Весислава Савова: Литература и природа са моите антистрес хапчета

Весислава Савова е творец на словото, обича изкуството във всичките му форми. Пише поезия и проза, които публикува в различни он-лайн литературни сайтове. Има издадени сборник с разкази и стихосбирка, скоро предстои да излезе и първата й от трите мистични новели. Редактор е на последния сборник разкази на Ина Крейн – „Родници“, чиято премиера ще бъде на 20 септември 2011 г. в София. В това интервю разговарям с нея за писането и антистрес лекарствата.

Преподаваш английски, превеждаш, пишеш поезия и проза, съавтор си на два проекта за изкуство. Май ти приляга поговорката „Шило в торба не стои“? Като че ли обичаш ти да случваш нещата, да не чакаш да ти дойдат наготово?
Така е. Живеем във време, което не предполага да разчитаме на неволята, защото може да се окаже, че вече е късно.

В днешния стресиран свят, когато имаме дефицит на свободно време, какво ти дава на теб и на твоите съмишленици участието в проекти като „Кръстопът на изкуствата“?
От една страна, свободното време е въпрос на организация. Винаги намирам онези минути или часове, преживяванията от които не се измерват с часовник или календар. Те ни презареждат с позитивната енергия на творчеството и ни дават сили да продължим напред.

Как се роди идеята за проекта?
Първоначалната идея беше за представянето на стихосбирката на Веселка Христова „Жадни миражи“, за което ме помоли за съдействие. Като всеки можещ творец, тя е изключително скромна и не искаше фокусът да бъде само върху нея. Тогава заедно се спряхме на този проект „Кръстопът на изкуствата“, с който да представим творци от различни области на изкуството, защото само средствата за изразяване на красивото са различни. Избрахме за място на изявата Долна баня – родния град на Веселка Христова, – убедени в поговорката, че „у дома и стените помагат“. Те помогнаха на всички, защото долнобанци са отворени към красивото и изящното хора.
Вече сме подготвили „Кръстопът на изкуствата, Есен“ и „Кръстопът на изкуствата, Зима“. През август успяхме по почина на Новалис в „Учениците от Саиз“, да представим нашия проект на Ястребец, където се честваше празникът на Рила.

Литературата ли е твоето антистрес хапче? И какво още?
Срещите с приятели. Природата. Киното. Колкото и разнородни да са на пръв поглед, те се допълват взаимно и ми дават възможност да се усмихвам. Вие знаете кога се усмихва човек.

В какво се състои твоята система за преподаване на английски? С какво е по-различна от останалите?
Моята система за преподаване на английски има своя успех в психологическия подход. Хората са различни и за да се намери правилният път към човека – не „клиента“, не „потребителя“, – е необходимо да се опознаем взаимно. Също така, не е тайна, че добрите познавачи на чуждия език са тези, които владеят майчиния такъв.

Кои са най-важните качества за една жена, за да бъде щастлива и успешна в днешно време?
Струва ми се, най-вече да повярва в себе си. Когато човек е уверен в това, че е опознал себе си, може да бъде изненадан и щастлив, независимо от това, че животът не е приказка. Друг основен фактор е Любовта – във всичките й аспекти.

Как си почиваш?
Основно в движение. Ти го каза най-добре за „шилото в торба“. Било като пътувам, било като спортувам, било като се срещам с приятели и нови хора. За мен формулата – да си полегна и да не правя нищо, – не е валидна.

Любимо място? Къде се чувстваш най-добре – за работа или за почивка?
Любимите ми места са сред природата. Когато не мога да изляза от големия град, аз се радвам на близостта й в парковете.

Пожелай нещо на читателките на Az-jenata.bg.
От сърце пожелавам на всички читателки на „Аз жената“ да бъдат усмихнати и позитивни. Положителната енергия привлича още такава и дава възможност дори мъничките радости да се изживеят пълноценно. А най-силната от всички положителни енергии е Любовта. За това и пожелавам много, много любов – почувствана и споделена.

Подари ни, моля, едно свое стихотворение.

Предпотопно

Валеше предпотопно, гонеше ни гръм,
гадаехме по облаци кога ще спре.
То бе стихия, а навън, като насън,
се любеха със страст момиче и момче.
Тела преплели, изгарящи от огън,
не виждаха, че мътната вода, така
тях ще ги влачи дълго, докато могат
да бъдат цяло, та макар и две тела.
Валеше предпотопно, гонеше ни гръм.