За родителите на деца от 3 до 6 години

Всеки родител иска детето му да е щастливо, но невинаги е лесно да се разбере какво точно иска то, как расте, какви са притесненията, които изпитва...

Тази книга отговаря на всички въпроси, свързани с физическото, умствено и емоционално развитие на детето. Но най-голямото ѝ достойнство е, че предлага решения в зависимост от характера и индивидуалността му.

Стъпка по стъпка, авторката разкрива на читателите всички ситуации възникващи в развитието на малчуганите от 3 до 6 години. Помага на младите родители да се справят със страховете на детето, да подобрят уменията му да говори правилно, да пише и чете лесно, да се подготви за първи клас. Истинска енциклопедия, до която винаги можем да се допитаме, когато нещо у децата ни радва или тревожи, озадачава или затруднява.

„Моето дете. От 3 до 6 години“ не е просто книга за нашата домашна библиотека, тя е книга, която може да стане наш втори вътрешен глас.

Родителите, които вече имат „Моето бебе. От 1 ден до 3 години“, няма да отминат естественото ѝ продължение – „Моето дете. От 3 до 6 години“ от Ан Бакюс.

За авторката

Ан Бакюс е световно признат авторитет в областта на детската психология и педиатрия, майка е на две деца. Дълги години с книгите си тя подготвя и българските родители за тяхната нова отговорност и ги съветва за всички проблеми, които възникват след раждането на тяхната първа рожба.

Откъс

За играта и игрите

Играта е от съществено значение за израстването на детето. Тя много му помага да учи, да разбира проблемите и е великолепен носител на креативност и изобретателност.
Времето, прекарано в игра, не е загубено време. А играчката, независимо дали е изкусно изработена, или е случайно намерен предмет, има изключително стимулираща роля. Играта и усвояването на умения са тясно свързани, особено през ранното детство. Те са голяма придобивка и за времето, когато „сериозното“ образование и играта ще бъдат разделени. Въпреки всичко не бива да позволяваме играчките и образователните игри да ни обсебват, нито да свързваме игровата дейност само и единствено с овладяването на нови умения. Това изискване за равновесие не е лесно да се постигне...
Какво се случва по време на игра?
Играта е начин детето да имитира и да открива и света, и себе си. Чрез въображението и изследването опознава своето тяло, своите способности и емоции, развива своя език и своя начин на общуване.
Чрез играта детето се запознава с външния свят. Например, когато строи стена от кубчета, то се учи да борави с предмети, като тича и скача, овладява своето тяло, когато налага наказанието, което самото то е понесло, на плюшеното си мече, се изправя пред собствените си психологически проблеми, изживява трудностите, с които се е сблъскало през деня.
Чрез играта детето изразява своите мисли и чувства. То не би ги познавало, не би им се подчинило, ако не ги влагаше в игрите си. Използва играта, за да се справи със сложни затруднения, възникнали от миналото и от настоящето. Чрез играта изразява онова, което не би било в състояние да изкаже с думи. Така ние разбираме как детето вижда и изгражда своя свят, а също и какво би искало да му се случи в днешния и утрешния ден, какви са грижите и проблемите му.
Посредством игрите детето се учи да общува и с по-големите, и с по-малките от него, разбира, че ако иска общуването да е продължително и приятно, е длъжно да се приспособи към различни видове общности. Разбира се, всичко това отнема време.
Играта като забавление
Нашето общество е толкова обсебено от образователните играчки и от желанието за преждевременно развитие, че често игнорира представата за играта като удоволствие. Американците са измислили понятието learning game (образователна игра) специално за малките, което е пълна глупост, защото абсолютно всяка игра би могла да се нарече „образователна“ – нали учи на нещо.
Колкото до играчките, предназначени да развиват любознателността или да образоват, важно е да уточним следното: играта дава възможност на децата да опознаят заобикалящия ги свят. Да разберат себе си, да се развиват съобразно със своя собствен темп на развитие.
Понятието „учение“ обърква, защото децата не правят разлика между понятията „игра“ и „развитие“, между „игра“ и „учение“. Нито пък схващат какво означава нещо да се движи или някой да се учи и да си върши работата, както я вършат мама и татко. Но великолепните познания, които се добиват чрез играта, не бива да се използват от възрастните като претекст за тренировка или за придобиване на някакъв вид умения.
Играта и играчката са за забавление! Детето трябва да може да играе „за удоволствие“, дори в това удоволствие да влага и усилие. Играейки, ще усвои реални умения, а по-големите умения означават възможност за повече игри, оттам и за повече удоволствия. Това е така, тъй като у детето живее една изключителна, вътрешна потребност – желанието да расте и да проявява любопитство към околния свят. Затова именно то, а не възрастните, които непрекъснато поставят пред него различни цели и задачи, е в състояние да определи колко сложна ще бъде играта му.
Ранното обучение
Забравете какво казват привържениците на преждевременното обучение и усвояване на умения. Децата учат бързо, когато ги оставим да го правят сами, стига да са в среда, която ги предразполага. С всяко открито или направено от тях нещо упражняват ума си. Чрез фантазиите си трупат знания и развиват един въображаем, изпълнен с обещания свят. Затова е абсолютно нелепо да подарявате на малкото дете играчка, „за да се учи“.
Ролята на родителите
Да играеш с детето, означава да се вслушваш в него и да бъдеш на негово разположение. Именно защото то избира играта, го оставете да ви води, да бъде неин господар и да решава какви трябва да са правилата. Играйте само ако се чувствате спокойни и неангажирани. В противен случай малкото човече бързо ще усети, че се насилвате или че сте загрижени за нещо съвсем друго. По-добре за кратко, с подобаващо внимание да останете до него, отколкото да се задържите по-дълго и да почувства, че присъствате само телом.
Когато си играят с някой възрастен човек, малките момиченца и момченца очакват той да си говори с тях. Понякога детето изпитва остра нужда да го поощрят, да му помогнат, да го подкрепят в откритията, да го окуражат. Но най-вече иска по-големите, по-зрелите да споделят с него моментите на удовлетворение, на щастие. Всичко това предразполага малчуганите да се доверят на себе си и на своите способности, да се почувстват обичани и интересни.
Силови игри
Когато вдига врява, когато се боричка и играе заедно със своите родители, детето развива освен физиката и емоционалната си привързаност, което е много полезно за умственото и емоционалното му състояние и бъдещото му израстване. Като си играят с по-възрастните, децата изпробват границите на физическите си възможности и очакват вие да определите правилата в играта. Достатъчно е само единият от двамата родители да каже „Спри, забранено е да причиняваш болка“ и забавлението да продължи дотогава, докато всички изпитват удоволствие и не поемат излишни рискове.
Да губи или да печели
Как мислите – дали е нужно да оставяме детето винаги да побеждава? За съвсем малкото момченце и момиченце отговорът е: „Да, винаги“, но за по-голямото печалбата не е услуга. Защото, първо, ако осъзнае, че му е подарена, победата ще загуби своята привлекателност в собствените му очи. Второ, при условие че в играта всички участници тръгват от нулата, по-добре е да го научим да приема, да понася загубите. Ако играете на домино или на зарове, няма смисъл винаги да го оставяте да побеждава – оставете и случайността да си каже думата. Но познавам родители, които, за да застанат в първата редица, в редицата на победителите, с все сила се надбягват с детето си, което също не е редно!
Играейки си с приятелчетата, детето научава, че във всяка игра съществуват правила, които всички са длъжни да спазват, и че трябва да се съобразява със случайността. Най-важното обаче, което научава, докато се забавлява, е правилото, че ако загуби, светът няма да пропадне. Разбира, че губейки една игра, човек може да спечели друга.
Поради това трябва да наблягате върху удоволствието от самата игра и да му дадете възможност да проумее, че печалбата, както и загубата, не са признак на лично превъзходство, нито на малоценност.
Оставете детето да играе само
Да поощряваме играта, означава да знаем дали е нужно да се намесваме в нея, или да оставим детето да си играе само. Можем да му помогнем да започне, но без да му налагаме някаква процедура. Нека да поеме инициативата и ако се нуждае, да поиска да му правите компания.
Когато играят, някои деца непрестанно се домогват до родителска помощ. Тогава трябва да се запитаме дали въпросната играчка не е твърде сложна и дали нашето присъствие е наистина необходимо. Искането често да играете с детето в много случаи означава, че се мъчи да разбере дали заниманието му е толкова важно за вас, колкото и за самото него. Ако по някакъв начин опровергаем това съмнение, то няма да се нуждае от постоянното присъствие на възрастните.
Добре е постепенно да го привикнете да си играе с играчките, без да очаква майка му или баща му непрекъснато да му помагат. Когато от най-ранната му възраст го поощрявате да се забавлява само, вие му помагате да развива своята креативност.
Внимание! Само не означава изолирано – детето може да играе, седейки близо до своите родители.
Но има възрастни, които са нетърпеливи и се намесват непрекъснато в детската игра. Ако детето не ползва играчката, както е написано в указанието, те директно се разпореждат и сочат как трябва да действа, въпреки че именно в този момент е впрегнало цялото си въображение и способността си да мисли и да разсъждава! Ако детето ви не може да разбере как да ползва играчката, е добре да устоите на порива си да обяснявате какво представлява и с каква цел е създадена.
Като го оставите да разбере само как, използвайки метода „проба – грешка“, работи играчката, вие му позволявате да развие логичното си мислене. Освен това му давате възможност да се гордее, че е успяло самостоятелно да се справи с проблема. Тогава, когато детето е в своя кът с играчка в ръце и вглъбено прави нещо, говорейки на себе си, е много важно да не се намесвате. Играчката си е негова и е нормално, особено когато е нова, да иска преди всички други да си играе с нея. Сред възможностите, които тя предлага, е и възможността да повтаря грешките си, което в края на краищата води до успех. Например детето се опитва да построи с конструктора си кула, но на първо време това не му се удава. Ако възрастният се намеси, за да му помогне, като му държи ръката, детето ще усети само краткотрайно удовлетворение, защото няма да изпита огромната гордост, че само, без чужда помощ, е издигнало високото съоръжение.
Детето трябва да бъде окуражавано. Кажете му: „Замък ли се опитваш да строиш? Прекрасно! Трудно е, но съм сигурна, че ще успееш!“, вместо да му висите над главата и да строите заедно с него. То ще се гордее и ще има по-голяма полза от една прегорена бисквита или от клатеща се кула, които е направило без вас, отколкото от идеалните изделия, които съвместно бихте изработили.
Да си зададем няколко въпроса
Кой избира играта? Вечер можем да се запитаме от какво се нуждае детето – от игра, от милувки или от хубава баня?
В общите с детето игри кой изпитва удоволствие и кой се насилва да играе?
Какво преследвате – да споделите с детето свободното си време или да предложите занимание с учебна цел, например да се сглоби пъзел от 30 елемента?
Кои са игрите и общите занимания, които най-много ще допаднат на детето?
Какво можете да правите заедно с него – да си играете с кукли, да играете някоя колективна игра, да се превъплъщавате в различни роли, да майсторите нещо и т. н.?
Докосването
Малките деца използват много докосването. Затова им е трудно да следват послушно своите родители в музей или в магазин, където „не трябва нищо да се пипа“. Детето не може да възприеме статуя, играчка или някакъв друг предмет само с поглед. То иска да го пипне.
Значение на докосването
Ръката на детето е основният инструмент, с който проучва, открива и оценява всяко ново преживяване. Мисля, че децата са прави, а ние, възрастните, сме изгубили прекрасната си чувствителност от допира. В повечето случаи, когато сме пораснали, докосването с ръце се е превърнало в табу и е отстъпило място на зрението.
Това няма да се случи, ако позволите на вашето мъниче колкото си иска да си служи с двете ръце, стига да не вреди на околната среда. Може например да рисува с пръсти, но не непременно по стените у дома!
Изобретателни и спонтанни
Важно е да осигурите на детето свободно време за игрите му или чисто и просто да го оставите да не прави нищо. Спонтанната активност е най-добрият начин да разкрие и често пъти да реши важните проблеми, които изникват пред него. А за изпълнението на тази цел е нужно време...
Детето се нуждае и от свободни игри на открито. В града това е трудно – трябва да се търсят големи паркове, където децата биха могли да тичат, да лудуват относително свободно. Знайте обаче, че игровите занимания сред природата развиват вниманието, бдителността и способността на малките деца да разсъждават.
За да избегнете прекомерното им натоварване и да сведете до минимум недостига на свободно време, трябва да следите режима им. Помнете, че дори скуката ги тласка към изобретателност и им предоставя много възможности за реализация. Жалко е, че времето на детето и заниманията вън от дома се определят изцяло от родителя.
Детските играчки
Натрупаният по време на играта опит е от голямо значение – всички деца по света играят спонтанно, стига телесното и умственото им здраве да е добро. Сама по себе си играчката е великолепен стимулатор на играта. Разбира се, детето може да рита на улицата стара консервена кутия, но ритането на кожената топка е далеч по-истинско и по-приятно.
Детето изучава играчката
Детето може да играе дълго време с обикновена картонена кутия или с няколко пластмасови чашки. Но ролята на играчките, които се продават, е добре проучена. Често пъти те притежават много повече възможности, отколкото предметите от ежедневието. Благодарение на играчките детето научава понятия като „цвят“, „форма“, „съдържание“, „твърдост“, „гъвкавост“, „пространство“.
Погледнете малкото дете – то ще използва всичките си сетива, за да проучи новата си играчка. Разбира се, най-напред ще я огледа от всички страни, но ще я сложи и в устата си, за да я опита и почувства; ще я удари или разтърси, за да чуе как звучи; ще я обръща и ще я разглобява, за да проучи всеки неин детайл. Това е един прекрасен, пълноценен и много ефикасен начин да се докосне до непознатото. Ако цялата тази операция протече за по-малко от три минути, играчката ще се приземи безмилостно на дъното на коша с играчки, непоправимо разглобена на съставните си части. И вероятно повече никога няма да излезе от там. Затова е много важно да е изработена от качествен, устойчив материал, който не само да привлича, но и да задържа вниманието и любопитството на детето.
Да разграничим играта от играчката
Някои игри не се нуждаят от никаква материална база, като например на гатанки, на гоненица, на броилка, на мишка и котка и др. Други си служат с пособия, които не бихме могли да определим като играчки, защото не са били замислени с такава цел. Нека да посочим, без да се придържаме към някакъв строг ред, капаците на тенджерите, обувките с токове на мама или кучето на съседите.
Какво представлява играчката?
Играчките не са допълнителна възможност за игра – те са средство за хармонично развитие на детето в двигателен, умствен, сензорен и емоционален план. Играчката удовлетворява първостепенната му нужда да изучава, да задоволява любопитството си, да се чувства сигурно, да открива и да обича.
Сложните играчки
Сама по себе си играчката трябва да бъде семпла, сигурна, многофункционална и здрава. Но тенденцията е съвременното дете да живее в свят на бутони и екрани. Многобройни са играчките, които пленяват детето заради всичко, което може да прави с вградените в тях чипове. Трябва да се съобразяваме и да търсим равновесието при предметите, които го заобикалят.
Понякога подръчните предмети се оказват по-ценни от играчките. Имам предвид, че пясъкът, водата, боята, хартията, пластилинът, старите дрехи и др. повече, отколкото класическите играчки подпомагат развитието на въображението, изобретателността и откривателството у детето.
Впрочем то по-скоро предпочита уредите от бита пред своите играчки. И тъй като е във възрастта на имитирането, това е съвсем нормално. На него му харесва да прави онова, което правите вие. Нужно ли е да казвам, че по този начин постепенно усвоява двете полови роли – мъжката и женската. Детето не е глупаво. Бързо схваща, че вашите вещи са по-специални и по-забавни, защото с тях се правят повече неща, отколкото с неговите. Например много добре знае, че по вашия телефон можете да се обадите, а по неговия няма да сте в състояние да го сторите.
В действителност и най-обикновените предмети от домашния бит биха могли да помогнат на детето да разкрие (и често да реши) някои от своите най-сериозни проблеми, ако му разрешим свободно да ползва и старите дрехи, и всичко, което му позволява да се прави на голям човек.
Не контролирайте играта му
Детето трябва да разполага с играчките си, което с пълна сила се отнася и за играчките, които близки хора и приятели му подаряват по различни поводи. Длъжни сме и да приемем, че ще ги ползва както си поиска, а не според предназначението им. Обратното поведение ще елиминира всяка спонтанност у него и ще доведе до упражняване на контрол върху нещо, което би му позволило да действа свободно, да е отговорно пред себе си и докато трае играта, с радост да се отърве от опеката на възрастните.
Обикновените играчки
За разлика от по-елементарно направените играчки, тези, съставени от повече детайли, по принцип са по-сложни, поради което се използват само в определени случаи. Например до плачещата или смеещата се кукла се прибягва единствено в ситуации, свързани с мъка или с радост, докато с най-обикновения парцален двойник е възможно да се изпълняват всякакви роли и да се заемат различни житейски позиции. Бензиновозът например би могъл да се включи само в игрите, при които става дума за доставка на бензин, докато обикновеният камион може да обслужва всякакви ситуации и всякакви житейски истории.
По-голяма изобретателност
По-елементарните играчки предоставят по-голям избор на игри и открития и предлагат на детето повече творческа свобода. С тях може всеки път да изпробва нови идеи.
Възрастните нямат предварителна представа как мъничето ще се забавлява с играчките, които, както е в случая, не могат да доведат до неуспех или до неодобрение, и ще си служи с тях според собственото си въображение. Колкото по-обикновена е играчката, толкова повече игри с нея би могло да измисли. В игрите обаче не бива да бъде наблюдател, а главно действащо лице. Това е един от начините да придобие самоувереност.
Предоставяме ви не много изчерпателен списък на играчки и предмети, които не струват скъпо, но дават пълна свобода на действие и помагат на детето да изяви своята креативност.
Всички видове конструктори, с чиито по-големи елементи могат да се строят летища, ферми, куклени къщи, гаражи...
Малки макети на човечета, на които могат да се поверят различни роли.
Пластилин, с който може да се моделира всичко.
Хартии, картони, кутии за яйца, цветни моливи, тебешири, дъска за писане, бои, четки, картинки, ножици, каталози, лепило и др.
Всички играчки, с чиято помощ нещо (или някой) може да се имитира.

На книжния пазар от 29 септември 2016 г.
Обем: 464 стр.
Превод: Веселина Николова
ISBN: 978-954-742-228-5
Издателство: „Слънце“
Корична цена: 16 лв.

Прочетете още:

• „Да влезеш в обувките на детето“ – Лиляна Русковска
• „За родителите. Въпроси и отговори“ – Юлия Гипенрейтер
• „Характерът на вашето дете“ – Олга Шелопухо