Скандалната биография на Мик Джагър – вече на български

Вокалът на „Ролинг Стоунс“ е природна стихия, която не може да бъде нито обуздана, нито разбрана. Джагър хвана феновете за гърлото още преди половин век и оттогава не ги е пускал. За разлика от много други гениалният певец успява да се адаптира и да е винаги в крак с времето.

„Мик: Дивият живот и бесният гений на Джагър“ описва всички невероятни трансформации на Мик – от отличника на класа до бунтар, загърбил хигиенните навици; от анархист, готов да срути системата до капиталист с находчива бизнес стратегия, която му донася милиони. Джагър, който дълго време е призовавал за социална революция, и е дразнел аристократите с поведението си, без притеснения приема да стане рицар на британската корона, вбесявайки може би най-близкия човек в живота си – своя приятел и съперник за сърцата на феновете Кийт Ричардс. Като разкрепостена рок звезда Мик прекарва времето си в безразборни сексуални контакти и злоупотреба с алкохол и наркотици, но въпреки това е грижовен и изненадващо консервативен баща, който тормози мъжете, задяващи дъщерите му.

От биографията на Джагър научаваме за огромния брой безразборни връзки на Мик, които според слуховете са над 4000. Авторът се спира само на няколко десетки от тях, но от отзивите на бившите любовници на рок певеца читателите ще разберат, че и в личния си живот той е същото стихийно бедствие като на сцената.

Биографът на звездите Кристофър Андерсен разкрива тайните на най-емблематичната икона на рок музиката – вокалът на „Ролинг Стоунс“ Мик Джагър. Авторът разказва цялата история на Джагър – от израстването му в малко английско градче до най-успешните музикални турнета в историята, посвещаването му в рицарство и честването на 50-годишнината на „Стоунс“

Цитати:

Аз съм едно от най-хубавите неща, които Англия има. Аз и кралицата.
Мик

Аз бях една от четирите хиляди други жени. Мисля, че той е като Дон Жуан.
Карла Бруни

Още първия път, когато го видях, разбрах, че Мик е влюбен в Кийт. И все си е така.
Анита Паленберг

Мик всъщност презира жените. Те съществуват само като негови отражения.
Мериън Фейтфул

Не можеш да кажеш, че той е хомосексуален или дори бисексуален. Той е над това. Мик Джагър е най-големият световен практикант на космическия секс.
Бебе Бюел, дългогодишна любовница на Мик

Мисля, че той е сексуален вампир. Общуването с всички тези различни хора го кара да се чувства млад и му дава енергия. Той не може да остане верен на нито една жена. Нужно му е да извлече това удовлетворение от спането с много жени по едно и също време.
Наташа Тери, сексуален терапевт и бивша любовница на Мик

Доколкото мога да си спомня от далечното минало, той казваше, че единственото нещо, което най-много иска, е да бъде богат.
Крис Джагър, брат на Мик

Кристофър Андерсън не спестява на Мик критиките за неговия твърде труден характер. Вокалистът на „Ролинг стоунс“ е като архетип за рок звезда – егоистичен, надменен, разглезен, изключително енергичен, хедонистичен и в същото време гениален, харизматичен и раздаващ се изцяло пред публиката. Джагър е способен да зареже хората, които вече не са му необходими и почти да не говори за тях повече, но той може и да обича истински и да дава много от себе си.

Шокиращите тайни от неговия бурен живот излизат наяве в книгата „Мик: Лудият живот и бесният гений на Джагър“. Авторът Кристофър Андерсен е написал цели 32 книги, сред които и много бестселъри. Той си сътрудничи с престижни медии като „Ню Йорк таймс“, Life и Vanity Fair и е известен като биографът на звездите и силните на деня. Той има книги за хора като Джаки Кенеди, Барак и Мишел Обама и Майкъл Джаксън. Седем от неговите творби влизат в класациите на Readers Digest за най-добрите нехудожествени книги на годината.

Откъси

Предговор

Когато Джъстин Тимбърлейк изплаква болезнената си раздяла с Бритни Спиърс през 2002 година в песента Cry Me a River, Лизи Джагър показва автобиографичното му видео на своя баща. „Виждаш ли сцената в това видео? – пита го тя. – Това действително се е случило, татко.“ Мик Джагър инстинктивно разбира, че правилата, валидни за другите звезди, не се отнасят задължително и за него. „Ако напиша истината за моя живот, точно и без заобикалки – казва й Мик, – хората ще се стреснат.“ Не и милионите фенове, които обхващат толкова много поколения и за които терминът Jagger swagger (Наперения Джагър) определя какво означава да си истински „хип“, най-страхотният, абсолютният връх – и не просто преди петдесет години, когато Мик за първи път стъпва на сцената с „Ролинг Стоунс“, а днес. Докато „Стоунс“ приближават своята петдесетгодишнина, много съвременни артисти, като Кеша, Кание Уест и „Блейк айд пийс“, отдават музикална почит на Джагър, но никой не го прави по-запомнящо се от Адам Ливайн от „Maroon 5“ и Кристина Агилера, които обединиха гласовете си в музикалното кресчендо в тяхна чест – Moves Like Jagger (Движи се като Джагър). Представено най-напред в хитовото риалити шоу „The Voice“ през юни 2011 година, Moves Like Jagger бързо стига до номер едно в класациите. Благодарение на върховното видео, представящо дългурестия, татуиран Ливайн, съблазнителната Агилера и приковаващите архивни кадри на бързоногия Мик – истинската звезда на продукцията, – Moves Like Jagger доминираше над музикалния ландшафт през останалата част от годината.
Кой е той? Скачащият Джак Светкавицата? Уличният боец? Среднощният скиталец? Богат мъж с вкус?1 Оказва се, че е всичко това и дори много повече. По всякакви дефиниции и стандарти Мик Джагър е оригинал, една от доминиращите фигури на нашето време. Пристъпвайки важно, наперено, понякога зловещо, но винаги хипнотизиращо, той ни е сграбчил за гърлото още преди половин век и – за разлика от толкова много негови даровити колеги – никога не ни е пускал. Може да се спори дали Джагър е последният от рок титаните, макар че дори това описание е слабо за него. През последния половин век – от бурните, непокорни шейсет години на миналото столетие, през хедонистичните седемдесет, до процъфтяващите осемдесет и лишените от всякакви табута деветдесет, до оскъдната, кризисна 2012 година – Мик се просмуква в порите на културата по начин, по който малцина други го могат.
За бейби бумърите и за следващите поколения Мик е криво огледало, отразяващо всяка фаза, модна приумица, движение и тенденция. След като веднъж „Бийтълс“ са трасирали пътя със своя скриптящ от чистота бранд на юношеския си бунт, „Стоунс“ се перчат с това, че са мръсни, мърляви, развлечени, нецензурни и груби. Студентите излизат на улицата, за да протестират срещу войната във Виетнам, и Мик им дава изпълнени с гняв химни.
Никоя група не въплъщава секса, наркотиците и нравите във времето на рокендрола, рокендролния етос в по-голяма степен от „Стоунс“. А когато към целия микс се добавя и окултното, Мик се обвива не в някаква мистична роба, а в кървавочервения плащ на Луцифер. Със своя имидж на уличен мачо-боец Мик става аватар на андрогинния шик – носи спирала и червило и изучава бисексуалната си страна. Това на свой ред безпроблемно се трансформира в диско ерата, когато напъхва кокалестото си тяло в бели сатенени гащеризони, къпе се в бляскава пищност и гръмко пее танцови хитове между кокаиновите си пиршества. Just Say No (Просто кажи не) през Рейгъновите осем десет години на миналия век донася нова промяна в имиджа на Джагър. Мик вече е семеен мъж и застава твърдо срещу дрогата. „Ооо – заявява вече той със съвсем сериозно изражение на лицето, сякаш предишните трийсет години изобщо не са съществували, – аз никога не съм правил нито едно от тези неща.“ Както се оказва, не само устните на Мик изглеждат по-големи, отколкото са в действителност. Всичко, което той прави както на сцената, така и в живота, изглежда сякаш по-голямо, по-бързо, по-шумно. Като фронтмен на „Ролинг Стоунс“ той пее, скача, лудува, перчи се, импровизира и да, държи се арогантно пред най-многобройната публика в историята. До 2010 година от десет най-касови концертни турнета на всички времена „Ролинг Стоунс“ заемат първо, трето, четвърто, пето и девето място. Но, разбира се, съществуват и записите – удивителните 250 милиона продадени албума, – и годишните класации никога не пропускат да обявят „Ролинг Стоунс“ за най-великата рок банда на всички времена. Което логично прави Мик рок вокалист номер едно на всички времена.
Извън сцената той отговаря на очакванията, като живее разпуснатия, потънал в разкош живот на арогантна, самообсебена, привидно напълно извън контрол рок звезда. Публичните драми и личните душевни болки се описват в най-големи и дребнави подробности от ненаситната преса заедно с отвратителни ексцесии от личния живот на Мик: разточително пищни къщи и лимузини, частни самолети и яхти, наркотици, жени – и понякога мъже. Но най-вече жените. Междувременно Мик използва уменията, които е придобил като студент в London School of Economics, за да помогне на състава си да печели милиони и да направи членовете му невероятно богати – конкретно при самия Мик става дума за порядъчната сума от 400 милиона долара. Освен това той продължава да робува на мечтата си да бъде приет в най-висшите кръгове на британското общество – и в преследването й с времето успява да получи рицарско звание. Почти през целия си зрял живот този гласовит враг на установените норми се заиграва с английската аристокрация – просто още едно от умопомрачителните преплетени противоречия, които изграждат човека Джагър.
Мик е ученик от английските предградия, който експлодира на сцената, пеейки блусове от централните американски райони; син на учител по физическо възпитание, той става емблема на разкрепостения хедонизъм; уличен хулиган с рафинираните вкусове на порядъчен английски джентълмен; андрогинен дилетант в бисексуалната любов с безкрайни хетеросексуални апетити; рицар на кралството, който петдесет години се наслаждава на своя световноизвестен имидж на заслужил рок бунтар, легендарният донжуан, чиито най-дълготрайни отношения в живота са с друг мъж, който заявява, че изобщо не го разбира: Кийт Ричардс.

Из глава 10

Общуване с Уилям и Кейт / Президентът на Франция ревнува / Отмъщението на малкото пищовче
Президентът на Франция ревнува – ревнува от Мик Джагър. Никола Саркози си е въобразявал, че осемгодишната любовна афера на съпругата му с Мик е приключила, но в апартамента си, който тя все още държи във вила „Монтморенси“ в шикозния парижки Шестнайсети арондисман, има поставена снимка в сребърна рамка, на която тя и Джагър са прегърнати на морския бряг. Обича ли го тя още? – иска да знае той. – Обича ли я той? Двамата мъже имат много общи неща помежду си – и единият, и другият е компактно харизматично динамо, фитнес фанатик и по свой собствен начин – секс символ. И двамата не се подчиняват на условностите и обичат противоречията. Те, които някога са били приемани за ренегати, сега действат от върха на властта и престижа. За скандалните им похождения с представителките на противоположния пол пишат всички вестници. След два провалени брака и безброй афери (втората съпруга на Саркози, Сесилия, също бивш модел, го е заклеймила като „женкар“ и „непристоен“) и двамата са се влюбили в една и съща жена.
Дамата на техните сърца всъщност не е стояла в бездействие през няколкото години, последвали момента, в който за последно си е разменяла обиди с Джери Хол. Насърчавана от Мик, през 1977 година Карла, която има характерен, плътен дрезгав глас, е започнала кариера като певица. Първият й албум е хит във франкофонските страни и тя продава над два милиона копия от него в Европа. Междувременно личният живот на Бруни има не по-малко извивки и завои от трасето на „Гран При Монте Карло“. От началото на десетилетието Карла е имала връзки с актьорите Венсан Перез и Чарлз Берлинг, френския режисьор Лео Кара, ловеца на нацисти Арно Кларсфел (който всъщност е работил с бъдещия президент на Франция, когато Саркози е бил вътрешен министър) и дори с бившия премиер на Франция, Лорен Фабиан.
През 2001 година тя живее с изтъкнатия френски интелектуалец Жан Пол Ентован, но се влюбва в сина му, философа проф. Рафаел Ентован, който по това време е женен за френс ката писателка Жюстин Леви. Аферата слага край на брака му и през 2001 година Карла му ражда син, Орелиен. В романа си „Нищо сериозно“, излязъл през 2004 година, Леви разказва приказката за „Паула“, богомолка с усмивка на терминатор, която забягва със съпруга на главната героиня. Въпреки това тя не приема обвинения относно Мик и ролята, която е изиграла или може би не е изиграла, в скъсването му с Джери Хол. „При него имаше толкова много други жени – казва тя. – Аз бях една от всичките четири хиляди други жени. Но изобщо не се чувствам отговорна.... Мисля, че той е като Дон Жуан. Аз съм свикнала с това, защото в Италия мъжете много обичат жените.“Само няколко месеца преди да срещне бъдещия си съпруг, Карла признава, че двамата с Мик са най-малкото „много близки приятели“ и че тя никога не е чувствала, че аферата с него вреди на репутацията й. „Аз бих била горда това да се знае – казва тя. – Не е като да съм имала връзка с генерал Пиночет или с Мусолини.“ Освен това, добавя тя, „когато имаш отношения с някого, той става просто един мъж. Ако е талантлив, разбира се, е по-добре. Но все пак мъжът си е просто мъж.“

На книжния пазар от 3 юли 2015 г.
Преводач: Жана Тотева
Художествено оформление: Дамян Дамянов
Обем: 408 стр.
Цветно приложение от 24 страници
Издателство: Сиела
Корична цена: 18 лв.

Прочетете още:

• „Адел: биография“ – Марк Шапиро
• „Едит Пиаф“ – Симон Берто
• Пътят на Джон Бон Джоуви от Ню Джърси до блясъка на славата