Лусинда Райли: Бих се радвала един ден да дойда в България

Нейните романи бързо пленяват всеки, които е решил да ги прочете. Днес в рубрката ни "Тя,звездата" споделяме едно вдъхновяващо интервю с писателката Лусинда Райли.

Лусинда Едмънс Райли е родена на 16 февруари 1966 г. в Ирландия. Прекарва няколко години от детството си в Банкок. Учи актьорско майсторство в театрално училище в Лондон. Участва в театрални постановки и се появява в телевизионни сериали. На 23 години внезапно се разболява от инфекциозна мононуклеоза.

Заболяването прекратява кариерата ѝ на актриса, и тя се насочва към писане на романи. През 1992 г. е издаден първият ѝ любовен роман „Любовници и актриси“, за който ползва опита от артистичната си кариера.

Произведенията на писателката често са в списъците на бестселърите. Те са преведени на 28 езика и са публикувани в 38 страни по света.
Ето какво разказa специално за читателите на Az-jenata.bg.

Здравейте, Лусинда! Вашите романи се развиват из различни красиви кътчета на Земята. Читателите вече са пътували в Бразилия, Италия, Гърция, Франция, Англия... Но какво знаете за България? Хрумвало ли ви е някоя от тайнствените любовни истории да е свързана с Балканите и мистиката на това място? 

Не знаех нищо за България, докато преди пет години дъщеря ми Бела се прибра вкъщи с най-добрата й приятелка от училище – Ива. Ива стана част от нашето семейство в продължение на четири години и ни разказа много за българското вино и храна.

Срещнахме се родителите й, които ни приканваха да останем. Беше едно красиво и изненадващо изживяване. България е толкова красива – по-зелена от Гърция и с много приветливи хора, които ви обгръщат и целуват, карат ви да се чувствате толкова добре дошли.

Виждам България като красива тайна, която аз искам да споделя, но в същото време никога не искам някой да разбере. Един ден може би ще поставя България като фон на роман – тя е толкова перфектната, романтична и живописна. 

Българските читатели познават вече най-добрите ви романи. Скоро те ще се срещнат и с първата книга от поредицата "Седемте сестри". Разкажете ни повече за това, което ви вдъхнови да започнете поредицата? 

През януари 2013 г. търсех следващата ми история, но исках да открия един по-всеобхватен ъгъл, обединяващо звено. Исках да добавя още един елемент към моето минало/настоящо писане, нещо, което ще ме предизвика и ще ме вълнува – както мен, така и моите читатели. Винаги съм гледала към звездите – особено към „Седемте сестри” в пояса на Орион.

И така, една мразовита нощ в Северен Норфолк в Англия, погледнах нагоре към небето и мислейки си също за собствените ми седем деца, ми дойде идеята за поредица от седем книги, базирани алегорично на легендите за звездния куп „Седемте сестри”. След това бях в Бразилия и след като се влюбих в страната и нейните хора, осъзнах, че никога не съм чела книга, чието действие да се развива там.

Отидох до планината Корковадо, за да видя Христос Спасителя, застанах пред статуята и й се възхищавах. Чудех се каква история се крие зад нейното изграждане почти преди един век. Започнах да разследвам и подочух една легенда за тайната на ръцете на статуята – че всъщност е използван модел на женски ръце, а не на мъжки. Така ми хрумна да вплета една различна любовна история от досегашните. 

Действието в "Историята на Мая" – първата книга от „Седемте сестри”, се развива на два континента. Екзотична любов, френски романс, историята на статуята в Рио и светът на френските арт среди от началото на миналия век. Толкова много сюжетни линии, обединени в една голяма любовна история. Как успяхте с това? 

След като вече знаех, че искам основната сюжетна линия да се развива в Бразилия, прекарах известно време в Рио де Жанейро, четейки много книги и срещайки се с хора, които знаят историята на Рио, както и произхода на Христос Спасителя.

По случайност, аз открих, че моята съседка е Бел Нороня – правнучка на Ейтор Да Силва Коста, дизайнер и създател на Христос Спасителя. Тя ми даде достъп до неговите дневници и до огромен брой документи, обхващащи периода на строителството, който е бил по време на романтичния и екзотичен период „Бел Епок” от 1920-те години. След това отидох до планината и отседнах в една стара ферма за кафе, наречена „Санта Тереза”.

Там научих повече за богатите кафе барони в Бразилия и тяхното високо обществено положение, особено преди катастрофата на бизнеса им на „Уолстрийт” от 1929 г. За френската линия – освен че съм обвързана фамилно с Франция и живея част от годината там, аз винаги съм била привлечена към Франция. И най-вече съм се интересувала винаги от живота във Франция от началото на 20 век, когато Париж е бил столица на творческия свят, когато изкуството и философската мисъл са били над всичко, а материализмът не е означавал нищо.

Един от любимите ми автори е Скот Фицджералд, който е живял във Франция в същия период, за който пиша в „Историята на Мая”. Той и съпругата му Зелда формират своя бохемски кръг, който пие през основната част от времето през деня и танцува по цяла нощ. Ако можех самата аз да избирам кога да се родя, бих избрала точно това време и точно този кръг! 

Втора книга е "Историята на Али" – Сестрата буря. Какво можем да очакваме от нея? 

Когато бях на пет, баща ми пристигна от едно от пътуванията си в Норвегия, носейки със себе си дългосвирещ запис на Едвард Григ – сюитата „Пер Гинт”. Наистина тя се превърна в музикален фон на моето детство, тъй като отвори очите ми за красотата на тази страната, особено за великолепните фиорди.

Баща ми още тогава ми каза, че ако някога имам възможността, трябва да отида и да ги видя с очите си. По ирония на съдбата, точно след като той почина, Норвегия беше първата страна, от която получих покана за писателско турне. Посещавала съм Норвегия множество пъти от първоначалното ми пътуване там и, като баща ми преди мен, аз се влюбих в нея.

Така че не се колебах да взема решение къде ще се развива втората книга от поредицата „Седемте сестри”. Много от историите в „Сестрата буря” се основават на собствените ми норвежки пътувания в търсене на историята зад сюитата „Пер Гинт” и на самия Григ. Някои от хората, които срещнах по време на проучването, присъстват в книгата с реалните им истории.

Ерих Едвардсон от музея „Ибсен” ми каза, че Ибсен е поискал от Григ да напише сценичната музика за поема и ми показа оригиналните фотографии от записването на „Пер Гинт” в Кристиана (сега Осло) през 1876 г. Тогава той ми разказа за “призрака-глас” на Солвейг, чиято истинска самоличност все е неизвестна и до днес. Това ми даде ключа за историята „на миналото” във втората книга „Сестрата буря”. 

Татко Солт – в първата книга не стана почти нищо ясно за неговата персона? Знаем, че не можете да разкриете много, но можем ли да очакваме още изненади при откриването на истинската му самоличност? 

Получавам много съобщения от социалните медии от читатели с техните различни теории, а понякога се улавям, че чистосърдечно се забавлявам с версиите. Татко Солт е вълнуващ образ – това виждам от реакцията на моите читатели.

Разбира се, никой не знае истината, освен мен (и мъжа ми, ако той може да си я спомни), и всъщност е предизвикателство да запазя тази тайна. Тайната на миналото Татко Солт и защо той приема да осинови седем сестри ще бъде разкрито в последната книга. 

Лусинда с наследничките на Ейтор да Силва – създателят на статуята Христос Спасителя

Как се промени животът ви след излизането на първия ви успешен роман? Смятате ли, че това промени начина ви на живот, вашите приятели, вашето ежедневие? 

Не бих казала, че животът ми се е променил много, защото самата аз все още не мога да повярвам, че всичко това се случва. Когато написах "Орхидеената къща" (излязла от „Труд” в България през 2014 г.) през 2010 г., аз бях изумена, че световните права бяха закупени от Penguin Random House – един от най-големите издатели в Европа – и след това книгата пожъна този огромен успех и се продаде в милионни тиражи.

Все още се изненадвам, когато в супермаркета ме попитат аз ли съм авторът на книгата, която са си закупили. Аз ли съм Лусинда Райли! Голямата разлика е, че сега работя невероятно много часове и не прекарвам достатъчно време с децата си – а те, както за всяка майка, са най-важните неща в живота ми. 

И в този смисъл как протича ежедневието ви сега, когато сте толкова популярна и имате фенове по целия свят? 

Винаги оставам поразена от огромния брой прекрасни съобщения, които получавам от моите читатели по целия свят. Никога не съм очаквала такава положителна реакция към моите книги. Опитвам се да отговорим на всички съобщения, когато е възможно. В момента съм по-заета от всякога, защото, както вероятно знаете, работя по сценария за телевизионната екранизация на „Седемте сестри”! 

За читателите, без съмнение, ще бъде интересно да надникнат в кухнята на това как се пише един успешен роман? Каква подготовка извършвате? Какви проучвания правите? 

Първоначалната мотивация да започна да пиша обикновено започва с намирането на определено място, което ми се струва интригуващо, и за което самата аз искам да науча повече. След това прочитам всяка книга, която може да се намери за самото място.

След като първоначалното вдъхновението ме е ударило, героите и историята започват да се събират в моето въображение много бързо. Предполагам, че в основата на мотивацията зад всичките ми истории е да покажа как прошката и разбирането на миналото могат да ни помогнат да живеем щастливо в настоящето и с нетърпение да очакваме бъдещето.

Много често прекарвам доста време на мястото, за което пиша. Отсядам в хотел, или в къща под наем, срещам се с обикновени хора, потапям се в атмосферата. И тъй като съм бивша треньорка по танци, аз не мога да седя много на едно място. Затова често вместо да пиша, аз танцувам и говоря на диктофон. 

Имате ли любим герой или героиня досега? Някой, който е много близо до сърцето ви? Или в него сте описали малка частица от себе си? 

О, много е трудно да посоча нещо такова – това е сякаш избирам любимо дете. Непосилна задача… Но ако трябва да избирам образ, който чувствам много близък, това би била Анахита от “Среднощна роза” (също издадена от „Труд”).

Тя е толкова нежна, лоялна и умна. Каквато се стремя да бъда и самата аз! А от серията „Седемте сестри” бих посочила героинята от третата книга, но вся пак ми предстои написването на още 4 книги от поредицата и нищо не се знае. 

Когато описвате даден образ, представяте ли си го визуално? В този смисъл, имате ли винаги предварително начертан план? 

Аз не си правя много предварителни бележки, преди да започна да пиша. Затова и съм винаги изненадана от крайния резултат. Също така, когато писането е приключило, аз страдам по всеки един образ, тъй като трябва да му кажа сбогом. 

И накрая, какво харесва Лусинда Райли, различно от писането? Каква музика слуша? Какви филми обича? Как релаксира след един творчески ден? 

Когато не пиша, не правя проучване, или не пътувам, или не тичам след децата ми, аз обичам да чета книги, които естествено не са написани от мен, да слушам страстни песни за любовта и изкуплението, а понякога и с чаша провансалско розе! 

Кога можем да очакваме Лусинда Райли в България? Бихте ли приели поканата да се срещнете с феновете си в София? 

Много бих се радвала един ден да дойда в България, за да отговаря на моите читатели, но в момента работя усилено, за да завърша „Седемте сестри”.

 Снимки: Книгоиздателска къща "Труд"