Ивета Божилова – професия стюардеса

Авиоиндустрията е на повече от сто години. Историята на професията стюардеса започва през далечната 1912 година. Хайнрих Кубиш е първият стюард, който се качва на борда на самолет. През 1930 година, на 15 май, дебютен полет прави и първата стюардеса в историята на авиацията – Елън Чърч, която е била пилот и медицинска сестра.

Компанията „Боинг еър транзит“ отказва да я наеме като пилот. Тогава тя предлага на борда на самолета да започнат да се качват медицински сестри, които да се грижат за комфорта на пътниците. В наши дни, ролята на стюардите и стюардесите е все така отговорна и изискваща редица качества и умения.

Екипът на Az-jenata.bg има удоволствието да ви представи една чаровна млада дама, която е избрала професията на стюардеса. Ивета Божилова следва геология, но страстта ѝ към пътуването променя плановете ѝ за близкото бъдеще. Ето какво сподели тя специално за читателите на Az-jenata.bg за тази вълнуваща професия.

Разкажи ни малко повече за това какво е да си стюардеса. Какви качества трябва да притежава една стюардеса/стюард?

Повечето хора виждат единствено очевидните неща и мислят, че работата ни е свързана само с това да сервираме храни и напитки по време на полет. Всъщност изобщо не е така. Преди да започнем да летим, преминаваме през специално обучение. Всъщност да си стюард или стюардеса, означава да си едновременно обучен психолог, лекар, пожарникар.

Ние сме обучени да се приспособяваме и да реагираме адекватно във всяка една ситуация, да сме любезни, но и строги, когато се налага. Изключително важно е да сме комуникативни и е задължително да откликваме на нуждите на пътниците. Малко хора си дават сметка, че когато пътник се притеснява или го е страх да лети, ние сме тези, които го успокояват.

Трябва да имаме дар слово, за да можем да го разсеем дотолкова, че той да забрави страха си. Това е много интересен психологически и комуникационен процес.

Защо избра да станеш стюардеса?

Винаги съм смятала професията за много атрактивна и динамична. Работа в офис от 9 до 17 ч., от понеделник до петък – това е дефиницията на „наказание“ за мен. Аз обичам да предизвиквам себе си и да се усъвършенствам чрез работата си. Това беше и начинът да го направя.

Реших да инвестирам в мечтата си да върша това, което ми харесва и да изградя кариера в тази сфера. Така и стана – явих се на кастинга за стюарди и стюардеси, който авиокомпанията „България Ер“ беше организирала и ме одобриха.

Честно казано, това беше изненада за мен, защото конкуренцията беше голяма. Разбира се, това беше само началото на цялото приключение, което за щастие продължава.

Кое е най-вълнуващото в твоята работа?

Всичко е вълнуващо – от качването на борда, през настаняването на пътниците по местата им и краткия инструктаж, който изпълняваме преди излитане, самият полет, усмивките на пасажерите, когато са доволни и благодарностите им, когато успееш да ги успокоиш, ако ги е страх да летят.

Всеки полет е напълно различен от предишните, защото хората на борда са различни. Това е може би и най-голямата тръпка.

                                                Кадри от Танзания

А кои са минусите?

Трудно е да се каже. Самата професия е много сериозна, защото работим с хора и сме отговорни за тяхното физическо и психическо състояние на борда. Също така нямаме регламентирано работно време, понякога работим и по празниците. Не бих определила обаче това като минус, а по-скоро като характеристика на всяка професия, свързана с работа с хора. Не мога да кажа, че за мен има минуси.

Според теб защо много господа намират за вълнуващо да имат връзка със стюардеса?

Част от работата на стюардесите е да изглеждат добре. Може би затова и донякъде са привлекателни за мъжкия пол. Според мен обаче има още една причина – приключенският дух, който много от стюардесите притежаваме.

Ние работим на смени, летим в различни часове от денонощието, често се лишаваме от сън и правим всичко това, защото ни харесва динамиката и разнообразието, харесва ни да научаваме нови неща постоянно. Може би затова някои мъже може да сметнат за вълнуващо да имат връзка със стюардеса.

Как се грижиш за външния си вид?

Да, визията е само една част от професията. Признавам – отделям доста време за различни разкрасителни процедури. Също така се стремя да спортувам почти всеки ден, а от време на време се награждавам и с масажи.

Разкажи ни как преминава един твой работен ден...

Алармата ми звъни в 4:10 ч. Скачам от леглото и започвам да се подготвям за работа. Започвам с прическата, защото отнема най-много време – оформям стегнат кок, защото това е част от етикета на стюардесите в „България Ер“.

Гримът не трябва да е натрапчив – леки сенки, очна линия и червило. Обличам униформата, връзвам шалчето около врата си и се усмихвам на огледалото – тази усмивка няма да слиза от лицето ми още няколко часа. Около 1 час и 15 минути преди да излетим, целият ни екипаж се събира в стаята за предполетен брифинг.

Обсъждаме как ще протече полетът и се отправяме към самолета. Всеки един от нас има определени задължения, които да изпълни преди пътниците да са пристигнали – един се грижи за кетъринга, друг проверява аварийно - спасителните средства и т. н. Посрещаме пътниците с „добре дошли“. И слагаме началото на още един приятен полет.

Имаш ли талисман, който взимаш със себе си на борда?

Не, не съм суеверна.

Как успяваш да балансираш между различните часови зони, време за сън, което обикновено се разминава с това на останалите хора?

Когато има желание, има и начин!

                                              Кадри от Танзания

Какво би посъветвала младите хора, които имат интерес към това да работят като стюард или стюардеса?

На пръв поглед работата изглежда повече като приключение, но зад усмихнатите лица на стюардесите стоят усилена работа и голям професионализъм. Бих ги посъветвала да са напълно отдадени на работата и да се отнасят към нея с нужния респект, защото в някои моменти от тях може да зависи човешки живот.

Кои дестинации са били най-запомнящи се за теб и с какво?

Всяка една дестинация има своя чар и е запомняща се сама по себе си. Пътувала съм до Рим, Париж, Виена, Прага и до още куп прекрасни градове, но може би най-вълнуващото място, на което съм била и което никога няма да забравя, е Танзания. Там прекарах около 40 дни като стюардеса на един от самолетите на авиокомпанията.

Бяхме настанени в един от големите градове в Танзания – Дар ес Салаам. Още с пристигането се изумих от шарената палитра цветове, в които беше „облечен“ градът, от многото статуетки на животни, изпипани до последния щрих, от пясъчнобелите плажове и кристалния океан. Това, което ми направи най-голямо впечатление обаче беше добротата на хората.

Местните живеят в много лоши условия. Много от тях нямат течаща вода и подслон над главата. И въпреки това през целия си престой там никой не се държа грубо с мен или с някого от колегите, нито пък се караха помежду си. Всички бяха много дружелюбни и гостоприемни, споделяха храната си, събираха се вечер пред домовете си да си говорят, да се смеят.

Удивителното е, че те живеят с толкова малко, но това не ги озлобява, а напротив – сплотява ги и ги подтиква да си помагат. Пътуването до Танзания ми припомни, че няма смисъл да се притесняваме и ядосваме за дребни, материални неща, защото човек е богат, когато любимите му хора са около него и са здрави.

Има ли специално място, което би искала да посетиш?

Няма място, което не бих искала да посетя. Номер едно в списъка ми обаче е Мароко.

За какво мечтаеш?

Една от мечтите ми вече се сбъдна – да работя нещо, което обичам. Другата ми мечта е да живея в кокетна къщичка с изглед към Босфора в Истанбул. Стискайте палци!

Какво четеш в момента?

„Ад“ на Дан Браун.

Твоето пожелание към читателите на сайта Az-jenata.bg...

Да бъдат здрави и да имат време да пътуват, да опознаят нови страни и култури. Както казват – светът е книга и тези, които не пътуват, четат само една страница от нея. Пожелавам на всички да прочетат всички страници от дебелата книга, наречена „свят“.

Снимки: личен архив