Корица: издателство "Хермес"
авторите на „Дисциплина без драма“ са автори и на бестселъра „Как да развием потенциала на детския мозък“
Децата, които постигат най-добри резултати в живота – в емоционален, социален и дори образователен план, – са онези, които биват отглеждани в атмосфера на емоционална близост и подкрепа, но същевременно при наличие на ясни граници и високи очаквания.
Предизвикателствата пред съвременните родители
Съвременните родители са изправени пред много предизвикателства в отглеждането и възпитанието на децата си. Често те срещат големи трудности, опитвайки се да ги накарат да спазват определени правила, което ще им помогне да се превърнат в добри и успешни хора в бъдеще.
Безкрайните спорове за подреждането на стаята, писането на домашните, ранното лягане, стоенето пред компютъра или телевизора, физическите саморазправи с братчето или сестричето, обличането на връхна дреха преди излизане и много други, се превръщат в сериозни конфликти, завършващи почти винаги със сълзи, крясъци и накърнени взаимоотношения.
Едва ли има родител, който не иска да сложи точка на лошото поведение на децата си, да съхрани и промени взаимоотношенията си с тях. За целта обаче често се използват неподходящи средства: наказания, заплахи, подкупване, уговорки, крясъци, а понякога дори и шамари. Те не само не дават резултати, но и подкопават отношенията между децата и техните родители.
Много често, опитвайки се да успокоим нещата, всъщност задълбочаваме хаоса
Колкото и заплетена да изглежда ситуацията, все пак от нея изход има.
Възможно е да дисциплинирате децата си, без да разрушавате връзката си с тях и уважението помежду си, да сведете до минимум драматичните емоции и конфликтите и същевременно да поощрявате развитието на детето така, че то да изгради добри социални умения, да подобри способността си за вземане на разумни решения, да мисли за другите и с действията си да постига успех и щастие в живота.
Решението: „Дисциплина без драма“
Изхождайки от богатия си опит на психотерапевти и невролози, авторите на книгата „Дисциплина без драма“ предлагат ефективен подход за справяне с гневните изблици, напрежението и сълзите. Тяхната идея за дисциплина не е свързана с викове и наказания, а с осъзнат подход към решаване на възникналите проблеми. Те стъпват върху знанието за възрастовото развитие на мозъка на децата, съобразено с индивидуалните особености на характера на всяко дете.
„Дисциплина без драма“ съдържа стратегии, които ще помогнат на родителите да изградят своя собствена философия за дисциплината и да усвоят най-добрите методи, които да им помогнат да предадат на децата си важни житейски уроци. В книгата има интересни факти за развитието на мозъка на детето и податки какъв вид дисциплина е най-подходяща и конструктивна в различните възрасти.
Предлагат се съвети как да се справим с изблиците на гняв и истеричните пристъпи. А накрая са дадени някои от най-често срещаните грешки, които родителите допускат.
Книгата е написана достъпно и интересно и предлага коренно различен подход за дисциплината от съществуващите до момента.
Подплатена с истински истории и забавни илюстрации, тя ще ви даде насоки как да работите осъзнато за разрешаване на конфликтните ситуации.
„Дисциплина без драма“ би била отличен помощник на всеки родител или възпитател, който иска да научи децата на добро поведение, основано не на страха, а на принципите на разума и морала.
Идеите на авторите са практични и разумни, но и много резултатни в дългосрочен план.
За авторите
Даниъл Сийгъл е лекар и психотерапевт, възпитаник на Харвардския медицински институт. Той работи с деца, юноши и възрастни, преподавател е във факултета по медицина на Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Написал е книгите Brainstorm: The Power and Purpose of the Teenage Brain, Mindsight: The New Science of Personal Transformation и The Developing Mind: How Relationships and the Brain Interact to Shape Who We Are.
Изпълнителен директор е на Института за осъзнато виждане – образователен център за междуличностна невробиология, обединяващ широк спектър от научни области в обща система, спомагаща за разбирането на човешкото развитие и същността на благополучието. Изнася лекции из целия свят, онлайн и на живо, пред родители, професионалисти и широка публика.
Тина Пейн Брайсън е съавтор (заедно с Даниъл Сийгъл) на бестселъра „Как да развием потенциала на детския мозък“, преведена на осемнайсет езика. Психотерапевт, който работи с деца и юноши, директор на отдела за родителски грижи в Института за осъзнато виждане, специалист по детско развитие към училището „Сейнт Марк“ в Алтадена, Калифорния. Организира конференции и води работилници за родители, учители и клиницисти из целия свят. Доктор Брайсън защитава докторската си дисертация в Южнокалифорнийския университет. Живее недалеч от Лос Анджелис със своя съпруг и трите си деца.
Откъс
Ключът към спокойствието е емоционалната връзка
Майкъл чул викове от стаята на синовете си, но тъй като гледал баскетболен мач по телевизията, решил да изчака рекламната пауза, за да отиде и да разбере какво става. Което се оказало голяма грешка.
осемгодишният му син Греъм и приятелят му Джеймс през последния половин час внимателно сортирали и подреждали многобройните части от конструктора „Лего“ на Греъм. Момчето спестявало от дневните си пари, за да си купи голяма кутия за рибарски принадлежности, в която определило отделение за всяка част – глава, тяло, каска, меч, магическа пръчка, брадва и т. н. Двамата приятели били в състояние на блажена съсредоточеност.
Но петгодишното братче на Греъм – Матиас – се почувствало изолирано. Тримата били започнали заниманието заедно, но впоследствие по-големите момчета решили, че Матиас не схваща съвсем сложната им система за категоризиране, затова го отстранили от дейността.
Именно тогава Майкъл чул виковете.
Той така и не успял да дочака рекламната пауза. Усилващите се викове му дали да разбере, че трябва да се намеси незабавно, но той не бил достатъчно бърз. На три крачки от стаята на момчетата – само на три крачки! – той чул безмилостното изтрополяване по пода на стотици дребни части от „Лего“.
Влизайки в стаята на момчетата, Майкъл заварва същинско бойно поле. Гледката е потресаваща. Навсякъде се търкалят глави, части от тела и оръжия – средновековни и футуристич-ни. Цари хаос. До преобърнатата рибарска кутия е застанал петгодишният Матиас, навъсен, със зачервено лице и очи, в които се чете едновременно предизвикателство и ужас. Крещейки „Той съсипа всичко!“, Греъм излита от стаята облян в сълзи, последван от Джеймс, който очевидно е обзет от неудобство.
Ама че ситуация, какво ще кажете? Двамата сина на Майкъл са се спречкали жестоко, приятелят се намира под кръстосан огън, а самият Майкъл е бесен. Не само че Матиас е съсипал работата на двете по-големи момчета, но в стаята цари неразбория, която трябва да бъде разчистена. (Ако познавате болката от настъпено блокче „Лего“, разбирате защо е задължително пръснатите по пода части да бъдат събрани.) Майкъл си дал сметка, че не ще догледа баскетболния мач.
Той решил по-късно да се занимава с големите момчета и първо да се заеме с Матиас. Първоначалното му намерение било да се надвеси над него, да размаха пръст пред лицето му и да го сгълчи, задето е обърнал кутията на брат си. В гнева си искал да му наложи незабавно наказание. Искало му се да изкрещи „Защо го направи?“, да каже на Матиас, че никога повече няма да му позволи да участва в игрите на Греъм и неговите приятели, а след това да добави: „Сега разбираш ли защо не искат да си играеш с тях?“.
За щастие обаче мислещите части от мозъка на Майкъл надделели и той подходил към ситуацията от позицията на метода с акцент върху пълноценното развитие на детския мозък. Защото Майкъл отлично си давал сметка колко силно малкото му момче се нуждаело от него в момента. Разбира се, Майкъл трябвало да обърне внимание на неприемливото поведение на Матиас. И със сигурност трябвало за следващия път да се намеси своевременно, преди ситуацията да излезе от контрол. Той решил да помогне на Матиас да се замисли как Греъм се е почувствал след постъпката му и да проумее, че действията на човек въздействат на другите. Този урок и пренасочването били абсолютно наложителни.
Но не и на първо време.
В момента най-наложително било установяването на емоционална връзка.
Ключът към спокойствието е емоционалната връзка
Матиас бил в състояние на емоционална дисрегулация и имал нужда баща му да утеши обидата и гнева от критиката и отхвърлянето от страна на двете по-големи момчета. Моментът все още не бил подходящ за пренасочване, за поучения или разговори за семейни правила и уважение към чуждата собственост. Моментът изисквал установяване на емоционална връзка.
Затова Майкъл коленичил, разтворил ръце и Матиас се гушнал в него. Майкъл държал детето в обятията си, докато то хлипало, галел го по гърба и не казвал нищо друго освен: „Знам, момчето ми. знам“.
Около минута по-късно Матиас погледнал баща си с проблясващи от сълзите очи и казал: „Аз разпилях конструктора“. Майкъл се засмял и отвърнал: „И не само това, бих добавил, малчо“.
Матиас леко се усмихнал и в този момент Майкъл разбрал, че може да премине към пренасочването и да даде на Матиас някои важни уроци относно емпатията и адекватното изразяване на силните чувства. Момчето вече било способно да слуша баща си. Емоционалната връзка и утехата му позволили да излезе от реактивното състояние и да стане по-възприемчиво.
Установяването на емоционална връзка е не само първа стъпка в един по-любящ подход. Да, то позволява на родителя да се настрои на едни вълни с детето и да откликне на емоциите му, когато то е разстроено и дисрегулирано. Така детето се чувства разбрано, което трансформира хаоса в спокойствие, а усещането за изолация – в емоционална свързаност. Безспорно установяването на емоционална връзка е изключително любящо начало на процеса за дисциплиниране. Но обърнете внимание колко по-ефективен става самият подход „Дисциплина без драма“. Не че поучението би било погрешно като първоначална реакция от страна на Майкъл в описаната ситуация. Намерението ни не е да определяме кое е правилно или погрешно в родителските подходи (макар да държим, че подходът с акцент върху пълноценното развитие на детския мозък е много по-лю-бящ и състрадателен). Просто желаем да подчертаем, че решението на Майкъл първо да установи емоционална връзка е постигнало и двете цели на дисциплинирането – съдействие от страна на детето и изграждане на мозъка му – изключително ефективно. Така Майкъл получил вниманието на сина си – бързо и без драматични емоции. Вследствие на което двамата били способни да разговарят за поведението на Матиас резултатно. Емоционалната връзка несъмнено е спомогнала за изграждането на мозъка на Матиас, защото момчето вече можело да чуе онова, което баща му иска да му каже, и да го разбере. Освен това Майкъл дал пример на сина си как да установява емоционална връзка и му показал, че има по-подходящи начини да общуваш с хората, когато си разстроен. И всичко това станало възможно, защото Майкъл установил емоционална връзка със сина си, преди да се опита да пренасочва поведението му.
Проактивно родителство
Малко по-нататък ще разгледаме въпроса защо емоционалната връзка е толкова ефективно средство в моменти, когато децата са разстроени и им е трудно да вземат разумни решения. Майкъл, както се убедихме, се възползвал от това средство добре, но заради леко закъснялата си реакция пропуснал възможността да прескочи целия процес на дисциплиниране.
Да, това е възможно. Понякога можем да предотвратим дисциплинирането изцяло, проявявайки проактивност, вместо реактивност. Да сме проактивни в отношенията си с децата означава да следим кога има вероятност да проявят лошо поведение или да изпаднат в емоционален изблик и да се намесим, когато е необходимо – да се опитаме да ги преведем безопасно през потенциално взривоопасната ситуация. Майкъл пожелал да отложи намесата си до следващия рекламен блок, затова не реагирал своевременно на знаците, че в стаята на синовете му предстои да се случи нещо неприятно.
Проактивното родителско поведение може изцяло да промени нещата.
На книжния пазар от 28 януари 2016 г.
Обем: 272 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN 978-954-26-1526-2
Корична цена: 14,95 лв.
Прочетете още: