Снимка: Вергиния Генова
Есенният минзухар е известен още като обикновен мразовец, зимовник, мразовед, кърпикожух, пъдиовчар (Colchicum autumnale). Той е многогодишно луковично растение от семейство Colchicaceae.
Оказва се, че есенният минзухар, въпреки че много прилича на пролетния, няма нищо общо с него, дори са от различни семейства. Пролетният е от семейство Перуникови.
Основната разлика е, че пролетният минзухар е с три, а есенният с шест тичинки, (специално за вас ги броих – така е). А съществената разлика е, че есенният минзухар е отровен. Листата на есенният жълт минзухар са по-широки и по-големи и имат миризма на чесън.
Родината на обикновеният мразовец е Европа и Западна Азия – най-накрая нещо съвсем нашенско. Може да срещнете кърпикожух в гората, по поляните и по парковете.
Да, кърпикожухът е лилав, но ето, има и жълта разновидност на есенния минзухар, която не отстъпва по красота на лилавата и цъфти именно сега, през октомври. Който се е разхождал в гората си е снимал лилавата красота, но за съжаление аз имам само жълти.
Прекрасно е за украса на градината през есента. Когато вече всички други цветя са прецъфтели, може да си имате малко кътче с ярки цветове. Знаете, че лилавият вид може да завладее цялата поляна.
При жълтия не забелязвам такъв стремеж към експанзия, но обикновено е така – нещо, което не го искаш се разсажда навсякъде, а нещо, за което постоянно се грижиш, не успява. С една дума бурените биха превзели света, ако не полагаме грижи. Това е само метафора.
Есенните минзухари са зимоустоичиви. През лятото спят и чак през есента започват да се развиват. Изникват, като че ли от само себе си и след като прецъфтят все едно изобщо не ги е имало там. Лилавите минзухари, известни като кърпикожух нямат листа, докато жълтите есенни минзухари имат. Интересно е, че през пролетта лилавите минзухари образуват кутийка със семена, но за съжаление те могат да поникнат чак след 5 години. Може би защото природата не бърза за никъде и затова и в гората може да видите огромни лилави поляни.