Какво е скритото послание на вашите емоции? Снимка: istock
Ежедневието на модерния човек е изпълнено с предизвикателства. В края на деня, може би често пъти чувствате как ви връхлитат всякакви емоции. Какво всъщност значат те?
Чувството за несигурност и/или тревожност може би е една от най-обезсърчаващите емоции, които можете да изпитате. То може да дойде с депресия и множество други неудобни емоции и мисли. Контекстът, в който се появява несигурността обаче, може да предостави разнообразна информация за вашите ценности, вътрешен диалог, предишен опит и неразрешени травми. Имайки предвид това, важно е да запомните, че опитът на всеки човек е уникален и докато използваните примери може да не резонират директно, концепцията може да се приложи по същия начин.
В действителност вие не искате безпокойството да изчезне – искате въздействието му върху вас да намалее. Вашата централна нервна система е отговорна за реакцията „бий се или бягай“, която изпитвате, когато сте уплашени – тя има за цел да открива заплахи и да ви предпазва от нараняване. Когато бъде открита заплаха, независимо дали е физическа или емоционална, тя задейства този процес и активира алармата в мозъка ви, за да ви уведоми, че нещо не е наред или ви заплашва. За съжаление, в зависимост от вашия личен опит и мозъчна химия, прагът за „звученето“ на алармата може да бъде понижен или хиперактивен.
Много хора, които са били тормозени, преживели травма или са били последователно критикувани, изпитват безпокойство и несигурност в ситуации, които се възприемат като заплашителни, независимо дали е налице реална заплаха или не. Помислете, когато направите малка грешка и човекът срещу вас реагира спокойно, но вътрешно усещате, че алармата се включва – критичен вътрешен диалог, зачервяване на лицето, повишаване на телесната температура. Това може да е показателно за хиперактивна система за откриване на заплахи.
Какво общо има това с онова, което тревожността се опитва да ви каже? Първо, съобщението, което се опитва да предаде, е, че нещо не е наред и иска да ви защити. Второ, ако вашата система за откриване на заплахи е свръхактивна, тя може да ви разкаже за миналия ви опит – критикували ли са ви за грешки когато сте били деца? Бяхте ли вербално или физически заплашвани за вашето съществуване? Постоянно пренебрегвани ли бяхте, когато изразявахте мнението си? Времето и контекстът на вашето безпокойство и несигурност могат да хвърлят светлина върху въздействието, което тези типове преживявания са имали и продължават да оказват върху вас, давайки ви силата да потърсите помощ, ако искате да работите в тези области.
Понякога изразяваме гнева си в рядък единичен изблик. Това може да изглежда прекомерно и неразумно за другите. Но ако наблюдаваме събития, водещи до изблика на гняв, може да видим ситуацията по различен начин. Можем да приемем избухването като разумно и сдържано. Някои от нас сдържат гнева и го задържат за дълго време. Това може да е вярно, дори ако постоянно сме провокирани и малтретирани.
Може да вярваме, че да се ядосваме е неразумно. Но когато сме провокирани, всички имаме граници. Така че, когато най-накрая се ядосаме, ние не изпитваме неоснователен гняв. Другите могат да се чудят какво ни е отнело толкова време, за да се ядосаме. Има и такива, които се ядосват и избухват при най-малкото разочарование.
Гневът е прекомерен за обстоятелствата и е насочен навън към другите; чрез него ние показваме слаб самоконтрол и неумение за справяне с нашите цели. Често другите пренебрегват прекомерния ни гняв заради незначителна лична загриженост и прощават или рационализират нашите изблици.
Някои от нас рядко са агресивни, дори след многократна провокация. Когато избухваме агресивно, се чувстваме виновни. Разстроени сме от себе си заради загубата на контрол. Ние се заклеваме никога повече да не атакуваме с подобно „взривяване“. Всъщност ние експлодираме поради сдържани чувства или пък от продължителното малтретиране (било то физическо или емоционално) от друг човек.
Тъгата, както всички емоции, е напълно естествена и част от човешкото преживяване, но също така е много неприятна и неудобна за много хора. Тъгата обикновено се появява, когато скърбите за нещо или някого – това е загубата на това, което сте се надявали да бъде реалност. Помислете за раздяла, загуба на работа, преместване на ново място – всички те идват с промени, които сте се надявали, че няма да трябва да изтърпите. Тъгата също може да даде известна представа за това, което наистина има значение за вас.
Това може да са взаимоотношения, кариера, мечти и стремежи и т. н. Когато преживеете загуба, тялото и умът ви се опитват да се адаптират към промените, които идват с нея, и както всички други емоции, начинът, по който преработвате тъгата, е уникален към вас. Депресията често се възприема като стъпка отвъд тъгата, но зависи от човека.
За някои хора това може да е така – продължително преживяване на тъга, което се превръща в депресия. Докато за други депресията е неврохимичен дисбаланс, интернализиране на неспазване на възприеманите обществени, семейни или лични очаквания и/или цялостен негативен вътрешен разказ или възприятие за себе си. И депресията, и тъгата могат да ви кажат какво чувствате, че ви липсва в живота ви. Някои от тези несъответствия могат да бъдат променени, докато други може да се наложи да бъдат отработени с професионалист, който да ви помогне да се справите с тези чувства по здравословен начин.
Голяма част от преживяванията могат да предизвикат и двете емоции, отчасти защото са сходни по природа, но и защото засягат различни части на един и същи нерв. Казано по-просто, чувството за вина възниква, когато почувствате, че сте направили нещо нередно – казали сте нещо, което не сте имали предвид в разгара на момента, случайно сте настъпили лапата на вашия домашен любимец – нещата, за които ще откриете, че казвате, че се „чувствате зле“ когато ги правите.
Срамът, от друга страна, макар и много подобен на вината, е интернализацията на тези неща като представяне на това кой сте като човек. Може да забележите, че казвате, че сте „ужасен партньор/брат/сестра/дете/и т. н.“ за това, че сте казали или направили нещо нередно. Вината обикновено ще бъде по отношение на неща, които се случват извън вас или как вашите действия влияят на външния свят, докато срамът ще вземе същите тези поведения и ще ги използва, за да „отрази“ кой сте като човешко същество.
Всеки човек на тази планета има морален компас, който ръководи неговите или нейните решения и това как да взаимодейства със света като цяло. Чувството за вина се проявява, когато вашето решение или поведение не отговарят на вътрешния ви компас – затова се чувствате неприятно. Това ви поведение не е в съответствие с начина, по който искате да се представите на света около вас.
Срамът, по подобен начин, взема това и го обръща навътре, за да ви покаже какво бихте могли да направите по различен начин или как можете да промените бъдещите си решения, за да се съобразят по-добре с вашия морален компас; обаче и вината, и срамът могат да преувеличат и да допринесат за вреден вътрешен диалог и емоционален смут, когато не бъдат адресирани и разбрани.