Радостта да се влюбиш през най-романтичния сезон на годината

Коледната украса още е прибрана, градските елхи и площади чакат да бъдат огрени от разноцветни светлини, а магазините подбират коледните песни, с които да ни посрещат през декември, но наближаването на празника вече се усеща. В разгара на този трепет любимата авторка на коледни романи Джени Хейл се завръща с нова книга – „Винаги ще има Коледа“.

Писателката вече има издадени 11 романа, сред които са любимите на българските читатели „Коледни пожелания и бисквитени целувки“ и „Обичай ме заради мен“. През 2017 г. първата ѝ книга – „У дома за Коледа“, адаптирана в пълнометражен филм.

Открийте празничния уют сред страниците на „Винаги ще има Коледа“

Ноел обожава Коледа заради задушевните вечери с чаша горещ шоколад и вкусни сладки пред камината. И заради радостта, която се изписва на лицето на шестгодишния ѝ син Лукас, когато открие подаръка си под елхата. Но тази година всичко се променя...

Ноел неочаквано загубва работата си, а семейната пекарна е изправена пред фалит. Тя е твърдо решена да не го допусне, затова се заема с реновирането на помещението. За да си плаща сметките, започва да се грижи за възрастния и раздразнителен собственик на фирма за недвижими имоти Уилям Харингтън в луксозното му имение.

Ноел вдъхва нов живот на студената къща и скоро тя се изпълва с коледно настроение, семеен уют и аромат на домашни сладки. Докато помага на Уилям да се помири с миналото си, тя неочаквано се влюбва в неговия внук – красивия, но загадъчен Александър.

До Коледа остават броени дни. Дали Ноел ще успее да спаси пекарната, да сплоти едно отчуждило се семейство и да преживее незабравими мигове с Александър и Лукас?

Забавни герои, романтика и увлекателен сюжет, който не ви се иска да свършва

Джени Хейл отново доказва, че умее да претворява празничния дух в прекрасни истории, които бързо намират своето място в сърцата на читателите. Още с първите страници „Винаги ще има Коледа“ ви изкушава да се настаните в любимото си място за четене с чаша горещ шоколад и приятна коледна музика за фон и да се потопите в атмосферата на най-уютния и романтичен сезон!

Читателите споделят...

Емоционално и увлекателно четиво, което подчертава истинската магия на Коледа и семейството.
Райтинг Гарнет

Джени Хейл отново е успяла да създаде прекрасна празнична история.
Фиона'с Бук Ревю

Джени Хейл те кара да усетиш вълнението и магията на празничния сезон... Перфектната затрогваща коледна история.
Хепили Евър Чаптър

Джени Хейл за писането и коледните романи

Защо решихте да станете писател? В предишно интервю казахте, че не сте мислили да се развивате в тази посока, докато Ваша приятелка не Ви го е предложила. Какво учехте по това време, с какво се занимавахте?

Обичам да казвам, че писателското поприще ме откри само, а не обратното.

Отидох в колеж, за да стана учителка, и осемнайсет години преподавах в основно училище. Една вечер четях роман и казах на съпруга си: „Мисля, че и аз мога да напиша нещо такова“. Така че си взех лаптопа и реших да опитам.

Първата чернова беше ужасна, но започнах да чета повече за писането и научих къде съм сбъркала. След това опитах отново и така се роди „У дома за Коледа“.

Исках да напиша романа за забавление, но просто не можех да спра и не след дълго се сдобих с договор за издаването му.

Колкото до историята с моята приятелка: в колежа често пишех поеми и кратки текстове и веднъж тя възкликна: „Не изпускайте тази дама от поглед, един ден тя ще стане писател“. Бях изключително изненадана, но не се бях сещала за тази случка дълго време... докато години по-късно думите ѝ не се оказаха пророчески.

Много от книгите Ви са на коледна тематика. Има ли конкретна причина за това?

Коледа е празничен период, изпълнен с любов, щедрост, семеен уют. Именно затова го намирам за перфектното време, в което да развия своите истории.

Вашият роман „У дома за Коледа“ беше адаптиран в пълнометражен филм през 2017 г. Може ли да ни разкажете малко повече? Как се случи това? До каква степен бяхте въвлечена в процеса?

Сценаристка от Лос Анджелис се свърза с мен. Беше открила книгата и смяташе, че е много подходяща за филмиране. Всичко стана от само себе си, като онези истории, когато си на точното място в точното време. Нямах възможност да гледам предварително филма, но прочетох завършения сценарий.

Знаех, че няма как да следва стриктно книгата, защото филмът щеше да продължава с часове, но промените, които бяха направили, ме удовлетворяваха напълно.

Освен коледните романи, пишете и летни истории, а какво правите през свободното си време?

Чета.

Днес излизат толкова много нови книги. Какъв съвет бихте дали на автори, които искат да успеят в това поприще?

Бъдете точни и постоянни. Свършете това, което се изисква от вас. Уверете се, че работата ви наистина е най-доброто, на което сте способни, и си направете добре организиран график, за да не изоставате. Накрая, но не на последно място, намерете си добър издател!

Откъс

Ноел премина внимателно по заледената калдъръмена улица и влезе в топлото кафене.
– Ще ми вземеш ли едно лате? Без нищо допълнително – каза Джо. Карамелено кестенявата ѝ коса се спускаше на вълни върху вълненото ѝ палто. Тя се обърна и огледа клиентите в заведението, а вратата се затвори зад тях и заглуши коледната музика, идваща от улицата. – Аз ще намеря свободна маса.
Тя подаде на Ноел банкнота от десет долара и изчезна зад група шумни жени. Масата им беше отрупана със сладкиши, а в средата ѝ имаше купчина коледни книги.
Обикновено коледното оживление и тълпите от хора радваха Ноел, но тази година всичко бе различно. Малкият бар гъмжеше от клиенти с торби в най-различни нюанси на червеното и зеленото. Тяхната веселост беше в пълна противоположност с нейното настроение. Когато Джо ѝ каза, че възнамерява да прекара целия ден в пазаруване, Ноел видя в това идеалната възможност да разкаже всичко на приятелката си. Пропътува двайсетте минути до града, за да поговори със здравомислещата Джо, сигурна, че ще получи най-добрите съвети.
Ноел свали плетения си шал в шоколадов цвят. Беше подарък от колегите ѝ за Коледа, преди всеки от тях да поеме по своя път, останал без работа. Някаква компания от Ню Йорк бе купила фирмата, в която работеше Ноел. Новият собственик уволни почти всички и нае други служители. Изобщо не си беше представяла, че годината ѝ ще свърши по този начин.
Тя се нареди на опашката на бара. За да прогони страховете, които отново нахлуха в главата ѝ, Ноел започна да разглежда витрината със сладкиши.
В малък поднос имаше останали бисквити, които очевидно не бяха приготвени на място, а украсата им сякаш бе правена по шаблон. Около подноса бяха пръснати няколко вида малки кексчета – ванилови с бяла глазура и пластмасова елха, забодена в средата, и шоколадови, украсени със захарни пръчици. Асортиментът не можеше да се мери с предлаганото в „Захарни надежди“ – пекарната на семейството ѝ.
„Захарни надежди“ беше в стара каменна къща, сгушена в мъничък двор, осеян с лютичета, които всяко лято покриваха със златен килим пространството между улицата и калдъръмения вход. Пекарната бе наистина очарователна: построена през седемнадесети век, къщата имаше непретенциозна стъклена врата и двойни еркерни прозорци от едно време, които използваха за витрина. Преди години баба ѝ подреди маси около камината, удобен диван и няколко меки стола, на които клиентите се разполагаха, за да изпият чаша кафе, да похапнат сладкиши и да се стоплят, когато валеше сняг. Пекарната заемаше специално място в сърцето на Ноел.
Тя пристъпи зад човека, който даваше поръчката си, и насочи вниманието си към менюто. Най-сетне си избра напитка и бръкна в портмонето си за пари. Все още стискаше в ръката си десетдоларовата банкнота на Джо. Помисли си, че не трябва да харчи толкова лекомислено. Но бързо прогони тази мисъл – всичко щеше да бъде наред, защото Ноел имаше план. Веднъж баба ѝ беше казала, че мечтите се превръщат в реалност в мига, в който имаш план. Винаги когато някой преживяваше труден момент, баба имаше план, с който да помогне. Ноел, която приличаше на нея, бе усвоила много добре това умение.
Поръча кафетата, подаде парите на бариста, даде името си за поръчката, а после занесе рестото на Джо и го остави на масата заедно с касовата бележка. Една монета от десет цента се търкулна и спря до телефона на Джо. Приятелката ѝ не обърна внимание на нищо от това, на лицето ѝ бе изписана загриженост.
– Ноел? – извика баристата и размаха две картонени чаши с червени капаци, украсени с малки танцуващи коледни елхи.
– Аз ще ги взема – каза Джо и стана от стола. Палтото ѝ беше преметнато на облегалката.
Ноел огледа лампичките по прозорците, коледната елха в ъгъла, изкуствените венци на всяка маса и си даде сметка, че положението, в което се намираше, беше съвсем истинско. Тогава си спомни думите на баба си: „Горе главата, скъпа. Дори всичко да се обърка, винаги ще имаме Коледа, която да оправи нещата“.

На книжния пазар от 1 ноември 2018 г.
Превод: Мария Демирева
Обем: 288 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-1859-1
Корична цена: 15,95 лв.