Днес в Пресклуб БТА се състоя пресконференция на тема: Отбелязване на Световния ден за борба с болестта на Алцхаймер. Проблеми и перспективи пред хората с това заболяване. В пресконференцията взеха участие:
Проф. д-р Лъчезар Трайков, дмн, завеждащ отделение по деменции в “Александровска болница”, ръководител на катедра по Неврология към “Медицински университет – София”, заместник-декан на Медицинския факултет при “Медицински университет – София”, който представи проблемите, които съществуват при диагностиката и лечението на деменциите.
Доц. д-р Надежда Делева, дмн, ръководител на Неврологична клиника към УМБАЛ “Св. Марина”, Варна, която представи заболяването и начините на лечение.
Д-р Иван Димитров, асистент към Неврологична клиника към УМБАЛ “Света Марина”, Варна, който коментира данни от първото официално епидемиологично проучване върху болестта на Алцхаймер и предементните състояния.
Г-жа Ирина Илиева, изпълнителен секретар на ГС “Алцхаймер – България”, която представи социалните аспекти на заболяването и предстоящите активности на Сдружението в помощ на пациентите и техните близки.
Според официалната статистика, страдащите от Алцхаймер в България са 50 000 души, а приблизително още толкова ще развият заболяването до 3-5 години. В момента България е единствената държава в Европейския съюз, която не реимбурсира медикаментите за лечението на болестта на Алцхаймер. Покриването на лекарствата за хората с това заболяване е от изключителна важност, заради непрекъснато нарастващата му социална значимост.
През 2008 г. с подкрепата на евродепутати от 5 държави от три различни политически групи се инициира подписването на Декларация 80, с която се апелира за повишаване на Европейското сътрудничество във връзка с проучванията, диагностиката, превенцията и лечението на болестта на Алцхаймер, както и за подкрепа за хората с това заболяване и техните близки. След мащабната кампания, организирана от НПО в различни страни, включително и в България, Декларация 80 събра необходимия брой подписи и беше внесена в началото на 2009 г. в Европейския парламент. Приемането на Декларацията ще доведе до промяна в цялостната политика по отношение на нагласите и отношението към болестта на Алцхаймер. Следващата желана стъпка е и в България да се променят здравните и социални политики, като болестта на Алцхаймер се припознае като социално значимо заболяване.
Бъдещето на терапията на болестта на Алцхаймер е свързано и с възможността за евентуалното използване на ваксина (антитела) и лекарства, наречени секретазни инхибитори, които биха ограничили развитието и отлагането на амилоидния белтък в мозъка, който води и до неговото увреждане. Това лечение не само забавя, но и спира развитието на болестта. Проучванията върху тези медикаменти са в ход и вече са влезли във фаза многоцентрови, мултинационални европейски наблюдения върху няколкостотин болни за клиничен ефект.
На 26.09.2009 г. (събота) в УНСБАЛ “Св. Екатерина”, София, ще се проведе научна среща на тема: Невропатологията – липсващата връзка между фундаменталните и клинични невронауки. На срещата ще бъдат представени и обсъдени последните открития и постигнатият напредък, като председатели ще бъдат проф. д-р Лъчезар Трайков и проф. Херберт Будка. Темите, които ще бъдат засегнати, ще включват туморни образувания на централната нервна система, нервно-дегенеративни, възпалителни и нервно-мускулни заболявания.
Научната среща ще се проведе от 8:30 до 17:00 часа в “Aula Maxima” на болница “Света Екатерина” в София. Участието е безплатно.
Гражданско Сдружение “Алцхаймер – България” е член на Алцхаймер – Европа. Сдружението споделя европейските принципи за работа и подкрепа на семейства, в които има хора, болни от Алцхаймер и сходни заболявания. Една от основните дейности на “Гражданско Сдружение Алцхаймер – България” е да провокира интереса на обществото относно значимостта на проблемите, свързани с болестта на Алцхаймер.
През 2009 г. Гражданско сдружение “Алцхаймер – България” обедини усилията си с Фондация “Състрадание Алцхаймер България” в пилотен проект за създаването на два консултативни центъра на територията на София и Варна. В центровете безплатно се предоставят психологически, социални и юридически консултации на лица, засегнати от болестта на Алцхаймер и техните семейства, с възможности за насочване към други специалисти с цел получаване на най-необходимата и адекватна помощ. С тази инициатива двете организации поставят нов за България модел на мултидисциплинарна подкрепа при консултиране на лицата с деменции. Проектът се реализира с подкрепата на Фонд “Социално подпомагане” към Министерството на труда и социалната политика до края на 2009 г.
Адресите на консултативните центрове са:
Варна, ул. “Поп Харитон” 4, всеки вторник и четвъртък от 16-18 часа; тел.: 0899 432 079; 052 505 873; е-mail: compassion.alz@abv.bg
София, жк “Св. Троица”, бл. 379 до вх. Г, всяка сряда и четвъртък – от 14.30 -17.00 часа; тел.: 0898 444 027; 02/ 470 64 48; е-mail: info@alzheimer-bg.org
Болестта на Алцхаймер е дегенеративна форма на деменция, при която голям брой нервни клетки загиват и вследствие на това предаването на сигналите в мозъка прекъсва. Измирането на невроните в мозъка води до постепенното и необратимо влошаване на състоянието на болния – загуба на памет, трудности при общуване и затруднен говор, промени в настроението и поява на агресия, невъзможност за изпълнение и на най-елементарни действия. Болестта на Алцхаймер може да е с ранно начало (50-65-годишна възраст) или с късно начало (след 65-годишна възраст). Средната продължителност на заболяването е 10-12 години от диагностицирането му.
Рискът да се развие деменция и в частност болестта на Алцхаймер нараства пропорционално с по-високата продължителност на живота. Последствията от болестта на Алцхаймер обикновено са разрушителни не само за пациента, но и за близките му, които са ангажирани с грижите за него. Заболяването преминава през 3 основни стадия, всеки от които с продължителност между 1 и 3 години:
1. лек стадий на амнезия (все още за пациента е възможно да води независим начин на живот);
2. умерен или дементен стадий (поява на видимо ограничение в ежедневните способности на пациента и възникване на нужда от грижа и надзор);
3. безпомощност и зависимост от другите (нужда от постоянна грижа и контрол, загуба на езикови и двигателни способности).
Около 5 до 8% от хората на възраст 65 години и около 20 до 50% от хората над 85 години в световен мащаб са засегнати от болестта. Един от основните проблеми при болестта на Алцхаймер е, че пациентите с това заболяване се диагностицират едва когато са навлезли в умерена и тежка степен на болестта. Разминаването между появата на симптомите и диагностицирането на заболяването отнема от няколко месеца до няколко години, като през това време болестта прогресира и влошава състоянието на пациента.
Друга пречка пред ранното диагностициране на болестта на Алцхаймер е схващането, че загубата на памет е следствие от напредването на възрастта. Въпреки че възрастта е основният рисков фактор за появата на деменция, не може да се твърди, че стареенето е свързано с неизменната поява на това заболяване. Недоброто познаване на болестта и грешното мнение, че е нелечима, на практика водят до късно диагностициране, когато пациентът вече е в умерена до тежка степен на заболяването.
* * *