Прасковите – плодът на дълголетието

Прасковите са един от най-желаните и предпочитани летни плодове. Те са красиви с невероятни слънчеви багри и с достойнство са позирали за не един натюрморт. Те са вкусни и са били на трапезата на не един цар и не на последно място са изключително разпространени, което ги прави и лесно достъпни за всички.

Прасковата носи името си от персийски, защото римските учени Плиний и Колумела са смятали, че тя идва от Персия и от там Persica. И така през вековете този корен се е запазил в редица езици. Истинската родина на Прасковата, както и на повечето интересни неща, обаче, е както се досещате Древен Китай. Там прасковата е била почитана като райски плод, който носи безсмъртие. Познати са над 5000 вида праскови.

Прасковите зреят от юни до октомври и съответно в този диапазон цените им са сравнително по-ниски. Август, септември е времето, когато любителите на всякакви сладка, мармалади, конфитюри, компоти и други могат да се отправят към близката борса и да си напазаруват. А ако имаме прасковени дръвчета е още по-добре.

В България Сливенският регион се слави с най-вкусните и сочни праскови. И ако пътят ви минава от там, на път за морето или обратно, задължително е да поспрете и да се подкрепите със сочни и ароматни праскови. Смята се, че прасковите могат да даряват с дълголетие.

Прасковите са богати на каротин, минерални соли, органични киселини, целулоза и ароматни вещества. Полезни са за храносмилането и се препоръчват да се консумират половин час преди основното хранене – стимулират апетита. Ако сте на диета избирайте сортове с по-малко захар.
Прасковите са полезни и за черния дроб и жлъчката.

Прасковите съдържат и калий, което е добре за правилното функциониране на сърдечно-съдовата система; желязо, което ги прави вкусен помощник при лечението на анемия, както и да повишават защитните сили на организма.

Прасковите имат способността да задържат влага в клетките, което пък ги прави неоценим помощник в борбата за красотата – намаляват бръчките и благоприятстват за свежия вид на кожата. Не подценявайте продуктите, в чийто състав присъства прасковата, а в домашни условия – освен да похапвате сочните плодове, можете да ги използвате и като маска за лице.

Единствената червена лампичка във века на алергиите е за хората с установена непоносимост към власинките на прасковата, както и за хората страдащи от захарен диабет.

Прасковите за голямо съжаление на любителите им са нетраен плод. Можем да ги съхраняваме в хладилник най-много 3-4 дни, а ако искаме да ги замразим трябва да го направим по специална технология – прасковите да са обелени, да са им махнати костилките и да са потопени в захарен сироп.

Но пък има толкова много други вкусни възможности, в които да трансформирате този прекрасен плод – да изненадате и да впечатлите близките си.

Можете да направите различни плодови мусове, желирани кремове, йогурт с праскови, мюсли с праскови и мляко, всякакви видове плодови пити, торти, мелби. Може да се каже, че, в каквото и ястие да сложите праскова – няма да сбъркате и ще получите кулинарен шедьовър. Да не забравяме, че прасковата се съчетава чудесно с различни меса и колбаси, като например печено пиле с праскови и сироп от боровинки.

А ако имате добрата семейна традиция да приготвяте компоти, нектари, сладка и конфитюри прасковите са идеален продукт за целта.

Единственият проблем е да откриете праскови на добра цена, за да може да закупите по-голямо количество и да развихрите фантазията си в приготвянето на зимнина. В последно време приготвянето на домашни консервирани продукти отново се завръща, но вече не толкова по икономически причини, колкото по екологични и здравословни.

* * *

Ароматен пай с праскови
Праскови с кисело мляко
Летен десерт с праскови
Сорбет от праскови
Сладолед с праскови
Праскови в желе
Десерт с праскови
Бутер тесто с праскови
Пай с праскови