, инфаркт или рак (ВИДЕО)