„Под опека“ – Сандра Браун

За книгата

Животът на тексаския рейнджър Крофърд се преобръща, когато съпругата му Бет загива при катастрофа. Докато той се опитва да удави мъката в алкохол, родителите на Бет поемат грижата за петгодишната им дъщеря – Джорджия. Постепенно обаче Крофърд се съвзема и подава молба за попечителство над детето. Съдбата му зависи от решението на младата и красива съдийка Холи. Миг преди да произнесе присъдата, в залата нахлува маскиран мъж, който убива съдебния пристав. Единствено светкавичната реакция на Крофърд спасява живота на Холи.

Рейнджърът последва нападателя към покрива на съдебната палата, където полицаите го раняват смъртоносно. Оказва се обаче, че истинският виновник все още е на свобода и представлява заплаха за живота на Холи. Крофърд се впуска в преследването му, излагайки на риск шансовете си да получи попечителство над Джорджия.

За авторката

Сандра Браун винаги е била пълна с изненади. В младежките си години тя направила доста бърза кариера като модел, но тъкмо щяла да стъпи и на световния подиум, когато се отказала и станала телевизионна водеща. Междувременно успяла да се омъжи за видеопродуцента Майкъл Браун и да му роди 2 деца, които днес вече живеят самостоятелно.

Като малка Сандра четяла всичко, което ѝ попадне, падала си най-вече по историите с много любовна страст и не престанала да ги чете до момента, в който сама започнала да пише такива. Издателство „Арлекин“ веднага оценило перото ѝ и я взело под крилото си като един от най-обещаващите таланти, но тя бързо се отказала. Започнала да пише по-стойностни творби, макар и в същия жанр.

С Горещи страсти в рая, Огледален образ, С дъх на скандал и Френска коприна Сандра Браун покори класациите и застана начело, елиминирайки Стивън Кинг и Даниел Стийл.

С всеки следващ успех, изразяващ се в милиони продадени екземпляри, писателката печели и признанието на критиците, които я увенчават с наградите Уелдънбукс, Далтън, наградата на Романс Райтърс ъв Америка за постижения в жанра, с отличителния знак на успеха на Американ Бизнес Уименс Асошиейшън, награда за изключителни литературни постижения и наградата Ей Си Грийн.

Така се стига до момента, в който милиони читателки по света се оказаха подвластни на неустоимата романтика на творенията ѝ, преведени вече на 33 езика.

Сандра Браун е рекордьорка сред пишещото братство в САЩ. За последните години тя има 60 бестселъра в класацията на Ню Йорк Таймс, издала е над 70 романа и е продала над 80 милиона екземпляра по света!

Пролог

Двамата едри полицаи от магистралния патрул, охраняващи барикадата, я изгледаха равнодушно, но заради медийния шум от изминалите няколко дни тя знаеше, че са я познали. И че въпреки безизразните им лица те са любопитни да разберат защо съдия Холи Спенсър се опитва да се приближи до мястото на кръвопролитието.
„... куршум в гърдите...“
„... следи от връзване по китките и глезените...“
„... наполовина във водата...“
„... кървава баня...“
Тези фрази бе използвал сержант Лестър, за да ѝ опише сцената зад барикадата, макар да ѝ каза, че ѝ спестява „ужасяващите подробности“. Нареди ѝ да се маха, да си върви у дома, да не стои там, защото няма какво да направи. После се наведе и се промуши под барикадата, влезе в колата си и я паркира така, че да е с предницата към местопрестъплението.
Сега, ако не си тръгнеше доброволно, двамата патрулни полицаи щяха да я ескортират от мястото и това щеше да предизвика още по-голяма разправия. Тя пое към колата си.
През няколкото минути, докато я нямаше, там се бяха скупчили още повече служители на реда и на спешната помощ. Растяща колона от коли, пикапи и миниванове се бе оформила по протежението на банкета на тесния път от двете страни на отбивката. Мястото бе толкова навътре в гората, че беше отбелязано само на някои карти. Беше почти невъзможно да се намери, освен ако човек не знаеше, че трябва да се оглежда за знака за препариране с броненосец, изобразен на него.
Тази нощ обаче се бе превърнало в гореща точка.
Настроението на събраната тълпа сякаш беше почти празнично. Проблясващите светлини на полицейските коли напомняха на Холи за крайпътен карнавал. Все повече зяпачи, привлечени от извънредното събитие като акули от кръв, стояха на групички наоколо и си разменяха предположения за броя на труповете, мъчейки се да отгатнат кой е умрял и как. Дочу как едни сеирджии се обзалагаха кой е оцелял и ѝ се прииска да закрещи: „Това не е някакво шоу."
Устата ѝ пресъхна от тревога, докато стигне до колата си. Влезе, стисна здраво волана и притисна чело до него толкова силно, че чак усети болка.
– Потегляй, съдия.
За малко да ѝ се пръсне сърцето, когато се обърна рязко и глухо изрече името му, в мига, в който забеляза прогизналите му от кръв дрехи.
Огромното червено петно бе съвсем прясно и проблясваше под калейдоскопа от примигващи червени, бели и сини светлини наоколо. Очите му също проблясваха, потънали в сенките под клепачите му. Пот бе избила по челото му, по което бяха залепнали кичури коса.
Той стоеше напълно неподвижен, излегнат в ъгъла на задната седалка, протегнал левия си крак на нея, а върхът на опръскания му с кръв каубойски ботуш сочеше към тавана на купето. Десният му крак бе свит в коляното. Беше облегнал ръка върху него, стискайки огромен пистолет.
Каза само:
– Кръвта не е моя.
– Така чух.
Той сведе поглед към дългото си тяло и се изсмя дрезгаво и горчиво.
– Беше мъртъв, преди да падне на земята, но исках да съм сигурен. Тъпо решение. Съсипах си ризата, а ми беше от любимите.
Тя не се подведе от привидното му безразличие, нито от отпуснатата му поза. Всеки момент можеше да скочи, рефлексите му бяха светкавични.
Напред в колоната полицаите бяха започнали да се спират поред до всяка кола и да насочват зяпачите да се изтеглят от мястото. Холи или трябваше да изпълни каквото искаше той, или да бъде хваната с него в автомобила си.
– Сержант Лестър ми каза, че ти...
– Застрелял съм копелето, така ли? Вярно е. Мъртъв е. Сега тръгвай.

Пет дни по-рано

Крофърд Хънт се събуди с мисълта, че това е денят, който бе очаквал ужасно дълго. Още преди да отвори очи, почувства някакво радостно вълнение в гърдите си, но като крехко балонче то бързо се спука от пронизваща тревога.
Нещата можеше да не се наредят в негова полза.
Взе си душ с обичайната експедитивност, но отдели повече от обичайното време за външния си вид: изтърка добре зъбите, обръсна се старателно, дори използва сешоар вместо да остави косата си да изсъхне сама. Но понеже не го биваше със сешоара, прическата му се получи, както обикновено – рошава. Защо не се беше сетил да се подстриже?
Забеляза няколко сиви косъма в бакенбардите си. Те, както и фините бръчици в ъгълчетата на очите му и от двете страни на устата, му придаваха по-зрял вид.
Но съдията вероятно щеше да ги сметне за доказателство за трудния му живот.
– По дяволите. – Ядосан, че толкова настойчиво се взира в отражението си, той извърна гръб на огледалото и отиде в спалнята си да се облече.
Поколеба се дали да не облече костюм, ала реши, че ще е прекалено, сякаш се старае твърде много да впечатли съдията. А и тъмносиният вълнен плат го караше да се чувства като погребален агент. Вместо това избра спортно сако и вратовръзка.
Макар тежестта на кобура на кръста да му липсваше, реши, че е по-добре да не носи оръжие.
В кухнята си направи кафе и си сипа зърнена закуска в една купа, но нито едното, нито другото се отразиха добре на нервния му стомах, затова ги изхвърли в боклука. Докато се бореше с неприятния вкус в устата си, звънна неговият адвокат.
– Добре ли си? – Качествата, които правеха Уилям Мур добър в професията, не допринасяха с нищо за образа му на дружелюбен човек. Той не притежаваше особен такт и напълно му липсваше чар, затова, макар че се обаждаше да се поинтересува как е Крофърд, въпросът прозвуча като предизвикателство, на което очаква положителен отговор.
– Добре съм.
– Съдът ще започне заседанието си точно в два.
– Да. Щеше ми се да е по-рано.
– На работа ли ще идеш преди това?
– Може би... Не съм сигурен.
– Би било добре. Така няма да мислиш само за изслушването.
Крофърд отвърна уклончиво.
– Ще видя как ще потръгнат нещата.
– Нервен ли си?
– Не.
Адвокатът изсумтя скептично. Крофърд си призна, че му е леко притеснено.
– Преговорили сме всичко – каза Уилям Мур. – Гледай всички в очите, особено съдията. Бъди искрен. Ще се справиш чудесно.
Макар да звучеше съвсем лесно, Крофърд въздъхна дълбоко.
– На този етап съм направил каквото мога. Сега всичко е в ръцете на съдията, който сигурно вече е взел решение.
– Може би. А може би – не. Решението често зависи от това как се държиш на скамейката.
Крофърд се намръщи.
– Не го казваш, за да ме притесниш.
– Имам добро предчувствие.
– Предполагам, че това е хубаво. Но какво ще стане, ако не спечеля днес? Какво ще правя след това? Освен да поръчам да ликвидират съдия Спенсър...
– Дори не си помисляй за възможността да загубиш. – Понеже Крофърд не отговори, Мур продължи с поучителен тон: – Последното, което ни трябва, е да се домъкнеш в съда с намръщена физиономия.
– Добре.
– Сериозно говоря. Ако изглеждаш неуверен, свършено е с теб.
– Добре.
– Трябва да влезеш в залата наперено, категорично, сякаш вече си спечелил.
– Разбрах, де...
Доловил раздразнението на клиента си, Мур смекчи леко тона.
– Ще се видим пред съда малко преди два. – Затвори, без да каже довиждане.
Оставаха му доста часове за запълване, преди да се яви в съда и Крофърд обиколи дома си, проверявайки всичко отново... Хладилникът, фризерът и килерът бяха заредени. Предния ден беше наел услугите на агенция за почистване на домовете и три усърдни жени бяха лъснали всичко до блясък. Разтреби банята и си оправи леглото. Не виждаше какво друго може да свърши.
Най-накрая отиде във втората спалня, която седмици наред бе подготвял за завръщането на Джорджия, без да си позволява и капка съмнение, че от тази нощ насетне малкото му момиченце няма да прекарва всяка вечер под покрива на дома му.
Бе оставил обзавеждането изцяло в ръцете на жената от магазина за мебели.
– Джорджия е на пет – обясни ѝ тогава той. – Тъкмо ще тръгне на предучилищна.
– А какъв е любимият ѝ цвят? – попита жената.
– Розово. И пак розово.
– А каква сума може да си позволите?
– Не се ограничавайте в цената.
Тя бе приела думите му буквално. Всичко в стаята бе розово, освен матовобялата табла в горния край на леглото, скрина и тоалетната масичка с овално огледало, което се завърташе между две странични тънки подпори.
Сам бе добавил някои детайли, които смяташе, че ще допаднат на Джорджия: книжки с картинки в пастелни цветове с изрисувани по кориците дъждовни дъги и еднорози, цяла менажерия от плюшени играчки, балетна пачка с бляскави пантофки към нея и една кукла с розова дълга рокля на принцеса и златна корона. Продавачката в магазина го бе уверила, че това е мечтаната детска стая за всяко петгодишно момиче.
Липсваше единствено момичето.
Огледа стаята за последен път, после излезе от къщата и без да се разбере, усети, че е поел към гробищния парк. Не бе ходил там от Деня на майката, когато заедно с бабата и дядото на Джорджия я доведоха на гроба на майка ѝ, която тя не помнеше.
Момиченцето тържествено положи букет рози, както му бяха казали, а после го погледна и попита:
– Може ли вече да идем за сладолед, тате?
Той остави възрастните хора да отдадат почит на починалата си дъщеря, грабна Джорджия в прегръдките си и я понесе обратно към колата. Тя пищеше радостно всеки път, когато той се преструваше, че залита и се препъва под тежестта ѝ. Крофърд вярваше, че Бет нямаше да се засегне. Нима не би предпочела Джорджия да се смее със сладоледена фунийка в ръка, вместо да плаче над гроба ѝ?
Някак си му се стори уместно да дойде тук днес, макар да беше с празни ръце. Не разбираше какво значение имаше един букет за човека под земята. Докато стоеше до гранитната плоча, той не сподели нищо с духа на мъртвата си жена. Беше изчерпал всичко, което имаше да ѝ казва, преди години, а и от онези пречистващи излияния никога не се почувства по-добре. Пък и определено бяха напълно безполезни за Бет.
Затова само се взираше в датата, гравирана върху плочата, проклинайки своята вина. А после даде обет пред всеки възможен божествен господар на човешките съдби, който би могъл да го чуе, че ако му дадат попечителството на Джорджия днес, ще направи всичко по силите си, за да изкупи вината си.

На книжния пазар от 24 ноември 2016 г.
Обем: 384 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-1646-7
Цена: 15,95 лв.