Камелия Аспарухова: Днешната жена е силна, крехка и влюбена

Камелия Аспарухова диша с поезия, защото за нея поезията е любов, а любовта е сърцевината на живота. Нейните стихове спечелиха аплодисментите на журито, което й даде награда в конкурса на Az-jenata.bg „Любовни есенни рими“. Вижте видео със стихове на Камелия.

Коя е темата/чувството, която най-често те вълнува в поезията ти?

Изградих образ на човек, който пише най-вече за любовта. Да, може би на първо място в стиховете ми е тя. Но се вълнувам от темите за семейството, дома, природата, приятелите, обществеността. Писала съм и доста смешни стихчета, с които се гордея. Защото както знаем да разсмееш е по-трудно, отколкото да разплачеш някого.

Търсиш ли одобрението на най-близките ти хора за дадено стихотворение?

Аз имам много силна връзка с хората до мен. Тяхната подкрепа ми дава сила и увереност във всичко. И когато пиша също, разбира се.

Свързани статии

Влюбена ли си наистина – лесен тест

Sms мисли за любовта

50 любовни фрази

Каква е днешната млада жена според твоите стихове?

Доста е различна и с времето се променя и пораства. Но със сигурност е винаги търсеща, силна, вярваща, горда. Понякога проявяваща крехкост и смиреност. И непременно влюбена.

Свързани статии

Любов под венчило

Какво я отличава от поколението на майките ни?

Може би някои майки не са имали нашите възможности за развитие и изява като личности, защото са живели в друго, различно време. Аз лично не се различавам от моята майка. Тя от нейната... и така много назад във времето. Жените в моя род винаги са се изявявали и отстоявали себе си.

Как ще завършиш изречението „Поезията за мен е...“?

Любов – иска ли питане...

„Подаряваш“ ли стихове на твои приятели/роднини по специален повод – рожден ден или сватба? Би ли споделила с нас такъв стих?

Да, доста често изненадвам с повод и без повод роднини и приятели, и съпруга ми.

Можеш ли да не пишеш стихове?

Категорично не.

Къде публикуваш? Участваш ли в клубове за поезия?

Публикувам в интернет сайтове за литература и поезия, електронни списания, вестници. От година участвам в срещите на „Поетично кафене“, които се провеждат веднъж месечно в София.

Какво ще пожелаеш на жените, които пишат стихове, но не ги споделят, а ги пазят само за себе си?

Да не се страхуват да показват себе си, да се срещат с хора като тях и да общуват. Може би някъде съвсем наблизо ги чака приятел или кой знае – награда от конкурс...

Какво ще пожелаеш на нашите читателки?

Да са здрави, вдъхновявани, обградени с любов и щастливи, такива каквито са!