Силвия Петкова: Аз съм влюбена в живота!

Доверие преди всичко и спокойствието от това доверие. Повърхностните отношения много ме отблъскват. Не си падам по краткотрайните безперспективни връзки.

Какво те привлича в един мъж? Имаш ли си идеал, тип мъж, който харесваш?

Не, нямам. Единственото, което искам е уважение и грижа. Много искам да бъда обичана и да обичам.

С Калин Врачански връзката ви беше доста дълга. Предполагам, че си била обичана.

Да, определено. Целият ми съзнателен живот дотук е минал с Калин. От 16-годишна бях с него. Почти 10 години прекарахме заедно. Е, след четвъртата година преживяхме много раздели и събирания, но сега сме с добри чувства един към друг.

След една такава дълга връзка ти е трудно да намериш друг. А пък да си с някого, само за да имаш човек до себе си също не е ок, според мен.

Какво обичаш да правиш в свободното време?

Обичам да се разхождам из поляните в парка, да събирам лунички от слънцето. Стига да имам настроение, няма нещо, което да не обичам да правя. Просто паля и тръгвам нанякъде. Иначе обичам да играя на джаги, на тенис на маса, да се разхождам в природата. Най-голямата ми мечта е да направя преход в планината – от Ком до Емине.

Също много обичам да пиша. Имам тефтери за какво ли не! В единия си пиша разни любими стихотворения, в друг рисувам, в трети си преразказвам сюжетите на пиесите. Този навик ми е останал още от академията. По този начин текстът и сюжетът се запомнят много по-лесно, защото минават през ръката ти, а аз обожавам да изписвам букви. Това е нещото, което ме успокоява ужасно много!

Изобщо, страшно много ми харесва да правя някакви неща с ръцете си, да създавам нещо. Скоро дори ковах желязо! Направих едно много готино желязно сърце в ковачницата на един приятел от Банско. Беше много хубаво изживяване. При него също имах възможността да меля брашно от царевица в старата мелница, останала от баща му! 

Това беше един от най-хубавите дни, в които се докоснах до автентичния селски неподправен живот.

А готвиш ли?

Рядко. Не съм домакиня. А и не ми остава време да готвя, защото рядко се задържам вкъщи. Иначе като се захвана да приготвям нещо ми е голям кеф, определено! Напоследък много обичам да слагам джинджифил навсякъде. Ужасно вкусен е!

Получавала ли си неприлични предложения от фенове или пък колеги?

Не, не съм. На страницата ми във Фейсбук съм получавала похвали за красотата си, за нещата, които правя, за позитивизма, който излъчвам. Но конкретни неприлични предложения нямам.

Пък и аз не съм от този сексуален тип жени. По-скоро съм редом с момчетата. От малка обичах да правя бели.

Такова палаво дете ли беше?

Да, даже дълго време се правех на момче. Записах се тайно на футбол и точно на втората тренировка ме разбраха, че съм момиче и ме изпроводиха набързо.

Много късно започнах да общувам с момичета, някъде 3-4 клас. А дотогава все играех с момчетата – на стражари и апаши, на стрелички.

Може би затова сега съм толкова борбена.

С какво започваш деня си?

С кафенце. И с прегръдка на куче. Имам прекрасен питбул на име Бръмбар.

Как пиеш кафето си?

Чисто.

В момента работиш ли върху нов проект в театъра или киното?

Чакам да видя какво ще се случи това лято. Ходих на няколко кастинга, но още не се знае. Очаквам да излезе един филм с мое участие на режисьора Андрей Андонов. Казва се „Никой“ и е независим проект. Партнираме си с Гергана Плетньова, Стоян Радев, Йорданка Николова.

Имам и още едно участие в биографичен филм за Леа Иванова. Ще се казва „Пеещите обувки“. Но и той предстои да излезе. Аз играя надзирателка в трудововъзпитателен лагер.

Другото, което очаквам да излезе е „Жената на моя живот“, където в главната роля е Вили Марковска. Това е един филм на Антоний Дончев. Също така имам участие в още няколко късометражни филма, които все още са в процес на монтаж.

Какво послание би изпратила към нашите читателки?

Да вдишват любов и да издишват любов! Аз съм влюбена в живота и обичам да го вдишвам с цялото си същество. Пожелавам го и на читателките ви!