Ирина Митева: Винаги слушайте женската си интуиция

Влизам в Театър „София“. Вървя по коридора към гримьорните и си мисля как точно да започна разговора. Предстои ми среща с Ирина Митева, позната на широката публика с ролята си на Ина Фотева от „Откраднат живот“. Не ми остава време да мисля дълго, защото още пред гримьорната Ина отваря енергично вратата със замах, изскача отвътре и нетърпеливо казва: „Чух гласове и реших да изляза!“ Посрещна ме едно жизнено, кипящо от енергия, усмихнато и изключително приветливо момиче, в което живее една мъдра дама с дълбока душа, която усетих по-късно в разговора ни. Лекото ми притеснение и вълнение как ще протече срещата, дали ще се получи приятен и интересен разговор моментално се изпари, защото обаянието на Ирина предразполага по начин, който те кара да се чувстваш сякаш говориш с приятелка от детинство.

Каква е Ирина в живота и в мислите си, какво я вълнува в театъра и киното, къде търси смисъла на живота ми разказа самата тя в едно истински откровено интервю.

Как би се определила с едно изречение? Коя е Ирина?

Мога да кажа за себе си, че съм адаптивна и твърда в същото време. Аз съм хиперактивна и едновременно интроверт и екстроверт.

Едновременно?! Как е възможно?

Всичко зависи от деня и настроението ми. Има дни, в които предпочитам да не говоря с никого, не вдигам телефона, не излизам до магазина дори. Предпочитам да си стоя самичка, да се отдам на релакс. В тези моменти дори комуникацията ме напряга. Докато имам и дни, в които изобщо не ме свърта на едно място. Искам непрекъснато да се срещам с хора, да общувам.

 „Нощта на 16-и януари“, Театър "София"
Фотограф: Гергана Дамянова

Какво те изкарва от тази летаргия?

Нямам представа. Не се замислям толкова. Просто слушам тялото и ума си. Те ме водят.

Изглеждаш усмихнат и приветлив човек. Няма как да не направя сравнение с героинята ти от „Откраднат живот“ Ина Фотева, която външно изглежда твърда и непоколебима, а с развитието на персонажа ѝ тя показа своята ранима и деликатна душа. Какво те различава от нея и по какво си приличате?

Аз съм много по-категорична от нея. Тя е много по-колеблива. Много трудно взима решения понякога, докато аз съм много категорична в решенията си. Нужни са ми максимум 24 часа, за да реша какво да правя. Това, по което много си приличаме с Ина е, че тя не умее много да се сърди. Прощава лесно и лесно се поставя на мястото на отсрещната страна. Проявява разбиране към хората, което помага в комуникацията. Аз също съм от прощаващите хора.

Какво си склонна да простиш?

Все още съм млада. Има толкова живот пред мен, така че все още не мога да отговоря категорично на този въпрос. Но не ми се иска да вярвам, че не бих имала смелостта да простя. Ако човек изпитва уважение спрямо човека пред себе си и чувства, че е уважаван, то тогава нямаме причини да не прощаваме. Всеки от нас има собствена камбанария, от която гледа. Не можеш само да съдиш, можеш да се опиташ да разбереш защо човекът е постъпил така. В разбирането автоматично идва прошката. Ако не можеш да погледнеш проблемите от различна рационална гледна точка си неспособен да простиш, защото те водят единствено емоциите и егото.

Вече си разпознаваемо лице. Спират ли те по улицата за снимки и автограф? Какво ти казват?

Случва се, да. Хората са много приветливи. Тези, които ме разпознават, ме зареждат с положителна енергия и много усмивки. Получавам изключително позитивни пожелания. Чувствам се сякаш имам рожден ден всеки ден. (смее се) Много им благодаря за това.

Героинята ти преживя много драматични моменти в предишния сезон на сериала, особено сцената с аборта. Ти като човек как го преживя?

Беше много трудно, честно казано. Още като прочетох сценария и видях, че Ина губи бебето си и трябва да го роди мъртво се стреснах много, плаках сигурно три часа вкъщи. Малко е шизофренично. Осъзнавам, че Ина е персонаж, но в същото време този персонаж е дълбоко въплътен в мен или аз в нея, не знам. Само знам, че я чувствам като моя сестра близначка. Четейки това имах чувството, че този кошмар се случва хем на мен, хем на нея, на моя приятелка или сестра, която обаче е измислена героиня. Редувах смях и сълзи, защото ми беше смешно как е възможно да реагирам така на съдбата на персонажа си, а същевременно ми беше толкова мъчно за нея. Тя много искаше да има дете, много ѝ липсваше това в нейния живот и е наистина мъчно да си на косъм от това сбъдване и да не ти се случи.

Аз се стреснах и като актьор, защото това беше изключително трудна актьорска задача. Обикновено всеки актьор си има някакъв начин да се подготви за заснемането на трудна сцена. Аз обаче в този случай не можах да направя нищо, не можех да мисля. Изпаднах в панически ужас от това, което трябва да заснема. Изпаднах в ужас и като жена, и като актьор, и като човек. В същото време от актьорска гледна точка беше колкото трудно, толкова и сладко за заснемане, защото беше истинско предизвикателство.

„Емигрантски рай“, Театър "София"
Фотограф: Гергана Дамянова

След като го заснехме и след като видях крайния резултат, осъзнах колко жени са преминали през това. На никого не го пожелавам. Не знам колко дубли сме правили. През цялото време ми беше като в мъгла. С Наум бяхме навлезли психически много дълбоко в сцената. И двамата не говорехме с никого. Толкова бързо и ужасяващо мина всичко, че имах чувството, че сме снимали 10 минути, а се оказа, че е минал повече от час. Целият екип ни помогна изключително много тази сцена да се получи така добре и да има толкова силно въздействие.

Предстои сезонът на любовта в сериала. Какво очаква героинята ти Ина?

Мисля, че това, което ѝ се случи в шести сезон доста ще ѝ се отрази в седми. Надявам се тя да се справи с болката, която крие в себе си. Истински ѝ го пожелавам, тя го заслужава.

На какво те научи тя? Пренесе ли част от характера си в теб?

В нашата професия има един израз „трябва да ти улегне“. Репетирате нещо, минава един месец например и цялото това нещо, което си сътворил постепенно уляга като информация, като знание в теб. После, когато наново се захванеш да го правиш, откриваш колко много неща си научил за героя си. И при мен е така с Ина. Още я асимилирам. Не съм сигурна на какво ме е научила. Ние още съжителстваме заедно. (смее се)

Как дойде поканата да участваш в сериала и какво те накара да приемеш?

Явих се на кастинг. В началото бях малко разколебана, защото все още нямах опит в киното. Но аз обичам да рискувам и да бъда смела. Колкото и да не бях сигурна в себе си реших, че няма какво да губя. Беше ми трудно, защото влизах в сериал, който беше вече утвърден и успешен като продукт. Отговорността става още по-голяма. Но нещата се случиха точно както трябва. Имам прекрасни колеги, които много ме подкрепят.

На 15 март предстои премиера на пиесата „Съгласие“ в Театър „София“, в която участваш. Разкажи ми за сюжета, за героинята си.

Пиесата е на Нина Рейн. Нова е и доколкото знам не е поставяна досега на българска сцена. Режисьор е Недялко Делчев. Мисля, че ще се получи едно интересно представление и ще се хареса на много хора, защото много конкретно се засяга темата за отчуждението в отношенията, във връзката, за това дали е полезно и колко е полезно да си егоист, имаш ли смелостта да прощаваш, имаш ли смелостта да се извиниш, да поемеш отговорността за грешките си. Разказва се за едни млади хора и техните взаимоотношения във връзките им. Моят персонаж е Зара, актриса, която търси отчайващо много любовта.

„Съгласие“,Театър „София“
Фотограф: Павел Червенков

Имаш номинация за „ИКАР“ за дебют за ролята ти на Жената в „Нирвана“ в Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен. Вълнуваш ли се?

Аз се вълнувам повече не заради моята номинация, а заради това, че представлението „Нирвана“ има три номинации. Аз и режисьорката Максима Боева сме номинирани за дебют. Сценографът ни също е номиниран. Много е приятно, защото от самото начало сме се старали да направим това представление от сърце. Не сме мислили колко трябва да се хареса на хората или колко добър трябва да е крайният резултат. То беше просто като една терапия. Всеки от нас вложи частица любов, частица щастие, частица омраза, рана дори излекувахме с този текст. Всички ние вложихме голяма част от младежките си преживявания в този текст и това дава едно усещане за сбъдната любов – да имаш възможността да работиш по толкова вдъхновяващ начин. Затова съм щастлива, че хората са отчели нашата любов в този проект. Така че, не мога да кажа, че съм щастлива толкова за себе си, колкото за тази наша рожба. Трима от родителите на тази рожба имат номинация и това ме кара да се чувствам прекрасно.

Кога разбра, че актьорството е твое призвание?

Отначало нямах никакво намерение да се занимавам с изкуство. От малка винаги съм можела мъничко да пея, мъничко да играя, мъничко да рисувам, но никакъв изявен конкретен талант или поне не съм го осъзнавала. Веднъж с моята прабаба си говорехме за това. Имахме стогодишнина в моето училище в Добрич. Имаше празнична програма, в която аз трябваше да рецитирам стихчета, играх рускиня в театрална сценка, подготвена за празника. Преподавателите ми още тогава казваха да стана актриса, а аз така откровено им се смеех. Споделих това с прабаба ми. Тя вече беше много възрастна по това време. Когато ѝ казах това, сякаш лицето ѝ се озари от някакъв скъп спомен. Разказа ми как, когато съм била много малка с прадядо ми са си говорили, че ако стана актриса, ще съм изключително добра актриса. И някак си, когато тя го каза ми се стори правилно. Стори ми се като напълно нормална и възможна реализация за мен. И си казах „да“, ще стана актриса. Така че не мога да кажа дали актьорството е мое призвание, дали аз съм открила театъра или той мен. Просто някак се срещнахме. Много съм щастлива в професията си и си пожелавам да е все така. Знам, че ще има разочарования, това е неизбежно, но няма да им се дам. (смее се) Харесвам професията си, защото има преоткриване, адреналин, кара ме да се чувствам жива и вдъхновена, а това е прекрасно.

„Съгласие“,Театър „София“
Фотограф: Павел Червенков

Изпитваш ли колебания понякога?

Да, но само спрямо себе си – дали съм готова, дали ще се справя, дали съм достатъчно убедителна, но не и спрямо избора ми на професия. Тези колебания дори са част от тръпката бих казала. Но кардинално нямам никакво съмнение, че искам да се занимавам само с това. Когато наближи лятото нямам търпение да свърши всичко, за да си отдъхна, да си почина, просто да си изключа телефона и да ме няма, да изчезна. Обаче в средата на август вече започва да ми тупка сърцето, защото съм адски изнервена – играе ми се, излиза ми се на сцената, искам отново да съм актьор. Вече е минал месец и половина, в който аз изобщо не съм играла и това много ми липсва.

А ако не беше актриса, каква щеше да бъдеш?

Имах намерение да уча маркетинг във Варна, което в момента ми изглежда толкова далечно от мен. Повечето ми приятели от Добрич отидоха да учат във Варна и сега много от тях работят там. Когато се виждаме аз все се питам как ли щях да изглеждам сега, ако бях завършила маркетинг мениджмънт. Сигурно щях да съм като Ина Фотева (смее се) – сериозна, на високи токчета, с елегантна чанта и много самоуверена. И като си го представям сякаш не става дума за мен, а за персонаж, който трябва да изиграя! (отново се смее)

Изглеждаш прекрасно. Каква е тайната ти за красива кожа и стройна фигура?

Вече от една година използвам само етерични масла. Изхвърлила съм всякакъв друг тип козметика. Избягвам всякакви продукти, съдържащи парабени, Е-та, консерванти. Използвам само натурални продукти, най-вече масла, от които си правя най-различни комбинации. Живеем в доста вреден свят. Въздухът също е ужасно мръсен, а няма как да избягам от София. Целият ми живот и работата ми са тук. Нямам особено свободно време за тренировки, фитнес, здравословно хранене и прочее. Просто се опитвам да слушам тялото си – когато то има нужда от почивка му я давам. Когато имам нужда да си хапна нещо вкусно го правя. Но ако мога поне отнякъде да спася себе си, най-лесно е това да е козметиката.

А що се отнася до фигурата, никога не съм спазвала диети. От малка много съм спортувала. Цялото ми семейство са активни хора, които обичат движението. Такъв е генът ми. А и в НАТФИЗ спортувахме толкова много. От известно време се опитвам да ходя на фитнес, за да добия малко повече сила и да стегна мускулатурата си, но определено нямам много време.

„Емигрантски рай“, Театър "София"
Фотограф: Гергана Дамянова

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Винаги се осланям на интуицията си. Има дни, в които просто си седя вкъщи, почивам си и чета книга. Друг път излизам и цял ден се разхождам. Всеки път е различно в зависимост от настроението ми в момента. Различни неща правя в почивката си, никога едно и също. Вярвам, че човек, ако слуша себе си, ако слуша тялото си, няма как да сгреши. Хората до голяма степен са изгубили връзката между дух, разум и тяло. А според мен те наистина са едно цяло. Доверявам се на езика на тялото си и се чувствам добре, чувствам се свързана със себе си. Така че препоръчвам на всеки да се опитва да слуша себе си.

В Театър „София“ заместваш Дария Симеонова в „Нощта на 16-и януари“ и „Скачай!“. Как се чувстваш, когато трябва да играеш образ, който вече е изграден? Трудно ли ти беше?

Да, трудно беше, но не от гледна точка на това какво е направила Дария. Аз съм я гледала в ролята ѝ в „Нощта на 16-и януари“. Изключително много я харесвам в тази роля. Но най-голямата грешка като актьор от моя страна би било да се старая да я имитирам. Това, което тя е направила, е уникално, защото нейната природа като актриса е уникална сама за себе си такава, каквато е. Тя придава нещо много специфично на този персонаж, което само тя може да направи. Аз се опитах да изведа нещо друго от себе си, но без да съм твърде различна, така че да преча на колегите. Трудно беше от гледна точка на това, че представлението е работено много месеци. Дария е била свидетел на всички режисьорски бележки в един дълъг, плътен процес, а аз влизам в продукт, който вече е готов, играе се от години, наситен е с много сложна текстова партитура и беше истинско предизвикателство, но и огромно удоволствие.

Къде се чувстваш по-добре – на театралната сцена или пред камерата?

В театъра. Той ми е огромна тръпка и любов, без които не мога даже да преглъщам. Но киното е огромно предизвикателство за мен. То ме провокира от друг тип гледна точка. Театърът ме провокира в голям мащаб, докато в киното се чувствам провокирана като актьор, като личност, човек, който трябва да се развива. Средствата, които използвам в киното са много по-различни от тези, които използвам в театъра. Така че, и двете са ми интересни. Театърът е голямата ми любов, но не означава, че не ми е приятно да работя в киното.

 „Нощта на 16-и януари“, Театър "София"
Фотограф: Гергана Дамянова

Какво те вдъхновява?

Самият живот ме вдъхновява. Хората ме вдъхновяват, комуникацията, взаимоотношенията. Дори децата в парка ме вдъхновяват, възрастните хора.

Забелязваш всеки малък детайл.

Да, просто не търся музата, а гледайки всичко което ни заобикаля, черпя поводи за размисъл. Отношенията между хората са толкова цветни и различни. Свикнали сме да слагаме всичко в рамки и да казваме кое е правилно и кое не, вместо да се научим да разбираме другия. Това ме вдъхновява – самият живот.

Търпиш ли критика?

Не вярвам, че щастието ни прави по-добри или по-мъдри, в това число самозалъгването. Неволите са тези, които ни дават ценни уроци, така че аз предпочитам да бъда уважително и откровено критикувана и да се замисля върху това, което ми се казва, отколкото да бъда ухажвана със суперлативи, на които не вярвам и които не са градивни.

Родителите ти гледат ли те в сериала? Подкрепят ли те?

Да, гледат сериала още преди аз да се включа в него. Радват се, разбира се. Майка ми е най-големият ми критик. Тя винаги намира начин да ми каже кое не ѝ е харесало на екрана.

А каква е Ирина в любовта? Какво е важно за теб в една връзка?

Честността. Колкото по-честен и откровен е един човек спрямо друг, толкова по-добре се опознават и толкова по-малък е шансът да се разочароват. Така е и много по-лесно да кажеш „обичам те“, което в 21 век е голям проблем. Много често хората нямат смелостта да са честни докрай, защото мислят, че ще облекчат човека до себе си, но това е нож с две остриета. Затова предпочитам да съм открита и откровена. Така поне знаеш, че човекът срещу теб или ще те приеме, или не.

Какво си пожелаваш да ти се случи до края на годината? Има ли нещо, за което нямаш търпение?

Искам това лято много да пътувам. Искам да ходя по острови, да катеря планини, искам да съм заобиколена от природа. За това си мечтая. А какво искам да ми се случи ли... Ами искам просто всички около мен да са здрави, а аз никога да не губя смисъла в професията си, да не губя вдъхновение и доверие в това, което правя.

Има ли нещо в твоята професия, роля или представа за роля, която не би изиграла? Нещо, на което да не си готова, дори в името на изкуството?

Сигурно бих отказала, ако цялостно не бъда провокирана, не ми хареса сюжетът или ако не открия смисъла в това, което трябва да направя. Но ако открия зрънце смисъл, веднага ще се хвана. Натуралистичните сцени, голотата например не биха ме притеснили, ако са оправдани, ако от тях има смисъл.

„Нощта на 16-и януари“, Театър "София"
Фотограф: Гергана Дамянова

А има ли роля, за която мечтаеш?

О, за много роли мечтая. Има много роли, които бих изиграла с огромно удоволствие, например Жулиета. Обожавам текстовете на Шекспир, а текстовете на „Ромео и Жулиета“ са просто извънземни. Имам чувството, че там не говорят хора, а говорят души и аз просто съм влюбена в този текст. Искам да имам възможността да работя върху този текст. Затова си мечтая за тази роля, не толкова заради романтичното момиче Жулиета.

Също така с огромно удоволствие бих изиграла мъжка роля. Мъжките персонажи винаги са ми много интересни и за мен ще са истинско предизвикателство.

Мъжкарана ли си?

Да, по душа. Вече съм във възраст, в която започвам да признавам и приемам женската си природа, но дълбоко в себе си съм мъжко момиче. А и в моето семейство всички жени носят изразена мъжка природа и са си малко или много мъжкарани, така че и аз съм го наследила.

Трудно ли е да играеш пред близки хора? Едно е да те гледат непознати, съвсем друго хора, които те познават добре.

Не се притеснявам. Даже се радвам, когато някой близък ме гледа, особено колеги от НАТФИЗ, които имат критичен поглед върху това, което правя. След края на представлението нямам търпение да чуя мнението им, защото се познаваме, защото сме работили заедно и знаем на какво сме способни и на какво трябва да наблегнем като изразни средства. Тази обратна връзка ми е много важна, защото им имам доверие. Знам, че ще са честни с мен.

Твоето послание към читателките на Az-jenata.bg. Какво би им казала?

Пожелавам им да са силни, да са смели, да са сигурни в себе си. Винаги да слушат женската си интуиция, да се доверяват на женската си природа. Много да обичат и най-вече да се чувстват безкрайно обичани. Сърцата им винаги да са изпълнени с топлина и с много приемственост. Женската енергия е тази, която приема. Ние, жените, трябва да се научим да не сме толкова буйни, а да сме по-приемащи.