Таня Орманова: Музиката за мен е живот

Щастлива съм, защото обичам и вярвам в любовта и доброто – споделя с усмивка Таня Орманова – чаровната пловдивчанка, създателка, вокален педагог и диригент на детска вокална формация “Омайниче”.
Таня пее откакто се помни. Родителите й са музикални, а двете със сестра й са с музикално образование. От 9 до 17-годишна възраст пее в хор “Детска китка” в Пловдив, където по-късно постъпва на работа като втори диригент след проф. Златина Делирадева. Завършва класическо пеене в музикалното училище в Пловдив, музикалната академия в Пловдив и едновременно с това пее в женския камерен хор на академията. През1986 г. създава женски хор “Пулпудева” към Военен клуб – Пловдив, с който през 1990 г. и 1996 г. взема трета награда в международен хоров конкурс в гр. Тур – Франция. До 1994 г. работи като преподавател по музика, а една година по-късно създава и до днес ръководи и дирижира детска вокална формация “Омайниче”. Именно с нея свързва най-плодотворната част от професионалния си път и житейската си мисия. Разговаряме в момент, в който Таня подготвя своите омайничета за поредната сценична изява – откриването за трета поредна година на националния конкурс за детско-юношеско творчество “С песен и обич творим добро” през октомври 2009 г. в Пловдив. Затова и мислите й се насочват все към децата и към сцената.

Какво е за теб музиката – призвание, професия, удовлетворение?
Музиката е за мен живот. Тя е любов. Благодарна съм на Бог, че живея и творя сред любов. Осъзнах, че имам мисия. Обичам работата си. Стъпила съм си здраво на краката, много добре знам какво мога и затова се развивам. Всичко съм подчинила на работата си. Правя винаги каквото трябва. А реша ли да правя нещо, го правя както трябва.

Кои са хората, които са повлияли върху твоето формиране и израстване като професионалист?
Имам честта и щастието да познавам много големи музиканти и богати в духовно отношение хора. Признателна съм за това, което съм като професионалист, на проф. Златина Делирадева, на доц. Крикор Четинян, на маестро Васил Арнаудов, на преподавателя ми по оркестрово дирижиране проф. Иван Спасов, както и на всички отдадени на музиката български композитори и аранжори, с които творим репертоара на “Омайниче”.

Защо “Омайниче”? Какво означава името и как се роди формацията?
Омайничето е любовно биле, ранимо цвете с фини листа, което изсъхва веднага, като се откъсне. Нужни са му много любов и грижи, за да оцелее. Създадохме детската вокална формация с името на това нежно цвете, в Пловдив преди 14 години, на 2-ри октомври. Кръстница ни е майката на две от децата, които пееха тогава в нея. Работата ми с формацията е не просто продължение на професионалния ми път като хоров диригент, а реализация на творческите и житейските ми стремежи и ценности.

Кое според теб е най-подходящото време за едно дете да започне да се занимава с музика ?
Музиката въздейства върху развитието на детето още в утробата на майката. У нас за съжаление все още не се работи в тази насока. Затова е добре да не се изпуска поне ранната детска възраст. Тук е валидно правилото: “Колкото по-рано, толкова по-добре.”. В “Омайниче” има различни възрастови групи, като се почне от така наречените “ранопойчета” – деца на възраст между 3 и 7 г.

Добре, но по време на пубертета гласовете на момчетата започват да мутират. А при теб те продължават да пеят. Как успяваш да ги опазиш като хористи?
Имам собствена система за работа с момчета по време на мутация, която позволява те да продължат да пеят въпреки промяната в гласа им.

Какво казваш на децата преди изява на сцената?
Казвам на децата, че те са творци, те на сцената творят сами, аз само им помагам. Те са артисти. И бъдещето на страната ни. Защото един ден ще управляват България. Много уважавам децата си, уважавам личността в тях, зачитам мнението им и се съветвам с тях. Всеки ден те ме карат да научавам нещо ново и аз им благодаря за това.

На какво според теб “Омайниче” дължи високите оценки и признанието на музикалните творци в България и в чужбина?
На целия екип от професионалисти композитори, аранжори, приятели и помощници, на които съм много признателна! Специално място сред тях заема Захари Рашев, който до смъртта си през 2006 г. написа за нас много песни и аранжименти. Той беше не просто композитор и аранжор, а приятел и човек с главно “Ч”. Прекрасен музикант с фина човешка душа, той успяваше да улови идеята ми още във въздуха и така я претворяваше, че аз и децата да обичаме всичко, което Захари създаде за нас – “Ирландец в Родопите”, “Молитва за обич”, “Хубави неща” и “Буратино” по мои текстове, аранжименти на “Хубава си моя горо”, “Химн на Европа” и “Ритъмът на живота” – откъс от мюзикъла “Сладката Чарити”. Те и сега са сред любимите песни на “Омайниче”.

Работата ти като вокален педагог и диригент на детска формация изисква не просто отдаденост и постоянство, но ангажира много време за репетиции, участия и пътувания. Как се отнасят най-близките ти хора към твоята работа?
Ние сме едно голямо музикално семейство, което взаимно си помага и подкрепя. Инициатор на много от творческите ни изяви, незаменим мой помощник и участник в 14-годишната история на “Омайниче” е 22-годишната ми дъщеря Златина, която със своя ентусиазъм, творческа критичност и безусловна морална подкрепа продължава да бъде неоценима опора за формацията. Благодарение на нея си позволих да правя многогласна музика. Сестра ми Мария Топчиева, която също е музикант, е дясната ми ръка в “Омайниче”, въпреки че самата тя работи като музикален педагог и има детска формация в дома за деца лишени от родителска грижа “Олга Скобелева” – Пловдив. Съпругът ми Васил Сариев също се е посветил на музиката и свири на фагот в оперно-филхармоничното дружество в Пловдив.

Коя е най-високата оценка, която си получавала за своята работа?
Ценя мнението на всички колеги професионалисти и всички награди от досегашните ни участия. Помня, обаче, дословно едно трогателно изказване на господин Мустафа Кавасоглу, директор на тазгодишния конкурс в гр. Анталия, Турция, от който “Омайниче” се завърна с награда. То е не просто признание за нашия труд и постижения, а основание да се гордеем като българи. Господин Кавасоглу се обърна към родителите на деца от “Омайниче”, участващи в конкурса, с думите: “Вие трябва да сте щастливи, че госпожа Орманова възпитава и обучава вашите деца. Трябва да я уважавате и благодарите за това, което прави за тях. Аз я познавам още отпреди 10 г. в Истанбул, а преди това съм я запомнил от конкурс в България. Който ви види на сцената, ви запомня.”

Как се издържа у нас това изкуство?
За никого не е тайна, че това изкуство се финансира и издържа основно чрез спонсорство, тъй като платените концерти се броят на пръсти. Затова е много важно колко и какви са нашите настоящи и бъдещи почитатели и спонсори. Формацията се радва на моралната и финансова помощ на инициативния комитет на ДВФ “Омайниче”, Илияна Полендакова, семейство Сарафян, семейство Атанасови, Валерия Демерджийска, сценографът Деяна Попова. През изминалия творчески сезон формацията получи подкрепа от община Пловдив и Министерство на отбраната.

Кои свои постижения считаш за професионален връх в своята кариера?
Ценя всички участия и награди. Особено се гордея с наградите на женския си камерен хор “Пулпудева” от международния хоров конкурс в гр. Тур, Франция. Там бях наградена и като най-млад диригент, а тогава бях на 30 г. Горда съм и когато успея да науча едно дете не просто да пее, а да пее в хор. Много ценни за мен са и двата плакета от Арми Арт Фест – Бургас, 2009 г.

Кое е най-голямото ти постижение в личния ти живот?
Това, с което най-много се гордея в личен план е, че Господ ме дари с дъщеря ми Златина. Тя не просто ме разбира и ми помага, а носи музиката и духовността в себе си. Още пазя на мобилния си телефон есемесът, който ми изпрати, когато с “Омайниче” взехме наградите в Бургас: “Мамо, аз винаги съм се гордяла с теб и с това което правиш! Не случайно Господ е отредил точно ти да си моя майка! И ако има следващ живот и мога да избирам, никога не бих те заменила! Обичам те!” Ето, това е моята Златина, моята обич и гордост. Деца като нея и малките омайничета, с които работя, ще спасят света.

Провокирам Таня да опише себе си с една дума или в едно изречение и тя не се поколебава нито за миг:
Обич. Добро. Благодарна съм на Бог, че съм такава. Аз съм щастлив човек. Господ ми е дал да обичам. Вярвам в любовта и доброто. Много обичам България, считам се за патриот и милея за всичко българско. Много бих искала българите да се гордеем със страната си, с историята си, с това, което сме създали и създаваме. Искам българинът да има самочувствие като други нации, искам България да я има.

Какво според теб липсва най-много на българката в днешно време?
На българската жена най-много й липсва самочувствие.

Как се виждаш в собствените си очи като жена?
Смятам, че съм истинска жена, нищо женско не ми е чуждо. Майчинското чувство е много силно в мен, обичам да обгрижвам. Обичам да съм жена, обичам да отдавам от любовта си.

Какво те зарежда с енергия в ежедневието ти?
Аз съм силна с работата си, с децата и колегите, с които заедно творим. Децата ме затрупват с мейли и есемеси, това е тяхната любов в действие, нещо, което ме зарежда. Имам и чувство за хумор, това е черта на целия ни род. С нас никога не е скучно, обичаме да се смеем, да пеем, да играем хора. Когато сме заедно, сме добри. Добрината е единственото нещо, което преборва завистта и злобата.

Каква си извън работата си, какво обичаш и на какво държиш?
Обичам аромата на евкалипт и сандалово дърво. Държа на природосъобразния начин на живот. Зеленото ме зарежда. Обичам природата въобще, особено морето, което ме кара да се чувствам волна и щастлива, защото изразява човешката душа, която няма граници.

Геройство ли е да си жена в наше време? На този традиционен въпрос, задаван почти риторично, Таня има нестандартен отговор:
Геройство е да си жив в наше време! Понякога се чувствам слаба, не мога да се справя сама с всичко. А изглеждам силна, защото се усмихвам. В същото време ме боли за много неща. Унизително е да се молиш за финансиране на изкуство, още повече когато е свързано с деца. Обезкуражаващо е, когато се подценява трудът и усилията на преподавателите. Искам нацията да уважава тези, които възпитават и обучават подрастващите, защото преподавателят носи знаме, просвета в себе си. Тревожно е и когато стремежът на родителите към солова изява на децата им комерсиализира труда на вокалните педагози и връзката вокален педагог – родител.

Как изглежда Таня Орманова в своята кухня?
Обичам да готвя постни супички, без запръжки, като рядко ги застройвам. Харесвам ги топлички, с кротони или препечени филийки. Обичам да си хапвам люто, туршия, сладолед.

Как успяваш винаги да си така лъчезарна и усмихната, независимо от проблемите, с които се сблъскваш?
Живея сред много любов, имам много деца и всяка сутрин моля Бог да ги пази и да ни помага.

Който успее дори за миг да се потопи в атмосферата, в която твори и живее Таня, не просто усеща тази любов, а се зарежда с нея.

* Автор: Анна Димитрова