Пасищните кърлежи са едни от най- едрите ектопаразити по домашните и диви животни, които нападат човека. Тази група кръвосмучещи вредители включва хиляди видове, като в нашата страна те са представени от 28 вида. Най- чест обект на нападение са животните, които пасат във високи треви, както и ловните кучета. От хората най- рисков контингент са горските работници, ловците и рибарите, работещите по полето и туристите.
Различните видове кърлежи паразитират през всички стадии от развитието си. При много от видовете е установен един много важен факт, че възрастният кърлеж смукал кръв от болно животно, може чрез яйцата си да предаде инфекцията на следващото поколение кърлежи. По този начин се увеличава броят на преносителите на заболяването и се създават така наречените природни огнища за определени видове болести.
Числеността на отделните кърлежи в различните райони не е еднаква и всеки регион се характеризира с преобладаващ вид. Различна е активността на срещаните у нас видове през отделните месеци на годината. В южните части на страната кърлежите се срещат целогодишно, а в останалите има няколко върха: март- април, май- юни и септември- октомври. Както в тропическите, така и в умерените климатични зони към които спада и България, пасищните кърлежи играят важна роля в епизоотологията и епидемиологията на голям брой бактериални и вирусни заболявания по животните и хората, известни като кърлежовопреносими инфекции.
От групата на преносимите инфекции у нас са разпространени марсилската треска (региони в Югоизточна България), лаймската борелиоза, кърлежовия енцефалит, кримската- конгохеморогична треска (региони в Южната част от централна България). Те имат различно териториално разпространение, което се обуславя от видовете кърлежи преносители, климатичните и ландшафтни характеристики и типа на населените места, преобладаващите професии и здравната култура на населението в отделните региони.
Основни звена в борбата срещу пасищните кърлежи са използването на химически средства в природата, обработка с различни видове препарати върху животните и пресичане пътя на агломерацията им.
За предпазване на хората от покачване и ухапване от кърлежи, освен задължителното използване на лични предпазни средства за рисковите професии, в някои страни се използва и т. н. репелентни (отпъждащи) средства, с които се на мазват или напръскват откритите части от крайниците или дрехите. В случай на забиване на кърлежа върху тялото на човек, не трябва да се бърза с неговото отстраняване чрез дърпане, което може да стане причина за откъсване на хобота и оставането му в кожата. В такива случаи се налага хирургическа намеса.
Информацията е предоставена от:
Ст. н. с. д-р Неделчо Неделчев, Доктор по ветеринарна медицина, Директор на Национален Диагностичен Научно- Изследователски Ветеринарно- медицински Институт
Доц. Христова, Национален център по паразитология и заразни болести.