Животът с ревматоиден артрит не е лесен. Това е живот, изпълнен с болка. ето личната история на М. К., на 42 години от София, майка на две деца, активно работеща жена, която разказва за себе си и болестта в нейния живот.
“Не искам да разказвам за болестта. Нито за нейното лечение. Знам, че у нас има много болни от различни болести хора, които не получават адекватна грижа и лечение. За съжаление въпреки че в много страни ревматоидният артрит и неговото лечение се покриват от държавата, у нас това не е така. И ние страдаме. Лечението е скъпо и трудно достъпно.
Аз съм още млада. Но болестта постепенно деформира костите ми и ръцете ми са като на баба. Отделно от това е болката. А тя е голяма. Пръстите ми са на “възли” – ставите са удебелени и започват да се изкривяват. Краката ми са в сходно състояние. Трябват ми все по-широки обувки.
Постепенно нещата, които са нормални за всеки стават все по-трудни за мен като да нарежа морковите за супата, да плувам, да си закопчавам жилетката или да карам кола.
Не искам да се оплаквам прекалено много и хората да ме съжаляват. Но искам да опитам да повдигна глас за едно по-нормално съществуване на хората с диагноза ревматоиден артрит!”
Лечението на ревматоидния артрит не се плаща от държавата! – тема във форума