Лампрантус – пустинната маргаритка

Лампрантусът е красив, цветно растящ представител на сукулентите. Причислява се към семейство Аизоонови. Родината му е Южна Африка.

Съществуват много видове лампрантуси. Някои са с изправени стъбла, други с пълзящи. Най-често лампрантусът цъфти в лилаво, оранжево, жълто, бяло, розово.

Най-често се отглежда храстовидният лампрантус, който расте на височина не повече от 15 см. Младите растения имат изправен вид, но с времето започват да полягат надолу към почвата.

Листата са типични за сукулентите – плътни, месести и светлозелени. В тях се задържа известно количество вода като резерв.

Цветовете са разположени на дълги дръжки над листата. Наподобяват малки маргаритки или гербери. В диаметър цветовете са с големина около 4-5 см.

Температура

Температурата е умерена. През зимата минимумът, до който може да падне е 8 градуса. През лятото горещината не се отразява добре на лампрантуса. Оптимални градуси за него са от порядъка на 25-28.

Светлина

Поставете лампрантуса на слънчево място. През топлия сезон можете да го изнесете на балкона или в градината. Подходящи за него са окачените саксии, тъй като пада надолу. Не му пречи директната слънчева светлина.

Поливане

През зимата поливането се прекратява. През пролетта отново се възобновява, когато започва и активният период на растението. Важно е обаче през зимата да се осигури също много светлина на лампрантуса.

Ако оставите растението в отоплена стая през зимата, тогава поливайте оскъдно от време на време. Като цяло това растение издържа доста без вода.

Пресаждане

През пролетта лампрантусът се пресажда в случаите, в които корените му са се разраснали толкова, че да запълнят саксията. Почвата, в която ще го пресадите, трябва да е пропусклива и добре дренирана. Специалните смеси за сукуленти са подходящи.

Съдът, в който пресаждате, трябва да е по-широк от предния, но не много дълбок. Дренажът е от голямо значение.

Размножаване

Размножаването става най-лесно чрез семена или резници. Засяването на семената е добре да се направи в края на зимата или в началото на пролетта.

Свързани статии

Наричайте я хоя, восъче или восъчно цвете – все е красива!

Ехмея – причудлива и огнена

Еониум – черната роза на Канарите

Методът чрез резниците е много по-лесен. Те се взимат през август или септември. Отрязват се по-млади върхове на стъблата с дължина около 10 см. Отрежете непосредствено под възелче на стъблото.

Засадете резника в пясък като започнете да поливате чак на втората седмица. Поливането е много оскъдно.

Вкоренените стъбла се засаждат в саксии на слънчево и по-прохладно място.

Снимка: Wikimedia Commons