Александра Маринова – между снимачната площадка и карате

Една нежна дама, избрала мъжки спорт

19.07.2017г. / 09 40ч.
Михаела Лазарова
Александра Маринова. Снимка: личен архив

Александра Маринова. Снимка: личен архив

Съвременното разбиране за жените изключително много се промени през последните десетилетия. Това е така, защото нежният пол доказа, че може да бъде успешен в много сфери на живота, които винаги са приемани като запазена територия за мъжете.

Днес в рубриката ни „Тя, звездата“ имаме удоволствието да ви представим една невероятна млада дама.

Тя се казва Александра Маринова, нейната първа любов е карате киокушин, а отскоро и киното. Преди няколко месеца тя засне малка роля във филма „Лабиринти на любовта”. Повече за него, за известните актьори, с които си партнира и за спорта, може да прочетете в следващите редове.

Как получихте покана да участвате в „Лабиринти на любовта“?

Изненадата е, че ролята беше създадена за мен. Спомням си, че бях в залата по киокушин, когато треньорът ми и изпълнителен директор на Българската карате киокушин федерация г-н Стоян Димов, ми каза, че Владимир Щерянов е изпратил покана да участвам във филма.

В първия момент се стъписах. После разбрах, че трябва да пресъздам себе си. Изключително съм благодарна на Владимир Щерянов за тази възможност и най-вече, че е избрал аз да участвам в тази страхотна руско-българска продукция.

Там си партнирате с Яна Маринова, други известни български актьори, както и със Сергей Бадюк. Какво успяхте да научите от тях, което ви помогна по време на снимките?

Моето участие във филма беше изцяло свързано с тези две големи и утвърдени имена в киното. И двамата проявиха огромно търпение и професионализъм към мен и ми показаха, че дори и да не съм учила актьорско майсторство, това не означава, че няма да се справя с тази задача.

Яна ми каза: „Отпусни се и го направи все едно наистина говориш с майка си преди някое предстоящо състезание.“ А думите, с които Сергей Бадюк ме мотивира, макар тежките метеорологични условия бяха следните: „Стегни се, ти каратистка ли си или какво?!“

Как преминаваха снимачните дни за вас?

Това бяха едни от най-хубавите и интересни дни в живота ми, защото от дете съм си мечтала да бъда актриса. Ето че тази мечта се сбъдна. Едва сега осъзнавам колко всъщност трудно и изморително е това да играеш в киното. За щастие аз трябваше да играя себе си.

Това беше успокоително, защото се занимавам с карате през целия си съзнателен живот. Моето участие във филма беше пресъздаване на подготовката ми за Световното първенство по карате киокушин през 2013 г.

Тогава завоювах така желания за мен златен медал. Най-трудната част от снимките бяха свързани с метеорологичните условия. Със Сергей тренирахме в планината през зимата, което беше истинско предизвикателство за мен, защото трябваше да сме само по кимона. Но все пак ми останаха само хубави спомени... дори и от измръзването (смее се)

Бихте ли сменила татамито (тепиха) с актьорската професия?

Защо да го сменям? Бих предпочела да ги съвместя, тъй като карате киокушин не е просто спорт. Това е източно бойно изкуство, от което можеш да черпиш цял живот и винаги ще има какво ново да научиш. Изключително щастлива съм, че съм възпитаник и на Българската карате киокушин федерация, която има клубове из цялата страна.

С голяма част от състезателите и с треньорите сме като едно голямо семейство, което всъщност е изключително ценно. Към актьорството не съм се насочила сериозно, защото за момента имам други планове за бъдещото си развитие в една далеч по-различна сфера като правото.

След „Лабиринти на любовта“ иска ли ви се да участвате и в други продукции и какъв образ бихте изиграла?

О, да! Със сигурност, ако получа някое ново предложение – не бих се поколебала.

Защо и как избрахте карате киокушин?

По-скоро карате ме избра. Бях доста малка – на 6 или 7 години, когато за пръв път прекрачих прага на залата. Майка ми ме попита веднъж дали искам да пробвам една тренировка. Така се запали интересът ми... и продължи цели 17 години. Паралелно с карате съм посещавала и модерни танци, ходех и на рисуване за кратко, но нищо не можа да задържи вниманието ми както киокушин.

Въпреки тежкия спорт, който практикувате, вие сте запазила своята женственост, нежност, нещо, което много дами губят. Как успявате в залата и извън нея да сте еднакво перфектна?

Наложено е едно всеобщо мнение, че щом жена практикува боен спорт, непременно трябва да е мъжкарана, да е груба. Аз смея да твърдя, че в карате киокушин има наистина много красиви жени и по никакъв начин не са загубили женствеността си.

За себе си мога да кажа, че винаги съм балансирала между спорта и живота извън залата. Аз съм перфекционист и съм много критична към себе си, може би и това ми е помогнало до някаква степен.

Имате ли нещо като ритуал, което правите за късмет преди състезание?

Никога не се връщам назад. Ако вече съм тръгнала и осъзная, че съм забравила да взема със себе си нещо важно, предпочитам да помоля друг да ми го донесе, но не и да се върна назад. Нещо като суеверие.

Каква е формулата на победата на татамито/тепиха и в живота?

Да бъдеш самодисциплиниран, достатъчно упорит, със силен характер и никога да не се предаваш, независимо какво се случва. Психическата нагласа е един от най-важните фактори.

В случай, че влезеш в битка с очакването, че ще си победен, не можеш и да очакваш да излезеш от битката победител. Затова независимо каква е битката – дали в спорта, дали в живота, винаги даваш най-доброто от себе си и очакваш, че ще си пръв.

Каква е Александра извън спорта, имате ли хоби?

Обичам да разпускам с приятели, да ходя на кино, на театър, да практикувам йога.

За всичките тези години на какво ви научи спортът, което ви помага в живота?

Спортът ме научи, че няма невъзможни неща. Научи ме да преодолявам не само трудностите, а и самата себе си. Научи ме, че тялото няма лимит, че всичко е в главата ни и самите ние си поставяме бариерите. Научи ме на търпение, защото процесът е дълъг и пътят, който трябва да извърви всеки от нас е осеян с множество предизвикателства.

Следвате право... Как виждате бъдещето пред себе си?

Това е сферата, в която искам да се развивам занапред. Правото, както и киокушинът, е голямо предизвикателство. Искам да бъда перфектна и там.

Вашето пожелание към читателите на Az-jenata.bg

Да бъдат здрави на първо място, да вярват в себе си и да мечтаят! Мечтите се сбъдват.

Снимки: личен архив

Коментирай