Силвия Петкова: Аз съм влюбена в живота!

Мъжко момиче с нежна душа, влюбена в живота и изключително позитивна. Така опознах актрисата Силвия Петкова по време на срещата си с нея, при която тя така искрено ме допусна в света си.

Силвия има блясък в очите, присъщ за дете, което все още изучава света! Готова е да сподели съкровени мисли и преживявания, което много сладко омагьосва и въвлича като те кара да изгубиш представа за времето.

Родена е на 7 юли 1987 година в София. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Здравко Митков през 2010 г. Дебютира в ролята на Жената в постановката „За мишките и хората“ по Стайнбек на режисьора Асен Блатечки в пернишкия театър. Има участие в редица български и чуждестранни филми. От 2011 г. е в трупата на Театър „София“.

Ето какво сподели тя специално за читателките на Az-jenata.bg:

Как би описала себе си? Коя е Силвия с 3 думи?

Аз съм една отчаяна фантазьорка! Определено съм мечтател и не се задоволявам лесно. Критична съм – винаги искам още от себе си както в професионален план, така и в личен. Никога не съм напълно доволна. Тази непрестанна критика понякога ми изяжда главата, защото често не мога да се насладя напълно на малкото хубави моменти.

Няма нищо лошо в това човек да е критичен към себе си и това, което прави!

Да, но при мен е малко повече, отколкото трябва! Сега съм се заела да се преборя с усещането за инерция и рутина в ежедневието си, защото вече започвам да усещам как детското ми изумление не е същото, каквото беше преди години!

Не знам какво точно се случва – пораствам ли, преживявам преломен момент в живота ли...

Иначе, ако трябва да се опиша с 3 думи, те биха били наивна, свръхчувствителна – и за хубаво и за лошо, и влюбена в живота.

Имаш много роли и в театъра, и в киното. Къде се чувстваш най-добре?

Не мога да преценя съвсем категорично. Двете изкуства са много различни. Но все пак мисля, че в киното ми е най-комфортно от всяка гледна точка като, разбира се, живият контакт с публиката в театъра не може да се замени с нищо друго!

Удоволствието в последните 3 минути по време на поклона и бурните аплодисменти е нещо, което не знам дори с какви думи да опиша! Много е специално!

Тези финални 3 минути ме държат в България, тук в театъра и ми вдъхват надежда, че мечтите ми могат да почакат малко. Защото непрекъснато си мечтая да пътувам по света, а все не остава време.

А какво те зарежда в киното?

Там ми е много ясно какво точно правя, независимо от това, че снимаме абсолютно разбъркано сцените. Знаете в киното сцените не се заснемат хронологично и последователно. Така човек може да изгуби ясна представа за събитията и героя си понякога.

Но някак, когато остана сама с текста и разделя мислено сюжета сцена по сцена, нещата се изясняват. Докато в театъра не е така. Там действието тече последователно и много често се губиш в него. Започваш да си мислиш: „Ох, как тъпо го изиграх! Можеше да е по-добре!“. Ядосваш се, ако сбъркаш някоя реплика и това ти разваля настроението. Без публиката да разбира, естествено! (смее се).

Случвало ли се е да забравиш реплика по време на представление?

О-о-о, да! Разбира се! Случвало се е и то на шекспирово представление! Текстът е труден, защото през цялото време се лее един стих. Представлението беше „Напразни усилия на любовта“, а аз играех Розалина. Има един момент, в който Розалина и кралицата си сменят ролите за пред мъжете и се започва един каламбур от думи, които трябваше да произнесем страшно бързо!

Аз тотално забравих каква беше следващата реплика, а тя трябваше да е въпрос. Съответно започнах изречението и спрях. Колегите обаче не можеха да продължат веднага, защото въпрос така и не се появи! Аз повторих няколко пъти репликата, докъдето си я спомних.

Ивайло Герасков ме спаси тогава, защото той трябваше да повтаря моите реплики към другите актьори. Така аз си зададох недовършения въпрос няколко пъти, а той чакаше да продължа. Изчака 1-2 минути да се помъча така хубавичко (смее се) и подаде репликата нататък.

Стана много смешно, а и мисля, че публиката дори не разбра!

Други забавни случки имаш ли на сцената – падания, сблъсъци с колеги?

Да, аз съм нонстоп цялата в синини. Но това е нормално. В „Пипи дългото чорапче“ съм като тасманийски дявол! Ролята е много енергична и ако не си загрял добре рискуваш не само да паднеш по сцената, но и да се задъхаш доста.

Спортуваш ли, за да поддържаш форма?

Да, ходя на плуване и на бокс в момента. Цял живот спортувам. Като малка бях републиканска шампионка по плуване. Родителите ми също са спортисти. Тренирала съм и тенис, също ски през зимата.

Спортна натура съм благодарение на родителите си. Детството ми мина в постоянни ангажименти, свързани със спорт и езици. Имах няколко раници, предназначени за различните дейности. Просто се прибирах от училище и сменях раницата.

Благодарение на това днес съм организиран човек. Сега оценявам какво са направили родителите ми за мен.

Работила си с много чуждестранни режисьори. Лесно ли се работи с тях? Има ли разлика в работата с тях и с българските режисьори?

Имам участие в няколко чужди продукции. Снимала съм в гръцки, германски, холандски, английски филми, както и в „Непобедимите“, редом до Слай и Джейсън Стейтъм. Там имахме 5 снимачни дни.

Но разлика в работата няма, освен езиковата бариера. Но като имаш едно нормално ниво на английски, няма проблем. Иначе нашите режисьори са не по-малко професионалисти от чуждестранните си колеги.

Това, което ми прави впечатление в чуждите продукции е, че снимачният процес е някак много по-организиран. Пази се много повече тишина на снимачната площадка. Усеща се едно свръхуважение към труда на всеки, работещ на терена.

Изтощителни ли са снимките?

Не, за мен не. На мен ми е много приятно на снимачната площадка. Доставя ми истинско удоволствие.

Сега в Лондон снимахме един късометражен филм. Казва се „The Stray“, но в превод на български не съм съвсем сигурна как точно трябва да звучи. Може би хора, които не принадлежат никъде, изгубени, заблудени души.

Във филма си партнирам със сина на режисьора, който е на 13 години. Само двамата сме. Историята е много приятна, общочовешка. С няколко думи малкото дете има нужда от помощ, но в крайна сметка то помага на момичето, на моята героиня. Буквално й спасява живота на финала на филма.

В края на май се надявам да е готов и да обиколи кинофестивалите.

Как те поканиха за този филм?

Направих си 3-минутно демо, в което съчетах кадри от всички филми, в които съм се снимала. Колегите ми гърци от гръцкия филм, в който участвах, живеят в Лондон. Те си имат кастинг агент там и са й дали да изгледа филма.

Така тя ме харесала много и поискала да види още мои неща. Потърсила информация за мен в мрежата, попаднала на това демо и го изпратила на режисьора и така се свързаха с мен. Идеята е да се направи проект за пълнометражен филм, в който да взема участие и аз, но това предстои още. Първо заснехме късометражния филм, за да видим как работим заедно и как се получават нещата.

Амбициозна ли си?

Не, не съм от този тип актриси, които искат славата да ги залее на всяка цена. Разбира се, радвам се на успехите си, но определено не съм свръхамбициозна. Има актриси, които са готови на всичко за роля. Аз не съм такава.

Мен явно мама ме е родила с късмет и нещата просто ми се случват. Още докато бях студентка, снимах първия си филм – „Лов на дребни хищници“ и нещата просто тръгнаха. В театъра дебютирах в страхотно представление – „За мишките и хората“ на Асен Блатечки.

Едно нещо разбрах от времето, прекарано в НАТФИС и то е, че трябва да използвам времето и възможностите си максимално за създаване на контакти.

Как разучаваш ролите си?

Ролите разучавам като първоначално променям смисъла на написаното в текста по всички възможни начини, докато намеря правилния подход към героинята си. Това се налага, защото можеш да вложиш над милион смисли и значения в едно „добър ден“. Всичко зависи от интонацията, начина, по който ще го изразиш това „добър ден“. 

Какво те зарежда?

Пътуванията. Обожавам да пътувам! Това е нещото, което най-много ме зарежда, но за съжаление, все по-рядко имам време за това удоволствие.

Притесняваш ли се преди представление или на снимачната площадка?

Аз всъщност съм много срамежлива. Понякога дори не знам как точно да завържа разговор с хората. Става ми неудобно дори когато някой ми поиска автограф или снимка. Дори се изчервявам! (смее се).

Приятно ли ти е, когато те разпознават?

Приятно ми е, разбира се. Не съм от хората, на които им е досадно да са разпознаваеми, да ги спират по улицата и да се снимат с тях. Естествено, най-често се случваше да ме спират докато течеше сериала „Революция Z – секс, наркотици и музика“, в който играех.

Но не обичам светския живот. Не си падам по суетата, партитата, елегантното облекло. Обичам да съм естествена, нося удобни дрехи, не нося грим.

Как се чувстваш, работейки с колегите си от театър „София“?

О, ние сме страхотен колектив. Просто невероятен екип. Всички работят за общото благо, а не за индивидуална слава. Понякога има скандали, неразбирателства, особено по време на тежък репетиционен етап, но винаги обсъждаме и изглаждаме всичко. Така накрая нещата се получават.

На какво те научиха колегите ти актьори?

На много неща, разбира се. Най-вече на това да можеш да цениш времето си и да знаеш как най-ползотворно да го разпределяш. При щатните актьори е малко по-различно, отколкото при другите, които имат множество ангажименти в различни театри, че и в киното отделно.

При тях всичко е въпрос на добра организация, на стриктност. Другото много важно е в ролите, които правиш, да има истинност. Важно е не просто да правиш нещата, колкото да минат ей така. Хората, идвайки на театър знаят, че ги лъжеш – поне ги лъжи майсторски! (смее се).

Имаш ли си ритуал преди представление, който изпълняваш всеки път?

Имам, да. В началото на всеки сезон лягам на сцената и си повтарям 3 неща, които за мен са много важни – вдъхновение, удовлетворение и концентрация. И така – лежа си и си ги повтарям тези неща, пипам сцената, усещам я.

Преди всяка премиера правя същото нещо. А вече за всяко отделно представление си имам различни ритуали, които ме надъхват.

Емоциите, които остават в теб от изиграните роли не те ли натоварват понякога, особено ако са трагични?

Досега не съм имала чак такива големи драматични роли, които да са оставили траен белег в душата ми. Не съм се потапяла чак толкова дълбоко в образ, но определено не можеш да изключиш емоцията от себе си.

Един път само ми се е случвало да се разплача по време на репетиционен процес. С режисьора Иван Добчев готвехме „Антигона“. Той искаше моята героиня Исмена по-властна и силна. И започна настойчиво да ми обяснява какво точно преживява героинята. А аз оттам като ревнах... Никога не ми се беше случвало!

Надъхваше ме много. Достатъчно е да те погледне и да ти каже с няколко думи какво иска от теб. Не знам как го прави, но винаги изважда най-доброто от теб! Уникално е да работиш с него!

Получавала си много предложения за роли в сериали и филми, но отхвърляш голяма част от тях. Защо?

От доста от сериалите, които се излъчиха по телевизията получих предложения, да. Но никога не съм била любител на телевизията.

А ролите отказвам, защото просто не са моето нещо. Не съм готова да играя каквото и да е, трябва ролята да ми допадне истински. Освен това договорите са безумни и не си заслужават, според мен. Обвързваш се прекалено много с продукцията и то неоправдано. Ставаш роб, за да се снимаш в сериал.

Но когато ми се обадиха за ролята в „Революция Z“ приех, защото много ми допадна лудостта на героинята. Пък и исках да избягам от имиджа на Хани от „Лов на дребни хищници“, която е бунтарка, мъжкарана. Знам, че мога да изиграя и нещо коренно противоположно. Имам широк диапазон в актьорското си майсторство.

Има ли роля, която никога не би изиграла? Не само конкретна роля, но определен типаж, персонаж.

Не, няма. Не ми се е случвало все още. Дори най-лошите, подмолни и неприятни типажи са реално съществуващи хора. Колкото и да не ми допадат в живота, нищо не би ме спряло да изиграя такъв персонаж.

Дори най-лошият герой си има ясна формулировка защо е такъв. Има причина той да е такъв и да присъства в едно произведение. В живота е същото. Дори това ще ми е още по-интересно – защо човек може да бъде толкова гаден? Какво го е накарало да стане такъв?

А роля, която те плаши?

Всяка роля е плашеща. Това е различно. Ще успееш ли да я направиш или не – това е нещото, което те плаши при всяка нова роля, която получаваш. Как ще се възприеме от публиката. Моята професия е за хората, за публиката. И няма как да не мисля за това дали ще се хареса на хората.

Какво те кара да намразиш понякога професията си?

Аз обожавам професията си, наистина. Но понякога се случва да я намразя, да. Случва се, когато виждам, че не се получава нещо или че става трудно. Обикновено искам много бързо да се случва всичко, а то естествено невинаги става така.

Имам нужда от режисиране, от ясни напътствия, от рамки. Не съм особено добра все още в пълната импровизация, а някои режисьори допускат това. Нямам нищо против да ме критикуват и наставляват. Дори така се чувствам по-добре, така получавам по-ясна представа за това какво правя и дали го правя добре.

Мислила ли си някога да се откажеш от актьорството?

Да. Мислила съм да си купя билет за Индия, да замина и никога да не се върна.

Защо точно в Индия?

Ще заснема няколко филма в Боливуд. Ще натрупам състояние от няколко милиона и така ще се отправя към Холивуд! Голяма мечтателка съм, вече казах! (смее се). Но в близкото бъдеще съм решила да се огранича само в Европа. Иска ми се да се свържа с агенти, да опитам да направя още неща, пък каквото стане.

Човек трябва да направи това, което се иска от него. А какво ще се получи накрая е божа работа.

Свързани статии

Ненчо Балабанов: Като дете мечтаех да карам мотор и да стана велик актьор

Юлиян Малинов: Силно вярвам в съдбата!

Дария Симеонова: Най-трудната роля е най-близката до теб

Не те ли е страх да тръгнеш сама нанякъде?

Не! Аз редовно пътувам сама. Харесва ми усамотението. По-спокойно ми е някак. Обичам да съм сама, защото така си почивам най-добре, не се съобразявам с никого. Обикновено гледам да угаждам на другите и така потискам себе си. В един момент се свивам в черупката си и настроението ми се срива.

А когато съм сама си почивам най-добре.

Обвързана ли си?

Не, сега съм свободна. И нямам никакви помисли за връзка в момента. Любовта идва като спреш да я търсиш, нали? Омръзна ми да мечтая за любов!