Марияна Беличовска: Хлябът затваря колелото на живота!

България има още един повод за гордост и това е нашата сънародничка Марияна Беличовска, спечелила най-големия конкурс за производство на биохляб от любители пекари в Белгия.

Специалният хляб на Марияна е приготвен от напълно естествен жив квас, който самата тя създава. Рецептата за вкусния и уханен насъщен също е нейно авторско творение.

Какво ни разказа Марияна за любовта към пекарството, здравословния начин на живот и вдъхновението, което приготвянето на храна й носи, вижте в следващите редове!

Бихте ли се представили пред нашите читатели с няколко думи?

Здравейте, казвам се Марияна Беличовска и съм на 44 години. Щастливо омъжена и майка на две прекрасни деца.

Предполагам живеете отдавна в Белгия. Кога заминахте там и защо?

Живея в Белгия от началото на 2009 година, тъй като съпругът ми започна работа в голяма европейска агенция.

Професионално ли се занимавате с пекарство или то е ваше хоби?

Пекарството и кулинарията са мое хоби откакто се помня, но никога не съм имала намерение да го превърна в моя професия. Като дете обичах да меся предимно тесто за курабии и други различни видове сладки. Понякога даже печах сладки по цяла нощ за моите съученици и приятели.

Кога разбрахте, че създаването на хляб е ваша страст?

Първият си хляб направих, когато се роди дъщеря ми. Няма да забравя с какво ухание се изпълни домът ни и колко бях щастлива, че съм успяла. Много скоро след това започнах да меся различни видове хлябове от чуждестранната и българската кухня и така това занимание се превърна в мое хоби.

След като заживяхме в Белгия и разполагах с доста повече свободно време, започнах все по-често да приготвям домашен хляб, въпреки че тук се продават невероятно вкусни хлябове. Но винаги до този момент като набухвател използвах единствено термофилните дрожди, познати на всички нас като мая. Бях чувала за кваса като здравословна алтернатива на маята, но смятах, че това е бавен и сложен процес от далечното минало, който е отживелица. Може би стремежът ми към по-здравословен начин на приготвяне на храната вкъщи ме накара да се поинтересувам повече от тази стара технология за приготвянето на хляб.

Създадох си жив квас и така преди 11 месеца изпекох първото си квасено хлебче. Тогава разбрах, че магията е станала и че никога няма да спра да правя жив, истински и полезен хляб. Започнах да чета изключително много по темата за живите ферменти и тяхната невероятна полза за човешкия организъм и разбрах, че съм попаднала в един друг, непознат и сложен свят, който разпознах като свой. Нещо се отключи и така се роди моята страст към живия хляб, чийто аромат и вкус са несравними и изпълват хората единствено и само с положителни емоции. Така започнаха и моите безкрайни експерименти с различни вкусове и смели комбинации.

Бихте ли разказали повече за конкурса на веригата „Le Pain Quotidien“, в който вашият хляб спечели първо място?

Конкурсът е организиран по повод 25 години от създаването на „Le Pain Quotidien“ и е първият по рода си в историята на компанията. Той бе насочен само към запалени любители пекари от цялата страна с цел да им се даде възможност да демонстрират своите умения и талант, сътворявайки своя версия на 100% биохляб. Конкурсът протече на два етапа. Първият се проведе в два големи града на Белгия – Брюксел и Намур. Всички участници имаха възможност лично да презентират своите творения пред журито и да отговорят на зададени въпроси. По време на този етап имах щастието да спечеля сърцата на журито и бях излъчена като победител в Брюксел. По регламент вторият етап трябваше да се състои в домовете на претендентите за наградата, където всеки трябваше да изпече пред журито предварително подготвен хляб и също така да демонстрира техниката си на замесване. Аз бях подготвила специално българско посрещане за тях и освен всичко задължително, демонстрирах част от нашите български вкусове и традиции.

Как решихте да участвате в конкурса?

Поканата за участие получих от много специален за мен човек – моята приятелка поетесата Светлозара Кабакчиева, с която ни свързва вече няколкогодишно прекрасно приятелство. Тя ме окуражи с думите „Ти ще спечелиш!“ Така реших да участвам, да покажа какво мога и да видя докъде мога да стигна.

Каква е тайната на вашата домашно приготвена закваска?

Търпение и много любов, друга тайна няма. Създала съм ги от 100% истински брашна, в които няма никакви изкуствено добавени примеси, консерванти или подобрители. Имам няколко вида закваски в хладилника, за които се грижа редовно и те ми се отблагодаряват при всяко правене на хляб. Обичам да ги обгрижвам и те сякаш го разбират. Познавам тяхното поведение и им давам всичко от което се нуждаят...

Ще споделите ли рецептата за хляба „Неврокоп“, носител на първа награда?

Рецептата все още не мога да споделя открито в най-малки подробности по разбираеми причини, но мога да назова основните съставки: три вида брашна, квас, вода, червено вино, пармезан, зехтин, ядки и пресни билки.

Кръстили сте хляба си на родния си град. Какво от града ви сте вплели в рецептата за хляба като усещане, като дух и настроение?

Когато трябваше да дам име на хляба си не се поколебах да посоча старото име на моя роден град Гоце Делчев (Неврокоп), като по този начин исках да направя символичен подарък на моите съграждани по повод 103-тата годишнина от освобождението на града ни. По съвсем комерсиални причини обаче решихме хлябът да се продава два дни под името Maria's bread с цел да бъде по-достъпен и лесно разпознаваем сред мултикултурната среда в Белгия. В него съм вплела всичко от моя град: топлото южно слънце, старите цъфнали кестени, които често виждам в съня си, обсипаните улици с разноцветни хибискуси, най-синьото синьо на небето над Пирин, спомена от неповторимите неделни дни, в които моята майка месеше тестото за баница или за пресен хляб и аз бях първата й помощница... Всичко е този хляб, цялата ми любов и емоция към родния край и стремежът ми да възродим старите забравени български традиции, като например да замесваме хляба си с вино, за да ги завещаем един ден на децата си.

Занимавате се с кулинария и едновременно с това изглеждате перфектно. Как успявате да запазите фигурата си?

Преди всичко обичам семплите неща и това се е отразило на начина ми на приготвяне на храната вкъщи. Яростен враг съм на безразборното поглъщане на всякаква храна и веригите за бързо хранене. Храната трябва да носи радост на всички сетива. Трябва да започнем да я консумираме още преди да сме я поднесли към устата си... Стремя се да избягвам сложните комбинации от храни и да спазвам необходимото време между отделните хранения. Е, не съм вманиачена на тази тема, но все пак полагам усилия. В нашия дом консумираме изключително много мед, тахан, плодове, зеленчуци, риба и много малко червени меса. Никога не се ограничавам с хляба, защото е доказано, че от квасения хляб не се пълнее, а и аз съм живото доказателство за това. Напоследък имам все по-малко време за фитнес, но през последните години спортувах.

Голямата награда от конкурса е пътуване до Ню Йорк. Какво Ви очаква там?

Там ще участвам в ателиета за приготвяне и печене на занаятчийски хляб при най-големите майстори пекари на компанията „Le Pain Quotidien“ и нямам търпение това да се случи!

Предстоят ми много незабравими срещи с интересни хора. Надявам се, че това ще са едни от най-незабравимите и вълнуващи дни в моя живот!

Бихте ли отправили пожелание към читателките на Az-jenata.bg?

На тези от тях, които вече познават живия хляб, пожелавам да не спират да го правят и да го популяризират между хората!

А на тези, които още не са измайсторили своето първо квасено хлебче, пожелавам да го направят с търпение и любов!

Пожелавам на всички читателки да са здрави и да погледнат на живия хляб с други очи, защото той е храна за душата и за всичките ни сетива! За нас българите той е всичко, той затваря колелото на живота, с него идваме и с него си отиваме, той е бил и остава нашият хляб насъщен...

Снимки: личен архив; Facebook/Mariyana Belichovska/Марияна Беличовска