Мариела Нордел: Кулинарията е комуникация

Има ли универсална формула за спечелване на мъжкото сърце, било то и с ястие?

Забелязвам, че в днешно време мъжете вече не се впечатляват от красота, нито от младост или секс. Макар че то, красотата, си стана комерсиално понятие – колкото и да си грозна, ако имаш пари, все ще те докарат в що-годе привлекателен вид. Мъжете искат, влюбват се в силни жени, които излъчват власт и енергия. Говоря за квалитетните мъже, не за говедата с ланците, като вериги за тоалетни казанчета около вратовете си.

Друг проблем – не е такова предизвикателство да спечелиш мъжкото сърце, колкото да го задържиш! Мъжете са ловци, преследвачи по природа. Трябва да бъде оставен „на свобода“, да не му се слага хомот, да не се ограничава или опитомява, а ние, жените, много обичаме да се пробваме дали може да ги настъпим под чехъла. Още една грешка, която жените правим, е да се вкопчваме, да обичаме прекалено.

Никога един мъж не трябва да знае всичко за нас! Ние трябва винаги да сме му загадка. Да си имаме собствен живот, своя среда и интереси, а той никога да не е сигурен, че на 100% му принадлежим – пак ловния манталитет. Не им отнемайте удоволствието да ви преследват, завладяват.

Но в момента, в който си помислят, че сме им в капана, пак да се изплъзваме и цялото преследване да започне отначало... Оставиш ли мъжа без работа, без да решава проблеми и почва да върши глупости. Създавайте им работа, дръжте ги заети!

Разкажи ни малко повече за „С черпак в куфара“. Кои бяха най-интересните хора, които срещна, и места, които посети, с какво те впечатлиха?

Както обичам да казвам, аз не съм шеф, аз съм комуникатор и готвенето за мене е само извинение да си общувам с най-различни и интересни хора. Не ме привлича идеята да седя в някакво студио и да си кълцам марули, мънкайки под нос продукти и технологии. Аз искам да доведа света, особено необятния кулинарен свят в дома на зрителя.

Да му покажа защо храната не е само за наяждане, какво стои зад висшата кулинария, кой се занимава и как с готвене, какво му струва. Така се роди идеята за уникалния формат, където се смесват пътешествия, кулинария, екзотика, нови срещи. Вече разходих зрителите из Ниските земи, имам желание да направим и плаване из гръцките острови, също и тропическите – Куба, Азия... Искам да покажа колко многопластов и интересен е светът, и не само висшата, луксозната част, но и обикновения живот, как се хранят, как се забавляват хората по другите земи, как успява и българинът навън.

Много хора биха казали, че това е работа мечта. Така ли е?

Това е къртовски труд и не е по силите на всеки. Първо, защото трябват много знания, контакти, идеи, за да се получи интересно предаване. И някой, който не е живял по целия свят, не познава толкова много хора, като мен, не може да се справи, защото не може просто да тайпнеш в Гугъл...

После, ние сме само трима души – оператор, директор-монтажист и аз. Ние сме си и сценарист, и организатор, и режисьор, и гардеробиер, макиажист, оператор на пулт... За някого по-скоро това би било работа кошмар, отколкото мечта. Но това си е мое дете и си го харесвам, каквото е!

Казват, че домът е там, където е сърцето. При толкова много възможности за пътуване, красиви места, на които си живяла, а сега живееш и в Холандия, къде е домът за теб?

Имам къща в Швеция, където едва ли ще се върна, но оставям избор на детето ми, като порасне дали иска да живее в родината си. Апартаментът ми в София не бих сменила за нищо на света, а къщата ми в Широка лъка подготвям „за старини“.

В Холандия досега бяхме с детето в имението на настоящия ми съпруг, но понеже сме в развод, се изнесох оттам и в момента моят дом е едно малко, но кокетно студио в центъра на Хага. Докато дъщерята завърши, това място ще ми е дом, после – каквото сабя покаже. Може да се върна в Куба, може и към Мексико да забия или пък Сингапур, Австралия.

Коя е любимата ти кухня?

Имам много любими кухни и само една нелюбима – не мога да понасям индийската! Ама, няма такива буламачи! Какво ли не опитвах, за да я опозная и обикна, но пак – за мене са си бъркочи, без никаква яснота и линия. Просто се бухат една маса подправки и ти най-накрая ядеш някакви миризми, екстракти и къри, къри, къри!!!!

Няма значение какво е ястието, индийците убиват индивидуалността на всеки продукт. Харесвам много малко познатата в България шведска кухня (която няма нищо общо с немската), обичам японската, не мога без мексиканската, прекланям се пред френската, едва ли бих оцеляла без италианската, пристрастена съм към бразилската.

Има ли известна личност, на която би искала да гостуваш и да готвите заедно?

В България имаме планове с оперната дива Дарина Такова да се развихрим в кухнята, Стоичков също индиректно – чрез един приятел, ми е обещал да бием дузпи на малки тигани.

Как любовта ти помага в кухнята?

Не ми помага! За мене готвенето е творчество, стрес, съсредоточаване. Когато се развихря в кухнята, искам максимално спокойствие и фокус. Не позволявам на никого да е около мен, освен ако прави това, което му казвам и не ми се пречка. Чувствам се като диригент – в главата ми „звучи“ вкусът, който трябва да се получи, защото много рядко готвя по рецепти.

По-скоро имам представа какво трябва да направя. Това, дето го разправят захаросаните дамички, че трябвало много любов при готвенето, са клишета. И тези женички не са прекарвали и минута в професионална кухня – да видят какъв стрес и напрежение е! Затова и повечето топшефове са толкова изтрещели, един нормален няма сред тях.

Твоето пожелание към читателите на сайта Az-jenata.bg...

Бъдете любознателни, дръзки, смели, живейте „с пълна газ“. Когато умирате, няма да съжалявате нито за имотите си, които не може да вземете в гроба, нито за властта, която сте упражнявали над хората, а за емоциите, които не сте преживели, за живота, който не сте се осмелявали да живеете, за света, който напускате без да сте опознали.

Снимки: личен архив