Любов и приключения на слънчевия остров Сицилия

На фона на интригуващ сюжет писателят и психотерапевт Едуардо Хауреги разглежда едно от най-големите предизвикателства в живота на всеки човек, каквото е търсенето на щастие в типичната за съвременния свят атмосфера на несигурност, напрегнатост и забързаност.

Ако ви се чете нещо различно, „Йога по сицилиански“ е за вас!

За автора

Любовта е най-важна. Не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да даваме на света това, което наистина носим, творческия си потенциал, живия си дух.

Едуардо Хауреги

Едуардо Хауреги е роден през 1971 г. в Оксфорд. Детството и младежките си години прекарва между Оксфорд, Мадрид и Лос Анджелис. Завършва бакалавърска степен със специалност „Социална психология“ в Лондон, след това магистратура по социална антропология в Оксфорд и докторат по политически и социални науки във Флоренция. Първата му дипломна работа е върху темата за смеха. Хуморът е обект и на докторската му дисертация. През 2003 г. създава център за професионално обучение, който специализира в приложението на чувството за хумор и позитивните емоции на работното място. Едуардо Хауреги води и лекции по позитивна психология във Факултета по бизнес и социални науки към мадридския филиал на Университета на Сейнт Луис. Често е канен на различни събития като лектор по теми, свързани с позитивната психология и чувството за хумор. Има редица научни публикации. Автор е на няколко детски книги, посветени на смехотерапията, както и на два романа: „Йога по сицилиански“ и „Разговори с моята котка“.

За книгата

Лиза Фогел работи в международна компания в Германия. Стресът в работата и личния ѝ живот обаче почти я съсипва. Единственото, което я крепи, са заниманията ѝ с йога. Когато неочаквано наследява от далечна сродница къща в малко сицилианско градче, решава да замине за известно време. Намерението ѝ е, докато ремонтира и продаде къщата, да преосмисли и пренареди живота си. Да открие щастието. Но нещата в колоритната Сицилия не се случват по план. Без да очаква, Лиза ще се превърне в единствения преподавател по йога в региона. Ще се влюби в най-неподходящия мъж. И ще се окаже замесена в драматичната история на семейството ѝ с мафията. Но като истински Йога ще се опита да трансформира Закона за вендета посредством Закона за любовта.

Защо да прочетете този роман?

• Защото поставя фокуса върху вътрешната сила, която всеки от нас притежава и която ни позволява да се опълчим не само на собствените си призраци, ограничения и слабости, а и на опасностите, които ни дебнат в света отвън.

   

• Защото разглежда едно от най-големите предизвикателства в живота на всеки човек, каквото е търсенето на щастие в типичната за съвременния свят атмосфера на несигурност, напрегнатост и забързаност.

   

• Защото предлага вариант за излизане от омагьосания кръг на нерадостното ежедневие, като ни запознава с възможностите на една от най-древните практики за постигане на вътрешно равновесие, мир и хармония – йога.

   

Интервю с Едуардо Хауреги

Защо да прочетем „Йога по сицилиански“?

Надявам се книгата да подейства като противоотрова срещу песимистичната нагласа, че всичко е изгубено. Че отделният човек няма власт върху случващото се около нас. Че светът е такъв, какъвто е, и ние не можем да направим нищо, за да променим това.

Йога и борбата с мафията са две неща, които изглеждат трудни за съвместяване. Но в „Йога по сицилиански“ това се случва по един вдъхновяващ начин...

В началото исках да напиша една спокойна книга за Сицилия, понеже този остров е специално за сърцето ми място, тъй като съпругата ми е сицилианка. От двайсет години всяко лято посещавам острова и дори – също като героинята ми Лиза Фогел – живях в малко крайбрежно градче шест месеца, където се превърнах в йога преподавателя на целия район. Първоначално имах намерение на базата на своите преживявания да напиша кратки истории за отношенията, за осмислянето на живота, за смъртта, любовта, страданието, изкуството... За потенциала на човека на остров Сицилия, който е като микрокосмос, представящ целия свят, в който живеем. Но после реших, че не мога да пропусна темата за мафията, сякаш тя не съществува. Предпочетох обаче да я разгледам от една нова и различна страна и чрез философията на йога да предам идеята как вътрешната сила и любовта могат да променят перспективата.

Вярваш ли, че с практикуване на йога може да се постигне един по-добър свят?

Да, вярвам го. Същото важи и за тайчи, за будистката медитация, за изкуството или за съзерцаването на природата. Както Ерих Фром обяснява в „Да имаш или да бъдеш“, живеем в общество, ориентирано към имането, не към „бъденето“. Трупаме и желаем материални богатства, признаци за социален успех, пари, удоволствия, признание и „лайкове“ в социалните мрежи. В същото време не знаем кои сме, нито какво наистина искаме, нито какво действително се случва в настоящия момент. Понякога минават дълги периоди от живота ни без никаква осъзнатост за това, което правим. Вземаме решения, базирани на рутината, на автоматични реакции, на послушание към нашите страхове и желания. Духовните практики – като йога – ни помагат да поемем контрола върху самите себе си. Буквално. В хатха йога се започва от тялото, а след това се научаваме да контролираме и съзнанието. Не става въпрос да избягаме в някаква мистична нирвана, а да възстановим контрола върху самите себе си, да бъдем осъзнати в това, което правим, и да развиваме потенциала си.

Съществува ли наистина човек, толкова щастлив, колкото свами Радха от романа?

Несъмнено е, че едни хора са по-щастливи от други и че има начини да се увеличава усещането за щастие. Освен това все повече сме наясно за факторите, които влияят върху щастието. Най-важните нямат нищо общо с парите или с външни условия, независимо дали става въпрос за климата, образованието или физическата красота. Основно влияят вътрешни фактори – като оптимистичната нагласа, чувството за благодарност и осмислянето на живота.

Прототип на най-щастливия човек на света от романа – свами Радха – е Матийо Рикар, тибетски монах, който в продължение на години е прекарвал по няколко часа дневно в медитация. Известният невропсихолог Ричард Дейвидсън от Университета на Медисън чрез ядрено-магнитен резонанс е установил, че активността в левия префронтален лоб на монаха, отговарящ за позитивните емоции, е много по-висока в сравнение с който и да било друг субект, когото изобщо е тествал. Списание „Тайм“ нарича Матийо Рикар „най-щастливия човек на света“. И Дейвидсън е демонстрирал, че хора, преминали през осемседмични занимания с медитация, имат значително повишена активност на мозъка в тази зона. Тоест възможно е да бъдем по-щастливи. Но трябва да го постигаме сами ежедневно.

Любовта в твоята история играе важна роля. Вярваш ли, че в реалния живот Законът на любовта, за който говориш, може да победи злото?

Любовта е най-важна. За мен това не подлежи на съмнение. Но не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да обичаме – в смисъл да даваме, да предлагаме на света това, което наистина сме, творческия си потенциал. Любовната история в романа е само част от откриването на силата на Закона на любовта от Лиза. И това ѝ помага не само да съхрани най-ценното у себе си, но и да спаси своя любим и да се превърне във вдъхновение и пример за много хора.

Всичко в книгата ли е измислица, или има и реални случки?

Почти всичко е истина, въпреки че е творчески интерпретирано. Освен личния ми опит като учител по йога в Сицилия, съм ползвал много истории, които съм чул, хора, които съм познавал, материали от пресата и от книги за този живописен и турбулентен остров. И всъщност може би именно истинските истории в романа са тези, които звучат най-неправдоподобно.

Едуардо Хауреги: Щастието е заразително

Всеки един от нас, наследници и обитатели на този свят, търси както личното си щастие, така и начини да допринесе за общото благо. Как да го постигнем? „Йога по сицилиански“ дава някои отговори...

Първи принцип: Без бързане

Съвременният живот налага френетичен ритъм. От момента, в който ни събужда алармата (и вече сме започнали деня си лошо – алармирани), започваме да тичаме, за да свършим всички задачи за деня. Проблемът не е само в графика, календара и сроковете, но също така в тревожността, предизвикана от чувството, че закъсняваме.

В градчето Санта Катерина, където се премества да живее Лиза Фогел, никой не бърза. Хората имат време да се спрат и да разговарят помежду си. Нормално е някой шофьор да спре по средата на улицата, за да поздрави свой познат, а останалите шофьори да го чакат търпеливо в продължение на няколко минути... Привикнала с правилата и точността на Франкфурт, сицилианското спокойствие отначало изнервя Лиза Фогел, но постепенно тя преосмисля връзката си с времето и с живота.

Втори принцип: Търпение

В Сицилия Лиза се натъква на безкрайни бюрократични спънки, които я подлудяват: неразбираема бумащина, мързеливи чиновници, неопределени срокове. Изглежда, че както нейната йогистка мантра е Ом, мантрата на сицилианското общество е pazienza – търпение.

Това приемане на собствената съдба същевременно е основното послание на „Бхагавад Гита“, един от ключовите текстове на йогистката философия. И не става дума за пасивност. В действителност, изправяйки се пред една жестока и несправедлива реалност, Лиза, усвоила търпението, успява да стигне до собствените си отговори, да направи верния за самата нея избор и да открие своя начин как да допринесе за превръщането на света в по-добро място за живот.

Трети принцип: Връзка със света

В Санта Катерина Лиза Фогел се запознава с Пиетро Санторо, пенсиониран журналист, предпочел селския живот в подножието на планината Неброди пред шума на големия град. Заобиколен от маслинови и портокалови насаждения, Пиетро се грижи с истинско удоволствие за голямата си градина и нарича тази своеобразна връзка между него и живота „мотикотерапия“. Живата връзка със света не е само умозрителна и медитативна практика, а възстановяване на способността човек да се чувства част от цялото и да бъде съучастник в съхраняването му.

Четвърти принцип: Упорство

Средиземноморският климат на Санта Катерина позволява на Лиза Фогел да плува в морето ежедневно, дори и през зимните месеци. Въпреки че в градчето сигурно я сочат с пръст като „лудата германка – йога“. Всъщност тази практика, освен безспорните ползи за физическото здраве, е пример за това, което йогите наричат „тапас“ – самодисциплиниращи практики, които помагат на йогите да калят волята си, куража и издръжливостта в духовен и физически план.

Пети принцип: Приемане вкуса на живота

Лиза заминава за Сицилия, бягайки от собствените си проблеми. Но когато пристига, осъзнава, че е донесла със себе си и ненужния „багаж“. Като йога обаче тя разбира, че щастието не се състои в това да обръщаме гръб на проблемите или да им се опълчваме, а да се научим как да превърнем горчивия вкус в нещо приятно. Дори и от най-киселия лимон може да се направи чудесна лимонова гранита – едно от най-популярните ледени лакомства в Сицилия.

Шести принцип: Осъзнаване на времето

Останките от древни цивилизации продължават да привличат хиляди туристи в Сицилия. Те ни напомнят за краткостта на съществуването ни, изправени пред вечността. Сред руините осъзнаваме, че сме смъртни, но това също така е възможност да си дадем сметка за начина, по който използваме дните си, да преоткрием връзката си с времето и това, на което искаме да го посветим.

Седми принцип: Щастието е заразително

За Лиза Фогел йога се оказва инструментът, помогнал ѝ да извърши огромна вътрешна работа. Понякога се счита, че йога – и като цяло практиките за личностно развитие и търсенето на щастие, имат егоистична цел, с фокус върху самия човек. На практика обаче всички проучвания показват, че щастливите хора са тези, които най-много помагат на другите. Когато работим върху себе си, това понякога предизвиква промени във вътрешния ни свят, които ни вдъхновяват да направим нещо и за заобикалящия ни свят. Свързва ни с нашите ценности и с нашето място във Вселената, помага ни да развием съпричастността си, силата, творческия потенциал и куража, за да спомогнем и за щастието на другите.

На книжния пазар от 25 август 2016 г.

Обем: 304 стр.

Издателство: „Хермес“
ISBN 978-954-26-1605-4
Корична цена: 14,95 лв.

Прочетете още:

• „Хиляда дни във Венеция“ – Марлена де Бласи
• „Всеки ден в Тоскана“ – Франсис Мейс
• „Лято в Сицилия“ – Марлена де Бласи